Бранимир Орманов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Файлът „2014_Орманов_пам.плоча.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Fastily поради: No permission since 20 February 2015: If you are the copyright ho
Редакция без резюме
Ред 11:
| въоръжени сили =
| години на служба =
| звание = Българскибългарски военноморски [[офицер]], [[адмирал]]
| войсково поделение =
| командвания = [[Военноморски сили на България|Военноморски Флот]]
| войни =
| битки =
| награди =
| родства =
| по-късна работа = Председателпредседател на Националния Океанографскиокеанографски комитет
| подпис =
| портал =
Ред 24:
}}
 
'''Бранимир Иванов Орманов''' е български военноморски [[офицер]], [[адмирал|адмирал]], командващ [[Военноморски сили на България|Военноморския флот]], по-късно заместник-началник на [[Генерален щаб на Българската армия|Генералния щаб]], ана БНА, след това заместник-министър [[Министерство на отбраната|Министерството на народната отбрана]] и началник на [[Гражданска защита|Гражданската отбрана]] на [[България|Народна Републикарепублика България]]. След излизането му в запас става председател на [[Национален Океанографскиокеанографски комитет|Националния океанографски комитет]].
 
== Биография ==
=== Родители и детски години, 1914-1930 годг. ===
Бранимир Орманов е роден на [[30 септември]] [[1914]] г. в град [[Омуртаг]]. <ref>Тук, и за много други текстове: Биография на Бранимир Орманов, предоставена от сина му - Чавдар Орманов.</ref> Родителите му са [[Иван Орманов]] и [[Ружа Орманова]], Бранимир е третото дете, има брат [[Пламен Орманов|Пламен]] и сестра Искра.
 
Ранното си детство прекарва в село [[Стражица]] (сега град), [[Велико Търново|Великотърновско]], където родителите му са [[учител|учители]].
 
Баща му [[Иван Орманов]] е бил всестранно надарена личност, голям педагог за своето време, от рано прегъщапрегърнал социалистическата идея и е виден функционер на [[БКП|БКП(т.с.)]]. Той е основател на партията в Стражица и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за гладуващите в Поволжието, [[Съветски Съюз|Съветския съюз]]. За да организира предаването на храните на съветското правителство заминава за [[Одеса]], където посреща корабите. За революционната симу дейност е уволнен от учителска длъжност за цяла България. И следСлед [[Деветоюнски преврат|превратътпреврата презот 1923 годг.]] става политически [[емиграция|емигрант]] в [[СССР]]. Започва живот на професионален [[революционер]], [[публицист]], кооперативен деятелдеец, [[научен работник]] – крупен специалист по аграрните въпроси, [[доктор на икономическите науки]] в [[Съветския съюз]], чийто [[гражданин]] става под името [[Иван Орманов|Михаил Горов]]. В България се пази паметта за [[Иван Орманов]] – в [[Стражица]]<ref>"Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 81 от 26 март 1963 г. " - http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3888---81--26--1963--</ref> и [[Омуртаг]]<ref>Документ на ОбщинскаОбщинската администрация гр., Омуртаг "„Първа копка” по проект „Разширяване на административен център гр. Омуртаг ІІ-ри етап”" от 06.08.2014 г. - http://www.omurtag.bg/bg/aktualno_/parva_kopka_proekt_rzshiryavane_administrativen_centar</ref> са изградени негови [[паметници]], а [[училище|училището]] в Стражица до м. [[септември]] [[1990]] год. носешеноси неговото име<ref>"ОБРАЗОВАНИЕТООбразованието ПРЕЗпрез ВЕКОВЕТЕвековете" - http://www.soustrajica.hit.bg/istoria.html</ref>.
 
9 годишния-годишният Бранимир с майка си Ружа и сестра му Искра също емигрират в СССР през [[1923]] годг., като пътуват с [[параход]] от [[Истанбул]] за [[Одеса]]. По-късно пристига и по-големият брат Пламен, завършвайкизавършил образованието си в [[Германия]].
 
=== ВСъветски Съветския Съюзсъюз, 1923-1946 год. ===
==== Обучение във ВВМУ „Фрунзе“, Ленинград, 1930-1936 годг. ====
През м. [[октомври]] [[1930]] год. под името Бранимир Михайлович Горов, след като е учил в техникум по електротехника, е приет в подготвителните курсове на [[Висшето Военноморско училище „Фрунзе“]] в [[Ленинград]] (сега [[Санкт Петербург]]), което е приемник на [[Морския кадетски корпус]], възпитал много видни моряци, в това число и българи. По това време в училището цари атмосферата на елитно [[военно учебно заведение]]. Високо се ценят високата обща и професионална култура, знаенето на чужди езици, преди всичко английски, познаване на морската практика.
 
През м. [[май]] [[1936]] год. Горов завършва военноморското училище като [[отличник]] и предсрочно е произведен в първо [[военно звание|офицерско звание]].
През м. [[октомври]] [[1930]] год. под името Бранимир Михайлович Горов, след като е учил в техникум по електротехника, е приет в подготвителните курсове на [[Висшето Военноморско училище „Фрунзе“]] в [[Ленинград]] (сега [[Санкт Петербург]]), което е приемник на [[Морския кадетски корпус]], възпитал много видни моряци, в това число и българи. По това време в училището цари атмосферата на елитно [[военно учебно заведение]]. Високо се ценят високата обща и професионална култура, знаенето на чужди езици, преди всичко английски, познаване на морската практика.
 
През м. [[май]] [[1936]] год. Горов завършва военноморското училище като [[отличник]] и предсрочно е произведен в първо [[военно звание|офицерско звание]].
 
==== Офицер в Балтийския флот, 1936 год. ====
 
==== Офицер в Балтийския флот, 1936 годг. ====
Бранимир Горов започва офицерската си служба в [[Балтийски флот (Русия)|Балтийския ВМФ]], [[Кронщат]], назначен за [[щурман]] на [[подводница]] тип „Л“. В дивизиона подводни лодки инженер-механик е друг голям българин – [[Гечо Кокилев]] (в СССР с името Георгий Кокулев<ref>"Подводники – жертвы «Большого террора» конца 1930-х гг." - http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>), учил в [[ВВМУ|Морското машинно училище]] и завършил [[Военноморската академия]]<ref>Статията "Гечо Кокилев" във Facebook - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%87%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2</ref> в [[Ленинград]], при когото младият Горов е чест гост. Кокилев има бурна революционна биография – механик на партийната яхта „Иван Вазов“, участник в [[Септемврийско въстание|септемврийското въстание 1923-та год.]], един от организаторите на бунта и бягството на 43-та от [[Света Анастасия (остров)|о-в Св. Анастасия]]. През втората половина на 1936 год. подводницата, на която служи щурманът Горов, е изпратена да помага на републиканското правителство на [[Испания]]. Но е върната от района на [[Датски проливи|Балтийските проливи]], понеже изходът на [[Гражданска война в Испания|войната в Испания]] е бил вече предрешен.
 
==== Репресиран от НКВД, 1936-1937 годг. ====
 
Когато вълната на недоверието и [[голяма чистка|сталинските репресии]] обхваща и военните специалисти, [[Гечо Кокилев]], спасил се от полицейските куршуми в България, ще загине от куршум на [[КГБ]]. На [[10 септември]] [[1937]] год. и ст.лейт. Бранимир Горов е арестуван като „[[враг на народа]]“<ref>"Подводники – жертвы «Большого террора» конца 1930-х гг." - http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>. Вината му е била, че имал приятел [[евреи|евреин]], чиито родители са в лагер, а и той също по-късно е [[арест|арестуван]]. И офицера Бранимир Горов е [[арест|арестуван]], защото имал приятел „изменник на родината“ и го посещавал в дома му. И по кратката процедура Горов е осъден на смърт от „тричленката“. Половин година е в килията на смъртниците, но след това ненадейно е пуснат на свобода. Има различни версии за освобождаването му. Най-вероятната е, че за това е изиграла роля намесата на [[Георги Димитров]], който е бил близък с родителите на Бранимир Горов. Към този момент баща му вече е бил починал, но среща с Димитров си е извоювала майка му [[Ружа Орманова|Ружа]].
 
==== ВръщанеОтново във ВМФ- СССР, 1938-19461947 годг. ====
 
Случайна среща с негов бивш командир от [[Ленинград]], състояла се в [[Москва]] през [[1938]] год., връща Бранимир Горов в строя като [[офицер]] от съветския военноморски флот. На [[27 юни]] [[1939]] год. той е назначен за [[преподавател]] по [[навигация]] и мореходна [[астрономия]] в [[Каспийско военноморско училище|Каспийското Военноморско Училище]]<ref>"Апшеронский меридиан" от Курочкин А. П., Татаренко В. Т., ГЛАВА 1 "У ИСТОКОВ" - http://www.kvvmku.ru/index.php?go=Page&id=16</ref> в [[Баку]]. В този град Бранимир Горов се среща с жената, с която той ще бъде до края на дните си – [[Евгения Орманова|Евгения]], тук се ражда и дъщеря им [[Елена Гиндева|Елена]].
 
На тази длъжност го заварва началото на [[война|войната]] с [[Германия]]. Рапортите му за изпращане в действащия [[флот]] остават без последици. Той продължава да обучава офицери за [[кораб|корабите]]. През [[1942]] год. е изпратен на курсове в [[Самарканд]], където се подготвя за изпълнение на задачи, свързани с посрещането и съпровождането на американските корабни [[конвой|конвои]], които доставят през [[Тихи океан|Тихия океан]] помощи по договора „[[заем-наем]]“ за воюващия [[Съветски Съюз]]съюз. След курсовете той заминава за [[Далечен изток|Далечния изток]], където изпълнява такава задача.
 
През [[1943]] год. се завръща в [[Баку]] и продължава преподавателската си дейност в [[Каспийско военноморско училище|КВВУ]]. След вдигане на [[Блокада на Ленинград|блокадата на Ленинград]] в началото на [[1944]] год. и възстановяването на занятията във [[Висшетовисшето Военноморсковоенноморско Училищеучилище „Фрунзе“]], неговата популярност на високо ерудиран, с подчертани качества на преподавател и педагог го отвеждат в това елитно училище за преподавател по [[навигация]] и [[астрономия]]<ref>"Подводники – жертвы «Большого террора» конца 1930-х гг." - http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>. Но през [[1945]] год. е принуден по семейни причини да напусне [[Ленинград]] и да се премести да работи в [[Одеса]] – отново преподавател в съществувалото тогава [[Одеско военно-морско училище]].
 
През [[1946]] год. на кап.-лейт. Бранимир Горов му е предложено, както и на много други българи-[[емиграция|политемигранти]], да се завърне в [[България]] за продължаване на службата си в [[Военноморски сили на България|Българските военноморски сили]]. Макар 23 години да е далеч от своята [[родина]] [[България]], тя е оставила незаличими спомени в съзнанието му. И той не престава да мечтае да се завърне в нея. Животът му в емиграция в продължение на 16 години е изпълнен с непрестанен стремеж да израсне и се реализира в избрания от него път като добре подготвен морски командир и специалист. И затова той посреща с голяма радост разрешението да се завърне в България. И вВ началото на [[1947]] год. той се връща в България.
През [[1943]] год. се завръща в [[Баку]] и продължава преподавателската си дейност в [[Каспийско военноморско училище|КВВУ]]. След вдигане на [[Блокада на Ленинград|блокадата на Ленинград]] в началото на [[1944]] год. и възстановяването на занятията във [[Висшето Военноморско Училище „Фрунзе“]], неговата популярност на високо ерудиран, с подчертани качества на преподавател и педагог го отвеждат в това елитно училище за преподавател по [[навигация]] и [[астрономия]]<ref>"Подводники – жертвы «Большого террора» конца 1930-х гг." - http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>. Но през [[1945]] год. е принуден по семейни причини да напусне [[Ленинград]] и да се премести да работи в [[Одеса]] – отново преподавател в съществувалото тогава [[Одеско военно-морско училище]].
 
=== Завръщане в България, 19461947-19471985 годг. ===
==== Народно военноморско училище, 1947-1948 г. ====
 
През [[1946]] год. на кап.лейт. Бранимир Горов му е предложено, както и на много други българи-[[емиграция|политемигранти]], да се завърне в [[България]] за продължаване на службата си в [[Военноморски сили на България|Българските военноморски сили]]. Макар 23 години да е далеч от своята [[родина]] [[България]], тя е оставила незаличими спомени в съзнанието му. И той не престава да мечтае да се завърне в нея. Животът му в емиграция в продължение на 16 години е изпълнен с непрестанен стремеж да израсне и се реализира в избрания от него път като добре подготвен морски командир и специалист. И затова той посреща с голяма радост разрешението да се завърне в България. И в началото на [[1947]] год. той се връща в България.
 
=== В България,1947-1985 год. ===
==== В Народното Военноморско училище,1947-1948 год. ====
Със завръщането му той е изпратен във [[Варна]], присвоено му е званието „[[капитан II ранг]]“ и под неговото си име Бранимир Иванов Орманов на [[10 април]] [[1947]] год. е назначен за инспектор на класовете в [[ВВМУ|Народното Военноморско училище]]<ref>"В дните след деветосептемврийската победа", спомен на адм. Орманов в юбилейното издание по случай 100 години Морско училище "Огнище на морска наука и култура" - http://www.naval-acad.bg/100godini-MU/slides/MU100-str104.html</ref>. Осемте години преподавателска и командирска работа в трите съветски висши военноморски училища изиграват своята роля. Със знанията си и опитът си той се включва активно в работата на колектива офицери в НВМУ. И веднага кап. II ранг Орманов констатира отсъствието на съвременна организация на [[учебния процес]], [[учебните програми]] са общи без разчет на часовете, липсват каквито и да е било планове. Орманов се заема активно с решаването на тази задача, където опитът му като преподавател му помага изключително много. Въпреки съпротивата на по-голямата част от преподавателите се въвежда планирането на учебния процес. Едновременно с това кап. II ранг Орманов е особено е взискателен към бъдещите офицери и е особено строг при прояви на нарушение на [[дисциплина|дисциплината]]. Кап. II ранг Орманов влиза в конфликт с някои от по-буйните [[кадет|кадети]] и много строго наказва няколко бивши [[партизани]] за самоволно напускане на училището<ref>"Стихия морска ни призва", мемоарна книга на кап. I ранг Йото Йотов - http://www.naval-acad.bg/avmu/Vip-43-48/index.html</ref>. Но той се налага и в Морско училище се възстановява воинската дисциплина. Неговите знания и опит не остават незабелязани и през есента на същата година е назначен за временно изпълняващ длъжността [[Началник]] на НВМУ. Тук се ражда и синът на Бранимир Орманов – [[Чавдар Орманов|Чавдар]].
 
==== В ЧерноморскияЧерноморски флот, 1948-1950 годг. ====
 
През 1947 год. флотът получава от Съветския Съюз значителна бойна сила<ref>Статията "Военноморски сили на България" във Facebook - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F</ref> – старият, но изпитан в боевете [[ескадрен миноносец]] „Железняков“, 12 [[преследвача на ПЛ]] от 3 проекта, [[полк]] [[торпедоносна авиация]] ТУ-2 (в състава на [[ВВС]], но оперативно подчинена на ВМФ). В [[Одеса]] се подготвят [[екипаж|екипажите]] за получаване на [[подводница|ПЛ]] тип „М“ и [[торпеден катер|ТК]] тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери. И в началото на [[1948]] год. кап. II ранг Орманов е назначен за началник [[щаб]] и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.
 
 
През есента на [[1948]] год. кап. II ранг Орманов е изпратен като [[експерт]]<ref>"THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949" - http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref> по морските въпроси от албанска страна в [[международния съд]] в [[Хага]], където се гледа [[дело]] за вината на [[Албания]] при подривяването на [[морска мина|мини]] през [[октомври]] [[1946]] год. на 2 ескадрени миноносеца на [[Великобритания]] в пролива до [[Корфу|остров Корфу]] („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него до този момент неща: непозната страна, морското [[международно право]], досега непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския [[експерт]] е оценен от французина [[Пиер Кот]] (съдебен експерт, [[професор]] в правния факултет на [[Франция]], помощник на албанския официален представител в съда)<ref>"THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949" - http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref>, който заявява, „...това е първата победа на българският флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското [[правителство]] награждава кап. II ранг Орманов с високия [[орден]] „[[Скендербег]]“. Тази командировка продължава до пролетта на [[1949]] год.
 
 
След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва извършването на реорганизация на военноморските сили, при която длъжността началник щаб на Черноморския флот е закрита. Той е назначен за командир на [[бригада|бригадата]] надводни [[кораби]] от Черноморския военен флот<ref>"Хора, пагони, лампази", книга от Рангел Златков, военен журналист</ref>. По думите на адм. Орманов за него това е било поредното сериозно изпитание – без да е командвал кораб, в този момент му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло [[съединение бойни кораби]]. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител.
 
В края на 491949 годг. НЩ на ВМФ кап. I ранг Валентин Паспалеев е наклеветен и арестуван. И след поредната реорганизация на военноморския флот на [[12 декември]] [[1949]] год. Орманов е назначен за ВРИД началник щаб и през [[февруари]] [[1950]] год. му е присвоено званието [[капитан I ранг]]. Длъжността началник щаб е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ. По това време в щаба на флота се формират отделите и службите, създават се условия за неговото нормално функциониране, поставя се началото на водене на бойната подготовка по нови методи. Но не достигат подготвени кадри. В основните отдели и служби на щаба на флота получават назначения на отговорни длъжности наред с по-опитни офицери и току-що завършили НВМУ, чиято подготовка далеч не съответства на високите изисквания към длъжностите, които заемат. Наред с усилената работа в щаба и в поделенията на флота, те заедно със своя началник се учат и усвояват военно-морската наука и изкуство. И след първата голяма „чистка“ през [[1946]] год. в цялата армия, във флота не уволняват веднага останалите „[[царски офицери]]“, те са били добре подготвени специалисти, те са уволнени последни в сравнение с другите видове [[Въоръжени сили]]. Голяма роля за това играе и началника на щаба на ВМФ, кап. I ранг Орманов, който разбира че не е достатъчна верността към [[Партията]] за да се управляват кораби и сложното [[военно-морско оръжие]]. По-късно Орманов казва, че освен всичко друго, той се е учел и на [[обноски]] от тях. Неоценима тогава и в следващите години е помощта, която оказват съветските военно-морски специалисти – „съветниците“. Орманов не се стеснява да се учи и от своите подчинени, но и от своя командващ, участника в [[Гражданска война в Испания|испанската гражданска война]] кап. I ранг [[Кирил Халачев]].
 
==== Командващ Военноморския флот, 1950-1962 годг. ====
В края на 49 год. НЩ на ВМФ кап. I ранг Валентин Паспалеев е наклеветен и арестуван. И след поредната реорганизация на военноморския флот на [[12 декември]] [[1949]] год. Орманов е назначен за ВРИД началник щаб и през [[февруари]] [[1950]] год. му е присвоено званието [[капитан I ранг]]. Длъжността началник щаб е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ. По това време в щаба на флота се формират отделите и службите, създават се условия за неговото нормално функциониране, поставя се началото на водене на бойната подготовка по нови методи. Но не достигат подготвени кадри. В основните отдели и служби на щаба на флота получават назначения на отговорни длъжности наред с по-опитни офицери и току-що завършили НВМУ, чиято подготовка далеч не съответства на високите изисквания към длъжностите, които заемат. Наред с усилената работа в щаба и в поделенията на флота, те заедно със своя началник се учат и усвояват военно-морската наука и изкуство. И след първата голяма „чистка“ през [[1946]] год. в цялата армия, във флота не уволняват веднага останалите „[[царски офицери]]“, те са били добре подготвени специалисти, те са уволнени последни в сравнение с другите видове [[Въоръжени сили]]. Голяма роля за това играе и началника на щаба на ВМФ, кап. I ранг Орманов, който разбира че не е достатъчна верността към [[Партията]] за да се управляват кораби и сложното [[военно-морско оръжие]]. По-късно Орманов казва, че освен всичко друго, той се е учел и на [[обноски]] от тях. Неоценима тогава и в следващите години е помощта, която оказват съветските военно-морски специалисти – „съветниците“. Орманов не се стеснява да се учи и от своите подчинени, но и от своя командващ, участника в [[Гражданска война в Испания|испанската гражданска война]] кап. I ранг [[Кирил Халачев]].
Но в [[култ|култовските времена]] кап. I ранг Халачев е наклеветен, проверен от поредната комисия и снет от длъжност. И през [[юли]] [[1950]] год. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на [[08 август]] с.г. Един месецМесец по-късно му е присвоено званието [[контраадмирал]]. Това събитие се посреща с радост и задоволство от офицерския [[корпус]] на флота. Той е негов [[флагман (пояснение)|флагман]] в продължение на 10 години. Контраадмирал Орманов поема с присъщото си чувство на висока отговорност новите задължения и съдбите на целия флот. За повишаване на своята подготовка за този висок пост адм. Орманов заминава в началото на [[декември]] [[1954]] год. във ВАК на [[Военноморската академия „Ворошилов“]] в [[Ленинград]] (днес [[Санкт Петербург]]), който завършва в края на [[януари]] [[1956]] год.
 
 
==== Командващ Военноморския флот, 1950-1962 год. ====
 
Но в [[култ|култовските времена]] кап. I ранг Халачев е наклеветен, проверен от поредната комисия и снет от длъжност. И през [[юли]] [[1950]] год. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на [[08 август]] с.г. Един месец по-късно му е присвоено званието [[контраадмирал]]. Това събитие се посреща с радост и задоволство от офицерския [[корпус]] на флота. Той е негов [[флагман (пояснение)|флагман]] в продължение на 10 години. Контраадмирал Орманов поема с присъщото си чувство на висока отговорност новите задължения и съдбите на целия флот. За повишаване на своята подготовка за този висок пост адм. Орманов заминава в началото на [[декември]] [[1954]] год. във ВАК на [[Военноморската академия „Ворошилов“]] в [[Ленинград]] (днес [[Санкт Петербург]]), който завършва в края на [[януари]] [[1956]] год.
 
 
Като командващ ВМФ той счита за най-важни задачи укрепването му по пътя на нарастването на количествения и качествен състав на корабите, запазването на най-добрите специалисти, независимо от това, че е критикуван за „недостатъчен класово партиен подход“. Но Орманов продължава да настоява за работа с така наречените „царски офицери“. Основно внимание адм. Орманов обръща на професионализма и високата подготовка на [[офицери|офицерите]], [[старшини|старшините]] и [[матроси|матросите]]. През тези години ВМФ се попълва с нови кораби: новия [[ескадрен миноносец]] „Георги Димитров“, 2 бр. [[стражеви кораби]], нови [[противолодъчни кораби]], 3 бр. подводници тип „М“, торпедни катери ТМ-200 и други. През 1957 год. са доставени нови 8 бр. [[торпеден катер|торпедни катери]] пр. 123-К „Комсомолец“, а през 58 год. [[подводница|подводниците]] са заменени с 2 бр. подводници пр. 613, като по този начин се възстановяват традициите на първите български подводничари. След получаването в българския ВМФ на най-големия и модерен за времето си кораб – ЕМ „Г. Димитров“, Орманов го посещава често и заедно с екипажа на кораба започва да го изучава. Той е бил изключително удовлетворен от присъствието на есминеца във ВМФ, защото само на кораб от такъв клас е възможно да се въплъти в пълна степен организацията на кораба в съответствие с [[Корабния устав]], това е мястото за пълно изграждане на морските офицери – строеви и механици, това е средата за изграждане и съхраняване на морските [[традиции]]. И кораб от такъв ранг е пригоден за „[[демонстрацията на флага]]“ на една морска държава.
 
 
През [[1957]] год. е начело на групата офицери на ЕМ „Г. Димитров“ при [[поход]]а му до Албания с правителствената [[делегация]], водена от [[министър-председател]]я [[Антон Югов]]. През [[1958]] год. на Бранимир Орманов му е присвоено званието [[вицеадмирал]]. Младият командващ твърдо отстоява интересите на флота, за неговото изграждане като боеспособен и балансиран вид ВС. Особено внимание се отделя на подготовката на военно-морските [[кадри]], за тяхното изграждане, развитие, усъвършенстване на подготовката им в курсове и [[военни академии]]. Под негово ръководство се изгражда нов съвременен военен флот, способен да посрещне достойно предизвикателствата на тогавашното време.
 
През [[септември]] [[1960]] год. е изпратен да учи в [[академията на Генералния щаб на Съветската армия]] в [[Москва]]. Завършва я през [[1962]] год. със златен медал, като блестящо защитава [[дипломна работа|дипломната си работа]]. В нея той демонстрира отличните си познания не само по въпросите за провеждане на [[морска операция|морските операции]], но също и в управлението на взаимодействащите с ВМФ [[сухопътни войски]]. Ръководството на Академията му предлага да разшири работата си и да защити [[научна степен]]. Но от [[генерален щаб|ГЩ]]- на [[БНА]] не му дават разрешение за това.
 
==== Заместник -началник на ГЩ-БНА, 1962-1973 год. ====
През [[септември]] [[1960]] год. е изпратен да учи в [[академията на Генералния щаб на Съветската армия]] в [[Москва]]. Завършва я през [[1962]] год. със златен медал, като блестящо защитава [[дипломна работа|дипломната си работа]]. В нея той демонстрира отличните си познания не само по въпросите за провеждане на [[морска операция|морските операции]], но също и в управлението на взаимодействащите с ВМФ [[сухопътни войски]]. Ръководството на Академията му предлага да разшири работата си и да защити [[научна степен]]. Но от [[генерален щаб|ГЩ]]-[[БНА]] не му дават разрешение за това.
 
==== Заместник началник на ГЩ-БНА, 1962-1973 год. ====
 
След завръщането си той е назначен за заместник началник на [[генерален щаб|Генералния щаб]] на [[БНА]]. На тази длъжност са му възлагани редица отговорни сектори от работата на ГЩ, една от които е военно-научната и научно-техническата дейност в [[Българската армия]]. Но всичките тези сектори са достатъчно далече от [[ВМФ]], което не му дава възможност за пълно прилагане на опита и знанията си. Неизбежно това го тревожи и не позволява да изпитва пълно удовлетворение от своята дейност. И той винаги търси задачи, свързани с ВМФ.
 
==== Заместник -министър на МНО и Началникначалник на Гражданска отбранаГО, 1973-1983 годг. ====
 
През [[1973]] год. е назначен за Заместник Министър в [[МНО]] и Началник на „[[Гражданска отбрана]]“, отговорна работа и все пак още по-далеч от флота. Присвоено му е званието [[адмирал]]. Независимо от всичко той се залавя с жар да работи в новото направление, със свойствената си енергия той започва да усвоява новата за него [[специалност]]. Изучава националния опит, но усвоява и опита на други страни за опазване живота на хората при екстремни ситуации и по време на [[война]]. Завършва с отличие специален курс към [[Академията за Гражданска отбрана]] на [[СССР]] през [[1974]] год. Полага огромни усилия за да подобри разяснителната работа за ролята и мястото на Гражданската отбрана на страната не само във [[война|военно]], но и в [[мир]]но време. По негово предложение се изгражда съвременна [[оперативна служба]] на щаба на Гражданска отбрана и са формирани щатните подразделения – първите редовни [[роти]] и [[батальон]]и на гражданска отбрана, за обучението на които полага големи грижи. Адм. Орманов отдели голямо внимание и на изграждането на развита [[комуникационна система]] за [[оповестяване]]. Голямо внимание отделя на формированията на гражданска отбрана в [[промишлените предприятия]]<ref>"90 години от рождението - Пример за всеотдайна служба на Отечеството", всп. "Военен глас" № 10/2004 год</ref>. Лично присъства при ликвидацията на разрушенията в Свищов при [[Вранчанско земетресение|земетресението във Вранча]] през [[1977]] год. и отделя голямо внимание на извършването на анализ на причините, довели до разрушенията в града с привличане на специалисти от различни институти. Въз основа на този опит са направени анализи и разработени препоръки за допълнителни изисквания към строителството на сгради.
 
==== Председател на Националния океанографски комитетНОК, 1983-1985 годг. ====
 
През 1983 год. адм. Орманов получава предложение от председателя на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|ДКНТП]] [[Начо Папазов]] да поеме поста председател на [[Националния океанографски комитет]]. Той подава рапорт, излиза в [[запас]] и веднага получава назначението. Независимо от това, че тази длъжност е на [[обществени начала]], той се захваща за работа с особено желание и стръв, защото най-после неговата служебна дейност отново е свързана с морето. Прави огромни усилия за сплотяване на всички [[институти]] и [[организации]], свързани с морето, за обединяване на усилията им и постигане на най-добри резултати. Работи за установяване на контакти с други [[океанографски организации]] извън пределите на страната, за издигане престижа на българската [[океанографска наука]]. В същото време издава статии по въпросите на международното морско право. Негова заслуга е приемането на България за [[редовен член]] на [[Международната морска организация]] (IMO). През този период адм. Орманов работи активно за издигане нивото и статута на националните институти, работещи в областта на изследване на морето. Постоянните му връзки с [[Института по океанология]] и [[Геологическия институт]] на [[БАН]], [[Института по рибни ресурси]], [[Софийския университет]], ВМФ, [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] с [[Параходство БМФ]] и други морски организации дава възможност да се концентрират усилията им за издигане на авторитета на България като морска държава и получаване на максимална изгода за икономиката на страната от използването на морските ресурси.
 
В това време адм. Орманов успява да постигне договореност с [[Норвегия|норвежката]] [[фирма]] “GECO“ за продажба на България на научно-изследователския кораб “Geco Kappa”, брегови [[изчислителен център]] и методика за провеждане на морски геофизични изследвания на световно ниво за символичната сума от 3 милиона долара. Тази фирма в началото на 80-те години провежда около 60% от световните морски геофизични изследвания. Изгодната за страната оферта не се осъществява поради неразбиране от страна на ръководството на страната. Въпреки всичко по настояването и със съдействието на адм. Орманов е закупен и преустроен през [[1984]] год.<ref>"„Академик”: ЧЕТВЪРТ ВЕК ФЛАГМАН НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА НАУКА", в сайта Морски Вестник - http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_59.html</ref> за научна работа един кораб – [[научно-изследователския кораб „Академик“]] на [[Института по океанология]] на БАН, който плава и до днес. С неговото съдействие е започнато търсене и на изследователска [[подводница]] за нуждите на института, но такава подводница е закупена и въведена в действие през [[1987]] год.<ref>В сайта на Института по океанология „Фритьоф Нансен“: "Изследователска Подводница РС-8" - http://www.io-bas.bg/submursible_bg.html</ref>
 
== Памет за адмираладм. Бранимир Орманов ==
Редицата проблеми, създавани през целия му живот в работата на Бранимир Орманов, нанасят сериозни удари по здравословното му състояние. След тежко боледуване год. адм. Бранимир Орманов почива на [[19 август]] [[1985]] годг. адм. Бранимир Орманов почива, малко преди неговиясвоя 71-ви рожден ден.
 
Редицата проблеми, създавани през целия му живот в работата на Бранимир Орманов, нанасят сериозни удари по здравословното му състояние. След тежко боледуване на [[19 август]] [[1985]] год. адм. Бранимир Орманов почива, малко преди неговия 71-ви рожден ден.
 
За съжаление той напуска този свят твърде рано. А е бил личност, човек с главна буква, достоен да се помни, да се пише и говори за него. В паметта на поколения военни моряци, командири и редови остава светлият образ на флотоводеца, първият адмирал, получил заслужено висше военно звание от народнодемократичната власт.
 
Силно привързан към семейството си, заедно със съпругата си Евгения отглеждат три3 деца: Елена – артистка и кинорежисьор, Чавдар – офицер и учен и Мирослава – художничка. Синът им продължава делото на баща си, което носи някаква утеха на адмирала: съветският гражданин [[Чавдар Орманов]] (покрай майка си) учи във [[Висшето военноморско училище по радиоелектроника „А.С. Попов“]] в [[Ленинград]], завършва го през [[1970]] год. и става офицер от съветския Черноморски флот – плава 3 години на БПК пр. 61 ([[големи противолодъчни кораби]])<ref>Спомен на Мандель В.Е. «О службе на БПК «Комсомолец Украины» - http://cruiser.patosin.ru/story/mandel/index.html</ref>, два пъти излиза в [[Средиземно море]] на бойна служба. В края на [[1973]] с активната намеса на баща си и връзките му с командващия съветския ВМФ [[адмирал Горшков]] и министрите маршал [[Андрей Гречко|маршал Гречко]] и [[Добри Джуров|арм. ген. [[Добри Джуров]] ст. лейт. Чавдар Орманов със същото звание се завръща в България и продължава службата си като дивизионен специалист в [[дивизион]] [[подводница|подводни лодки]]. Завършва военната си кариера като научен работник – отначало в научния институт на ВМФ (филиал на [[ВНТИ]]-, София), по-късно в „[[Института за перспективни изследвания на отбраната]]“. Сега доц. д-р кап. I ранг (р) Чавдар Орманов е преподавател и ръководител на катедра в [[Технически университет - Варна|Техническия университет]] във [[Варна]]<ref>Резюме на данните за Чавдар Орманов в сайта на ТУ-Варна - http://www.tu-varna.bg/tu-varnakut/index.php?option=com_content&task=view&id=37&Itemid=29</ref>.
 
Основната ценност, която адмирал Орманов най-много е уважавал в хората, е била добросъвестността. По негови думи тя е израз на преданост и вярност, на честност и трудолюбие, на справедливост и отговорност да формира човешкото достойнство. Не по-малко той е ценял професионализма и всеотдайността в работата. Ценял е много и доверието, което е израз на доброжелателност и на вяра в доброто начало у човека, подбужда към всеотдайност, енергична дейност, поражда добросъвестност и оптимизъм. Адм. Орманов винаги се е придържал към максимата, че всеки командир е длъжен да възпитава подчинените си преди всичко по принципа „Прави като мен“. Той е вярвал в хората, въпреки преживяното от него в СССР, често е повтарял „Който е изгубил доверие, той няма повече какво да губи.“ В течение на 10 години той е Командващ на ВМФ и единственият адмирал на България. Забележим отдалече със своята осанка, забележителен с вечната си доброжелателна усмивка, авторитетен, достъпен, достоен и уважаван. Начетеността му е била известна на всички негови колеги, всички знаят, че той чете много, но и е обичал да споделя прочетеното.
 
За адмирал Бранимир Орманов могат да се кажат още много добри неща. Той е бил и ще остане в паметта ни като един високо подготвен военно-морски специалист, командир, вечно търсещ новатор, отдал целия си живот в служба на Военноморския ни флот и Родината ни. Изпълнил достойно своя служебен, граждански и патриотичен дълг към България. И ничия ръка не ще може да заличи тази памет и това светло име.
Line 125 ⟶ 105:
 
[[Категория:Български адмирали]]
[[Категория:Родени в Омуртаг]]
[[Категория:Българи в Съветския съюз]]
[[Категория:Родени в Омуртаг]]