Бранимир Орманов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Файлът „2014_Орманов_пам.плоча.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Fastily поради: No permission since 20 February 2015: If you are the copyright ho |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
| въоръжени сили =
| години на служба =
| звание =
| войсково поделение =
| командвания = [[Военноморски сили на България|Военноморски Флот]]
| войни =
| битки =
| награди =
| родства =
| по-късна работа =
| подпис =
| портал =
Ред 24:
}}
'''Бранимир Иванов Орманов''' е български военноморски [[офицер]], [[
== Биография ==
=== Родители и детски години, 1914-1930
Бранимир Орманов е роден на [[30 септември]] [[1914]] г. в град [[Омуртаг]]
Ранното си детство прекарва в село [[Стражица]] (сега град), [[Велико Търново|Великотърновско]], където родителите му са
Баща му [[Иван Орманов]] е
9
===
==== Обучение във ВВМУ „Фрунзе“
През
През
▲През м. [[октомври]] [[1930]] год. под името Бранимир Михайлович Горов, след като е учил в техникум по електротехника, е приет в подготвителните курсове на [[Висшето Военноморско училище „Фрунзе“]] в [[Ленинград]] (сега [[Санкт Петербург]]), което е приемник на [[Морския кадетски корпус]], възпитал много видни моряци, в това число и българи. По това време в училището цари атмосферата на елитно [[военно учебно заведение]]. Високо се ценят високата обща и професионална култура, знаенето на чужди езици, преди всичко английски, познаване на морската практика.
▲През м. [[май]] [[1936]] год. Горов завършва военноморското училище като [[отличник]] и предсрочно е произведен в първо [[военно звание|офицерско звание]].
==== Офицер в Балтийския флот, 1936 год. ====▼
Бранимир Горов започва офицерската си служба в [[Балтийски флот (Русия)|Балтийския ВМФ]], [[Кронщат]], назначен за [[щурман]] на [[подводница]] тип „Л“. В дивизиона подводни лодки инженер-механик е друг голям българин – [[Гечо Кокилев]] (в СССР с името Георгий Кокулев<ref>"Подводники – жертвы «Большого террора» конца 1930-х гг." - http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>), учил в [[ВВМУ|Морското машинно училище]] и завършил [[Военноморската академия]]<ref>Статията "Гечо Кокилев" във Facebook - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%87%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2</ref> в [[Ленинград]], при когото младият Горов е чест гост. Кокилев има бурна революционна биография – механик на партийната яхта „Иван Вазов“, участник в [[Септемврийско въстание|септемврийското въстание 1923-та год.]], един от организаторите на бунта и бягството на 43-та от [[Света Анастасия (остров)|о-в Св. Анастасия]]. През втората половина на 1936 год. подводницата, на която служи щурманът Горов, е изпратена да помага на републиканското правителство на [[Испания]]. Но е върната от района на [[Датски проливи|Балтийските проливи]], понеже изходът на [[Гражданска война в Испания|войната в Испания]] е бил вече предрешен.
==== Репресиран от НКВД, 1936-1937
Когато вълната на недоверието и [[голяма чистка|сталинските репресии]] обхваща и военните специалисти, [[Гечо Кокилев]], спасил се от полицейските куршуми в България, ще загине от куршум на [[КГБ]]. На [[10 септември]] [[1937]] год. и ст.лейт. Бранимир Горов е арестуван като „[[враг на народа]]“<ref>"Подводники – жертвы «Большого террора» конца 1930-х гг." - http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>. Вината му е била, че имал приятел [[евреи|евреин]], чиито родители са в лагер, а и той също по-късно е [[арест|арестуван]]. И офицера Бранимир Горов е [[арест|арестуван]], защото имал приятел „изменник на родината“ и го посещавал в дома му. И по кратката процедура Горов е осъден на смърт от „тричленката“. Половин година е в килията на смъртниците, но след това ненадейно е пуснат на свобода. Има различни версии за освобождаването му. Най-вероятната е, че за това е изиграла роля намесата на [[Георги Димитров]], който е бил близък с родителите на Бранимир Горов. Към този момент баща му вече е бил починал, но среща с Димитров си е извоювала майка му [[Ружа Орманова|Ружа]].
====
Случайна среща с негов бивш командир от [[Ленинград]], състояла се в [[Москва]] през [[1938]] год., връща Бранимир Горов в строя като [[офицер]] от съветския военноморски флот. На [[27 юни]] [[1939]] год. той е назначен за [[преподавател]] по [[навигация]] и мореходна [[астрономия]] в [[Каспийско военноморско училище|Каспийското Военноморско Училище]]<ref>"Апшеронский меридиан" от Курочкин А. П., Татаренко В. Т., ГЛАВА 1 "У ИСТОКОВ" - http://www.kvvmku.ru/index.php?go=Page&id=16</ref> в [[Баку]]. В този град Бранимир Горов се среща с жената, с която той ще бъде до края на дните си – [[Евгения Орманова|Евгения]], тук се ражда и дъщеря им [[Елена Гиндева|Елена]].
На тази длъжност го заварва началото на [[война|войната]] с [[Германия]]. Рапортите му за изпращане в действащия [[флот]] остават без последици. Той продължава да обучава офицери за [[кораб|корабите]]. През [[1942]] год. е изпратен на курсове в [[Самарканд]], където се подготвя за изпълнение на задачи, свързани с посрещането и съпровождането на американските корабни [[конвой|конвои]], които доставят през [[
През [[1943]] год. се завръща в [[Баку]] и продължава преподавателската си дейност в [[Каспийско военноморско училище|КВВУ]]. След вдигане на [[Блокада на Ленинград|блокадата на Ленинград]] в началото на [[1944]] год. и възстановяването на занятията във [[
През [[1946]] год. на кап.-лейт. Бранимир Горов
▲През [[1943]] год. се завръща в [[Баку]] и продължава преподавателската си дейност в [[Каспийско военноморско училище|КВВУ]]. След вдигане на [[Блокада на Ленинград|блокадата на Ленинград]] в началото на [[1944]] год. и възстановяването на занятията във [[Висшето Военноморско Училище „Фрунзе“]], неговата популярност на високо ерудиран, с подчертани качества на преподавател и педагог го отвеждат в това елитно училище за преподавател по [[навигация]] и [[астрономия]]<ref>"Подводники – жертвы «Большого террора» конца 1930-х гг." - http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>. Но през [[1945]] год. е принуден по семейни причини да напусне [[Ленинград]] и да се премести да работи в [[Одеса]] – отново преподавател в съществувалото тогава [[Одеско военно-морско училище]].
===
==== Народно военноморско училище, 1947-1948 г. ====
▲През [[1946]] год. на кап.лейт. Бранимир Горов му е предложено, както и на много други българи-[[емиграция|политемигранти]], да се завърне в [[България]] за продължаване на службата си в [[Военноморски сили на България|Българските военноморски сили]]. Макар 23 години да е далеч от своята [[родина]] [[България]], тя е оставила незаличими спомени в съзнанието му. И той не престава да мечтае да се завърне в нея. Животът му в емиграция в продължение на 16 години е изпълнен с непрестанен стремеж да израсне и се реализира в избрания от него път като добре подготвен морски командир и специалист. И затова той посреща с голяма радост разрешението да се завърне в България. И в началото на [[1947]] год. той се връща в България.
Със завръщането му той е изпратен във [[Варна]], присвоено му е званието „[[капитан II ранг]]“ и под неговото си име Бранимир Иванов Орманов на [[10 април]] [[1947]] год. е назначен за инспектор на класовете в [[ВВМУ|Народното Военноморско училище]]<ref>"В дните след деветосептемврийската победа", спомен на адм. Орманов в юбилейното издание по случай 100 години Морско училище "Огнище на морска наука и култура" - http://www.naval-acad.bg/100godini-MU/slides/MU100-str104.html</ref>. Осемте години преподавателска и командирска работа в трите съветски висши военноморски училища изиграват своята роля. Със знанията си и опитът си той се включва активно в работата на колектива офицери в НВМУ. И веднага кап. II ранг Орманов констатира отсъствието на съвременна организация на [[учебния процес]], [[учебните програми]] са общи без разчет на часовете, липсват каквито и да е било планове. Орманов се заема активно с решаването на тази задача, където опитът му като преподавател му помага изключително много. Въпреки съпротивата на по-голямата част от преподавателите се въвежда планирането на учебния процес. Едновременно с това кап. II ранг Орманов е особено е взискателен към бъдещите офицери и е особено строг при прояви на нарушение на [[дисциплина|дисциплината]]. Кап. II ранг Орманов влиза в конфликт с някои от по-буйните [[кадет|кадети]] и много строго наказва няколко бивши [[партизани]] за самоволно напускане на училището<ref>"Стихия морска ни призва", мемоарна книга на кап. I ранг Йото Йотов - http://www.naval-acad.bg/avmu/Vip-43-48/index.html</ref>. Но той се налага и в Морско училище се възстановява воинската дисциплина. Неговите знания и опит не остават незабелязани и през есента на същата година е назначен за временно изпълняващ длъжността [[Началник]] на НВМУ. Тук се ражда и синът на Бранимир Орманов – [[Чавдар Орманов|Чавдар]].
====
През 1947 год. флотът получава от Съветския Съюз значителна бойна сила<ref>Статията "Военноморски сили на България" във Facebook - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F</ref> – старият, но изпитан в боевете [[ескадрен миноносец]] „Железняков“, 12 [[преследвача на ПЛ]] от 3 проекта, [[полк]] [[торпедоносна авиация]] ТУ-2 (в състава на [[ВВС]], но оперативно подчинена на ВМФ). В [[Одеса]] се подготвят [[екипаж|екипажите]] за получаване на [[подводница|ПЛ]] тип „М“ и [[торпеден катер|ТК]] тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери. И в началото на [[1948]] год. кап. II ранг Орманов е назначен за началник [[щаб]] и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.
През есента на [[1948]] год. кап. II ранг Орманов е изпратен като [[експерт]]<ref>"THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949" - http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref> по морските въпроси от албанска страна в [[международния съд]] в [[Хага]], където се гледа [[дело]] за вината на [[Албания]] при подривяването на [[морска мина|мини]] през [[октомври]] [[1946]] год. на 2 ескадрени миноносеца на [[Великобритания]] в пролива до [[Корфу|остров Корфу]] („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него до този момент неща: непозната страна, морското [[международно право]], досега непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския [[експерт]] е оценен от французина [[Пиер Кот]] (съдебен експерт, [[професор]] в правния факултет на [[Франция]], помощник на албанския официален представител в съда)<ref>"THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949" - http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref>, който заявява, „...това е първата победа на българският флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското [[правителство]] награждава кап. II ранг Орманов с високия [[орден]] „[[Скендербег]]“. Тази командировка продължава до пролетта на [[1949]] год.
След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва извършването на реорганизация на военноморските сили, при която длъжността началник щаб на Черноморския флот е закрита. Той е назначен за командир на [[бригада|бригадата]] надводни [[кораби]] от Черноморския военен флот<ref>"Хора, пагони, лампази", книга от Рангел Златков, военен журналист</ref>. По думите на адм. Орманов за него това е било поредното сериозно изпитание – без да е командвал кораб, в този момент му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло [[съединение бойни кораби]]. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител.
В края на
▲В края на 49 год. НЩ на ВМФ кап. I ранг Валентин Паспалеев е наклеветен и арестуван. И след поредната реорганизация на военноморския флот на [[12 декември]] [[1949]] год. Орманов е назначен за ВРИД началник щаб и през [[февруари]] [[1950]] год. му е присвоено званието [[капитан I ранг]]. Длъжността началник щаб е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ. По това време в щаба на флота се формират отделите и службите, създават се условия за неговото нормално функциониране, поставя се началото на водене на бойната подготовка по нови методи. Но не достигат подготвени кадри. В основните отдели и служби на щаба на флота получават назначения на отговорни длъжности наред с по-опитни офицери и току-що завършили НВМУ, чиято подготовка далеч не съответства на високите изисквания към длъжностите, които заемат. Наред с усилената работа в щаба и в поделенията на флота, те заедно със своя началник се учат и усвояват военно-морската наука и изкуство. И след първата голяма „чистка“ през [[1946]] год. в цялата армия, във флота не уволняват веднага останалите „[[царски офицери]]“, те са били добре подготвени специалисти, те са уволнени последни в сравнение с другите видове [[Въоръжени сили]]. Голяма роля за това играе и началника на щаба на ВМФ, кап. I ранг Орманов, който разбира че не е достатъчна верността към [[Партията]] за да се управляват кораби и сложното [[военно-морско оръжие]]. По-късно Орманов казва, че освен всичко друго, той се е учел и на [[обноски]] от тях. Неоценима тогава и в следващите години е помощта, която оказват съветските военно-морски специалисти – „съветниците“. Орманов не се стеснява да се учи и от своите подчинени, но и от своя командващ, участника в [[Гражданска война в Испания|испанската гражданска война]] кап. I ранг [[Кирил Халачев]].
Но в [[култ|култовските времена]] кап. I ранг Халачев е наклеветен, проверен от поредната комисия и снет от длъжност. И през [[юли]] [[1950]] год. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на [[08 август]] с.г.
▲==== Командващ Военноморския флот, 1950-1962 год. ====
▲Но в [[култ|култовските времена]] кап. I ранг Халачев е наклеветен, проверен от поредната комисия и снет от длъжност. И през [[юли]] [[1950]] год. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на [[08 август]] с.г. Един месец по-късно му е присвоено званието [[контраадмирал]]. Това събитие се посреща с радост и задоволство от офицерския [[корпус]] на флота. Той е негов [[флагман (пояснение)|флагман]] в продължение на 10 години. Контраадмирал Орманов поема с присъщото си чувство на висока отговорност новите задължения и съдбите на целия флот. За повишаване на своята подготовка за този висок пост адм. Орманов заминава в началото на [[декември]] [[1954]] год. във ВАК на [[Военноморската академия „Ворошилов“]] в [[Ленинград]] (днес [[Санкт Петербург]]), който завършва в края на [[януари]] [[1956]] год.
Като командващ ВМФ той счита за най-важни задачи укрепването му по пътя на нарастването на количествения и качествен състав на корабите, запазването на най-добрите специалисти, независимо от това, че е критикуван за „недостатъчен класово партиен подход“. Но Орманов продължава да настоява за работа с така наречените „царски офицери“. Основно внимание адм. Орманов обръща на професионализма и високата подготовка на [[офицери|офицерите]], [[старшини|старшините]] и [[матроси|матросите]]. През тези години ВМФ се попълва с нови кораби: новия [[ескадрен миноносец]] „Георги Димитров“, 2 бр. [[стражеви кораби]], нови [[противолодъчни кораби]], 3 бр. подводници тип „М“, торпедни катери ТМ-200 и други. През 1957 год. са доставени нови 8 бр. [[торпеден катер|торпедни катери]] пр. 123-К „Комсомолец“, а през 58 год. [[подводница|подводниците]] са заменени с 2 бр. подводници пр. 613, като по този начин се възстановяват традициите на първите български подводничари. След получаването в българския ВМФ на най-големия и модерен за времето си кораб – ЕМ „Г. Димитров“, Орманов го посещава често и заедно с екипажа на кораба започва да го изучава. Той е бил изключително удовлетворен от присъствието на есминеца във ВМФ, защото само на кораб от такъв клас е възможно да се въплъти в пълна степен организацията на кораба в съответствие с [[Корабния устав]], това е мястото за пълно изграждане на морските офицери – строеви и механици, това е средата за изграждане и съхраняване на морските [[традиции]]. И кораб от такъв ранг е пригоден за „[[демонстрацията на флага]]“ на една морска държава.
През [[1957]] год. е начело на групата офицери на ЕМ „Г. Димитров“ при [[поход]]а му до Албания с правителствената [[делегация]], водена от [[министър-председател]]я [[Антон Югов]]. През [[1958]] год. на Бранимир Орманов му е присвоено званието [[вицеадмирал]]. Младият командващ твърдо отстоява интересите на флота, за неговото изграждане като боеспособен и балансиран вид ВС. Особено внимание се отделя на подготовката на военно-морските [[кадри]], за тяхното изграждане, развитие, усъвършенстване на подготовката им в курсове и [[военни академии]]. Под негово ръководство се изгражда нов съвременен военен флот, способен да посрещне достойно предизвикателствата на тогавашното време.
През
▲През [[септември]] [[1960]] год. е изпратен да учи в [[академията на Генералния щаб на Съветската армия]] в [[Москва]]. Завършва я през [[1962]] год. със златен медал, като блестящо защитава [[дипломна работа|дипломната си работа]]. В нея той демонстрира отличните си познания не само по въпросите за провеждане на [[морска операция|морските операции]], но също и в управлението на взаимодействащите с ВМФ [[сухопътни войски]]. Ръководството на Академията му предлага да разшири работата си и да защити [[научна степен]]. Но от [[генерален щаб|ГЩ]]-[[БНА]] не му дават разрешение за това.
▲==== Заместник началник на ГЩ-БНА, 1962-1973 год. ====
След завръщането си той е назначен за заместник началник на [[генерален щаб|Генералния щаб]] на [[БНА]]. На тази длъжност са му възлагани редица отговорни сектори от работата на ГЩ, една от които е военно-научната и научно-техническата дейност в [[Българската армия]]. Но всичките тези сектори са достатъчно далече от [[ВМФ]], което не му дава възможност за пълно прилагане на опита и знанията си. Неизбежно това го тревожи и не позволява да изпитва пълно удовлетворение от своята дейност. И той винаги търси задачи, свързани с ВМФ.
==== Заместник
През [[1973]] год. е назначен за Заместник Министър в [[МНО]] и Началник на „[[Гражданска отбрана]]“, отговорна работа и все пак още по-далеч от флота. Присвоено му е званието [[адмирал]]. Независимо от всичко той се залавя с жар да работи в новото направление, със свойствената си енергия той започва да усвоява новата за него [[специалност]]. Изучава националния опит, но усвоява и опита на други страни за опазване живота на хората при екстремни ситуации и по време на [[война]]. Завършва с отличие специален курс към [[Академията за Гражданска отбрана]] на [[СССР]] през [[1974]] год. Полага огромни усилия за да подобри разяснителната работа за ролята и мястото на Гражданската отбрана на страната не само във [[война|военно]], но и в [[мир]]но време. По негово предложение се изгражда съвременна [[оперативна служба]] на щаба на Гражданска отбрана и са формирани щатните подразделения – първите редовни [[роти]] и [[батальон]]и на гражданска отбрана, за обучението на които полага големи грижи. Адм. Орманов отдели голямо внимание и на изграждането на развита [[комуникационна система]] за [[оповестяване]]. Голямо внимание отделя на формированията на гражданска отбрана в [[промишлените предприятия]]<ref>"90 години от рождението - Пример за всеотдайна служба на Отечеството", всп. "Военен глас" № 10/2004 год</ref>. Лично присъства при ликвидацията на разрушенията в Свищов при [[Вранчанско земетресение|земетресението във Вранча]] през [[1977]] год. и отделя голямо внимание на извършването на анализ на причините, довели до разрушенията в града с привличане на специалисти от различни институти. Въз основа на този опит са направени анализи и разработени препоръки за допълнителни изисквания към строителството на сгради.
==== Председател на
През 1983 год. адм. Орманов получава предложение от председателя на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|ДКНТП]] [[Начо Папазов]] да поеме поста председател на [[Националния океанографски комитет]]. Той подава рапорт, излиза в [[запас]] и веднага получава назначението. Независимо от това, че тази длъжност е на [[обществени начала]], той се захваща за работа с особено желание и стръв, защото най-после неговата служебна дейност отново е свързана с морето. Прави огромни усилия за сплотяване на всички [[институти]] и [[организации]], свързани с морето, за обединяване на усилията им и постигане на най-добри резултати. Работи за установяване на контакти с други [[океанографски организации]] извън пределите на страната, за издигане престижа на българската [[океанографска наука]]. В същото време издава статии по въпросите на международното морско право. Негова заслуга е приемането на България за [[редовен член]] на [[Международната морска организация]] (IMO). През този период адм. Орманов работи активно за издигане нивото и статута на националните институти, работещи в областта на изследване на морето. Постоянните му връзки с [[Института по океанология]] и [[Геологическия институт]] на [[БАН]], [[Института по рибни ресурси]], [[Софийския университет]], ВМФ, [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] с [[Параходство БМФ]] и други морски организации дава възможност да се концентрират усилията им за издигане на авторитета на България като морска държава и получаване на максимална изгода за икономиката на страната от използването на морските ресурси.
В това време адм. Орманов успява да постигне договореност с [[Норвегия|норвежката]] [[фирма]] “GECO“ за продажба на България на научно-изследователския кораб “Geco Kappa”, брегови [[изчислителен център]] и методика за провеждане на морски геофизични изследвания на световно ниво за символичната сума от 3 милиона долара. Тази фирма в началото на 80-те години провежда около 60% от световните морски геофизични изследвания. Изгодната за страната оферта не се осъществява поради неразбиране от страна на ръководството на страната. Въпреки всичко по настояването и със съдействието на адм. Орманов е закупен и преустроен през [[1984]] год.<ref>"„Академик”: ЧЕТВЪРТ ВЕК ФЛАГМАН НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА НАУКА", в сайта Морски Вестник - http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_59.html</ref> за научна работа един кораб – [[научно-изследователския кораб „Академик“]] на [[Института по океанология]] на БАН, който плава и до днес. С неговото съдействие е започнато търсене и на изследователска [[подводница]] за нуждите на института, но такава подводница е закупена и въведена в действие през [[1987]] год.<ref>В сайта на Института по океанология „Фритьоф Нансен“: "Изследователска Подводница РС-8" - http://www.io-bas.bg/submursible_bg.html</ref>
== Памет за
Редицата проблеми, създавани през целия му живот в работата на Бранимир Орманов, нанасят сериозни удари по здравословното му състояние. След тежко боледуване год. адм. Бранимир Орманов почива на [[19 август]] [[1985]]
▲Редицата проблеми, създавани през целия му живот в работата на Бранимир Орманов, нанасят сериозни удари по здравословното му състояние. След тежко боледуване на [[19 август]] [[1985]] год. адм. Бранимир Орманов почива, малко преди неговия 71-ви рожден ден.
За съжаление той напуска този свят твърде рано. А е бил личност, човек с главна буква, достоен да се помни, да се пише и говори за него. В паметта на поколения военни моряци, командири и редови остава светлият образ на флотоводеца, първият адмирал, получил заслужено висше военно звание от народнодемократичната власт.
Силно привързан към семейството си, заедно със съпругата си Евгения отглеждат
Основната ценност, която адмирал Орманов най-много е уважавал в хората, е
За адмирал Бранимир Орманов могат да се кажат още много добри неща. Той е бил и ще остане в паметта ни като един високо подготвен военно-морски специалист, командир, вечно търсещ новатор, отдал целия си живот в служба на Военноморския ни флот и Родината ни. Изпълнил достойно своя служебен, граждански и патриотичен дълг към България. И ничия ръка не ще може да заличи тази памет и това светло име.
Line 125 ⟶ 105:
[[Категория:Български адмирали]]
[[Категория:Родени в Омуртаг]]▼
[[Категория:Българи в Съветския съюз]]
▲[[Категория:Родени в Омуртаг]]
|