Разлика между версии на „Люба Ивошевич“

редакция без резюме
| починал-място=[[Москва]], тогава [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
}}
 
'''Люба Ивошевич-Димитрова''' ([[Сръбски език{{lang-sr|сръбски]]: ''Љубица Ивошевић-Димитров''}}) е сръбска поетеса, деятелка на профсъюзното движение и [[Българската комунистическа партия]]. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борби и стававлиза член нав сръбскатаСръбската социалдемократическа партия. Съпруга на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]].
 
== Биография ==
ОставаОстанала отрано без майка, итя е отгледана от леля си. На 14 години вече работи като шивачка. Няколко години по-късно вече е в Белград, а след това във Виена. Изнася беседи, учи езици. Става покрай брат си активна синдикалистка. Става известна моделиерка. През 1902 година идва в България и става член на [[БРСДП]]. След кратък престой в Русе и Сливен, през 1904 г. се мести е в София, и започва работа в ателието за луксозно облекло на придворния шивач С. Полицер, на което малко по-късно става управител. Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат.<ref name="костенцева">{{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX — началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | pages = 33 | isbn = 978-954-320-206-5}}</ref> От 1909 до 1912 е редактор на българския вестник "Шивашки работник". От 1914 е член на Централната женска комисия при ЦК на [[БРСДП (т.с.)]]. През 1920 е пратеник на [[БКП (т.с.)]] на конгрес на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. След [[Септемврийското въстание]] от 1923 емигрира в [[СССР]], където остава до смъртта си през 1933.
 
През 1902 година идва в България и става членка на [[БРСДП]]. След кратък престой в Русе и Сливен се мести през 1904 г. в София, където започва работа в ателието за луксозно облекло на придворния шивач С. Полицер, на което малко по-късно става управителка.
 
Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат<ref name="костенцева">{{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | pages = 33 | isbn = 978-954-320-206-5}}</ref>. От 1909 до 1912 г. е редакторка на българския вестник "Шивашки работник".
 
От 1914 г. е членка на Централната женска комисия при ЦК на [[БРСДП (т.с.)]]. През 1920 г. е пратеничка на [[БКП (т.с.)]] на конгрес на [[Югославската комунистическа партия]]. След [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. емигрира в [[СССР]], където остава до смъртта си през 1933 г.
 
== Личен живот ==
Любица Ивошевич се запознава с един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия - [[Михаил Кантарджиев (социалист)|Михаил Кантарджиев]] - социалист и синдикалист от Сливен. През 1903 г. тя се омъжва за него, но бракът им трае около година и след развода тя се премества в София. Развеждат се поради партийни разногласия, защото той й е „широк”, а тя – „тесен” социалист.
 
Любица Ивошевич се запознава с един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия - [[Михаил Кантарджиев (социалист)|Михаил Кантарджиев]] - социалист и синдикалист от [[Сливен]]. През 19031906 г. тя се жени за него, но бракът им трае около година и след развода тя се премества в София. Люба се развежда поради партийни разногласия, защото съпругът й е „широк”, а тя – „тесен” социалист. През 1906 се омъжва за [[Георги Димитров]]. Тя не само издържа семейството, но поема образованието на незавършилия основно таковаучилище Димитров. Години наред тя заляга съсс съпруга синего над учебниците за гимназиалния курс, учи го на немски език, подбира му литература. Успехите на съпруга йму сред нежния пол обаче силно я нараняват Люба Ивошевич и предизвикват болезнената й ревност още в България. Нейният живот с Георги Димитров впоследствие става тежък. Той е човек, който почти не се прибира вкъщи. Люба не може да роди дете. След 1923 г. тя живее постоянно в московския хотел "Люкс", където изпада в депресия. През 1927 г. вече психично болна Ивошевич е настанена в специален санаториум край съветската столица. Арестуването на Димитров през 1933 г. по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й. На 27.V.1933 г. тя се самоубива, като се хвърля от последния етаж на санаториума.
 
След 1923 г. тя живее постоянно в московския хотел "Люкс", където изпада в депресия. През 1927 г., вече психично болна, Ивошевич е настанена в специален санаториум край съветската столица. Арестуването на Димитров през 1933 г. по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й. Самоубива се, като се хвърля от последния етаж на санаториума.
 
== Личен живот ==
Погребана е в [[Новодевическо гробище|Новодевическото гробище]] в Москва. Нейното име носи улица в белградския квартал Церак.
 
== Бележки ==
 
== Външни препратки ==
* [http://novodevichye.com/ivoshevich/2/ Гробът на Ивошевич на Новодевическото гробище]
 
{{СОРТКАТ:Ивошевич, Люба}}