Операция „Барбароса“: Разлика между версии

| сила2 = '''На фронта''':<br> 2.9 милиона мъже<ref name="Krivosheev"/><br> '''Цялостна сила''': <br>5 500 000 <ref name= GS>Glantz, David, ''[http://sti.clemson.edu/index.php?option=com_docman&task=doc_details&gid=189&Itemid=310 The Soviet‐German War 1941–451941 – 45]: Myths and Realities: A Survey Essay''.</ref><br> 12 000–15000 – 15 000 танка, <br> 35 000–40000 – 40 000 самолета (11 357 готови за бой на 22 юни 1941)<ref name="ReferenceA">Bergström 2007, p. 131- – 2: Uses Soviet Record Archives including the Rosvoyentsentr, Moscow; Russian Aviation Research Trust; Russian Central Military Archive TsAMO, Podolsk; Monino Air Force Museum, Moscow.</ref>

| жертви1 = '''Общо жертви:''' <br>725 359<br> 152 602 убити<br>542 837 ранени<br>29 920 изчезнали<ref>Kroener (1988), p. 885 - – до 31 нооемвриноември; Ако се включат жертвите от декември цялостнияпълният брой ще бъде 802 452 мъже; само бойни загуби; изключва AOK Норвегия</ref><br /> 2 093 изгубени самолета <br> 2 839 изгубени танка<ref>Müller (1983), p. 977 - – tank losses from June until 31 December; 2,464 if December is excluded</ref>

| жертви2 = '''Общо жертви:''' <br> 7 102 191 <br> 802 191 убити<ref name="Krivosheev">Krivosheev, G.F, 1997, p.96. Documented losses only</ref> <br> 3 000 000 ранени <br /> 3 350 000 пленени.<ref>Müller (1983), p. 1019 - – prisoners in 1941</ref><ref name="about">[http://www.english.uiuc.edu/maps/ww2/barbarossa.htm About the German Invasion of the Soviet Union]</ref><ref>[http://www.ushmm.org/wlc/article.php?lang=en&ModuleId=10007183 THE TREATMENT OF SOVIET POWS: STARVATION, DISEASE, AND SHOOTINGS, JUNE 1941– JANUARY 1942]</ref> <br /> 21 200 изгубени самолета<ref>Bergström, p117</ref><ref>Krivosheyev, G. 1993</ref><ref>Note: Soviet aircraft losses include all causes</ref> <br> 20 500 изгубени танка<ref>Glantz (1995), p. 306 - – Soviet tank losses for whole 1941</ref>

'''Операция „Барбароса“''' ({{Lang-de|Unternehmen Barbarossa}}) е [[кодово име]], избрано от [[ОКВ|немското върховно командване]] за нападението над [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] през 1941 г.<ref name="Higgins">{{Citationhrf|title=Hitler and RussiaHiggins|first=Trumbull|last=Higgins1966|11 publisher=The– Macmillan59, Company|year=1966|pages=11–59,98 – 98–151151}}</ref><ref>Bryan I. Fugate. Strategy and tactics on the Eastern Front, 1941. Novato: Presidio Press, 1984.</ref>

Необходимостта [[Германия]] да се намеси на [[Балканите]] срещу [[Гърция]] и [[Югославия]] забавя нападението със 7 седмици. На [[22 юни]] 1941 г., 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронт<ref>World War II Chronicle, 2007. Legacy/ Publications International, Ltd. Page 146.</ref>, най-голямото нахлуване във военната история. Немските войски образуват три основни групировки - – [[Група армии Север]] трябва да нападне от Източна [[Прусия]] до [[Ленинград]] за един месец; [[Група армии Център]] трябва да предприеме двупосочно настъпление през [[Минск]] и [[Смоленск]] към [[Москва]]; [[Група армии Юг]] трябва да превземе [[Киев]], басейна на река [[Дон (река)|Дон]] и Черноморското крайбрежие. Амбициозната операция за завладяване на източните територии ознаменува началото на ключовата фаза за решаване на победата във войната. Германското нашествие в Съветския съюз води до 95% от всички германски жертви от 1941 до 1944 г.

Провалът на Операция „Барбароса“ води до искания от Хитлер за повече операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се провалят, като продължаване на [[обсада на Ленинград|обсадата на Ленинград]],<ref>{{cite web|first= Konstantin|last=Simonov|title=Records of talks with Georgi Zhukov, 1965–19661965 – 1966|url= http://www.hrono.ru/dokum/197_dok/1979zhukov2.html|year=1979|publisher=Hrono}}</ref><ref>Life and Death in Besieged Leningrad, 1941–441941 – 44 (Studies in Russian and Eastern European History), edited by John Barber and Andrei Dzeniskevich. New York: Palgrave Macmillan, 2005 (hardcover, ISBN 1-4039-0142-2).</ref> [[битката при Сталинград]] и [[Операция Цитадела]], сред други битки на окупирана съветска територия.<ref>The siege of Leningrad. By Alan Wykes. Ballantines Illustrated History of WWII, 3rd edition, 1972. Pages 9–619 – 61, and, Scorched Earth. (pages 205 – 240) By Paul Carell. Schiffer Military History, 1994. ISBN 0-88740-598-3 and, Finland in the Second World War. Between Germany and Russia. Palgrave. 2002. (pp. 90 – 141)</ref><ref name="Directorate">Military-Topographic Directorate, maps No. 194, 196, Officer's Atlas. General Staff USSR. 1947. Атлас Офицера. Генеральный штаб вооруженных сил ССР. М., Военно-топографическоее управление,- 1947. Листы 194, 196</ref><ref>''Russia's War'': A History of the Soviet Effort: 1941–19451941 – 1945 ISBN 0-14-027169-4 by Richard Overy Page 91</ref><ref>The World War II. Desk Reference. Eisenhower Center Director Douglas Brinkley. Editor Mickael E. Haskey. Grand Central Press, [[Paul Fargis|Stonesong Press]], HarperCollins, 2004. ISBN 0-06-052651-3. Page 210.</ref><ref>[http://www.britannica.com/bps/topic/335949/Siege-of-Leningrad#tab=active~checked%2Citems~checked%3E%2Fbps%2Ftopic%2F335949%2FSiege-of-Leningrad&title=Siege%20of%20Leningrad%20--%20Britannica%20Online%20Encyclopedia Siege of Leningrad. Encyclopædia Britannica]</ref>

===Германо-съветскитесъветски отношения 1939–1940=1939 – 1940==

Германия и Съветският съюз подписват пакт за ненападение, пакта [[Рибентроп-Молотов]], малко преди [[Полска кампания (1939)|германското нахлуване в Полша]], което е последвано от [[Съветско нахлуване в Полша|съветското нахлуване в Полша]]. Таен протокол на пакта очертава спроазумение между Третия Райх и Съветския съюз за разделянето на пограчнините страни на техни съответни "сфери„сфери на влияние"влияние“. Латвия, Естония и Финландия попадат в съветската сфера на влияние.<ref>{{cite book |url=http://books.google.com/books?id=nMAl-RSvqPoC&pg=PA120 |title=Finland in the Twentieth Century: A History and an Interpretation |last=Kirby |first=D.G. |publisher=University of Minnesota Press |year=1980 |page=120 |isbn=0-8166-5802-1}}</ref><ref name="mrtext">[http://www.fordham.edu/halsall/mod/1939pact.html "Modern„Modern History Sourcebook: The Molotov-Ribbentrop Pact, 1939]: Text of the Nazi-Soviet Non-Aggression Pact"Pact“</ref> Пактът изненадва света<ref name="roberts30">{{citation|last=Roberts|first=Geoffrey|title=Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939–19531939 – 1953|publisher=Yale University Press|year=2006|isbn=0-300-11204-1|pages= 30}}</ref> поради взаимната враждебност на двете страни и техните съревноваващи се [[идеология|идеологии]]. В резултат на пакта Германия и Съветския съюз имат относително силни дипломатически връзки и важно икономическо взаимоотношение. Двете страни подписват [[Германо-съветско търговско споразумение (1940)|търговски пакт през 1940]], според което руснаците получават германско военно и индустриално оборудване в замяна на суровини като петрол и пшеница, за да се помогне на Германия да заобиколи британската блокада.<ref name="shirer668">{{hrf|Shirer, William L., ''The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany'', Simon and Schuster, |1990|668 – ISBN 0-671-72868-7, page 668-9</ref>}}

Въпреки взаимоотношенията между двете страни всяка от тях дълбоко подозира намеренията на другата. След като Германия влиза в [[Тристранен пакт|Пакта на Оста]] с Япония и Италия тя започва преговори за потенциално съветско влизане в пакта.<ref name="roberts57">{{citation|last=Roberts|first=Geoffrey|title=Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939–19531939 – 1953|publisher=Yale University Press|year=2006|isbn=0-300-11204-1|pages=57}}</ref> След двудневни разговори от 12- – 14 ноември, Германия предлага писмено споразумение за съветско влизане в Оста. Съветския съюз предлага писмено контраспоразумение на 25 ноември 1940, на което Германия не отговаря.<ref name="roberts59">{{citation|last=Roberts|first=Geoffrey|title=Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939–19531939 – 1953| publisher=Yale University Press|year=2006|isbn=0-300-11204-1|pages=59}}</ref><ref>{{citation|last1= Nekrich|first1=Aleksandr Moiseevich|last2=Ulam|first2=Adam Bruno|last3=Freeze|first3=Gregory L.| title=Pariahs, Partners, Predators: German-Soviet Relations, 1922–19411922 – 1941|publisher=Columbia University Press|year=1997|isbn=0-231-10676-9|pages=202–205202 – 205}}</ref> Като двете страни започват да се сблъскват в Източна Европа, конфликтът изглежда по-вероятен, макар че подписват [[Германо-съветско погранично и търговско споразумение|погранично и търговско споразумение]], решаващо няколко отворени въпроса през януари 1941.

Репутацията на [[Йосиф Сталин]] допринася както за оправдаването на нападението от германците, така и за вярата им в успеха. Към края на 1930-те години много компетентни и опитни военни офицери са убити в [[Голяма чистка|Голямата чистка]], оставяйки [[Червената армия]] отслабена и без лидери. Германците често наблягат на бруталността на съветския режим, когато насочват пропаганда към славяните. Германската пропаганда твърди, че Червената армия се готви да ги нападне и тяхното собствено нашествие е представено като [[превантивна война|превантивен удар]].<ref name="Hartmann">{{Citation|first=Christian |last=Hartmann |title=Warum 'Unternehmen Barbarossa'? |language=German |journal=[[Damals]] |volume=43 |issue=6 |year=2011 |pages=16–2116 – 21|postscript=.}}</ref>

В лятото на 1940, когато назряват суровинни кризи за германците и потенциален сблъсък със Съветския съюз за територия на Балканите, нашествие в Съветския съюз изглежда все повече като единственото решение за Хитлер.<ref name="ericson127">Ericson, ''Feeding the German Eagle'', p. 127</ref> Макар да не се правят все още конкретни планове, Хитлер казва на един от генералите си през юни, че победите в Западна Европа "най„най-сетне освобождават ръцете му за неговата важна истинска задача: конфронтацията с болшевизма"болшевизма“,<ref name="ericson129">Ericson, ''Feeding the German Eagle'', p. 129–130129 – 130</ref> въпреки че германски генерали казват на Хитлер, че окупиране на Западна Русия ще създаде "повече„повече изтощаване, отколкото облекчение за икономическата ситуация на Германия."“<ref name="ericson138">Ericson, ''Feeding the German Eagle'', p. 138</ref> [[Фюрер]]ът очаква допълнителни ползи:

*Когато Съветския съюз ебъде победен, недостигът на трудработна ръка в германската индустрия ще бъде облекчен чрез [[демобилизация]] на много войници.

*[[Украйна]] ще бъде надежден източник на земеделскииземеделски продукти.

*Да се има СъветскияСъветският съюз като източник на принудителен труд под германско управление ще донесе огромно подобрение на германската геостратегическа позиция.

*Германската икономика се нуждае от повече петрол и контролирането на петролните полета на [[Баку]] ще постигне това; както [[Алберт Шпеер]], германският министър за въоръженията и военната продукция, по-късно казва в свояпри разпит, "нуждата„нуждата от петрол със сигурност беше основен мотив"мотив“ в решението да се нападне.<ref name="yergin334">{{Citation|last=Yergin|first=Daniel|title=The Prize: The Epic Quest for Oil, Money & Power|publisher=Simon & Schuster|location=New York|year=1991|isbn=0-671-79932-0}} p. 334</ref>

На 5 декември 1940 Хитлер получава военни планове за нашествието и ги одобрява всичките, като началото е насрочено за май 1941.<ref name="overy489">{{citation|last=Overy|first=R. J.|title=The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia|publisher=W. W. Norton & Company|year=2004|isbn= 0-393-02030-4|page=489}}</ref> На 18 декември Хитлер подписва Военна директива No. 21 за Германското висше командване за операция с кодово наименование „Операция Барбароса“, заявявайки: „Германският Вермахт трябва да бъде готов да смаже Съветска Русия в бърза кампания.“<ref name="overy489" /><ref name="brackman344">{{citation|last=Brackman|first=Roman|title=The Secret File of Joseph Stalin: A Hidden Life|publisher=Frank Cass Publishers|year=2001|isbn=0-7146-5050-1|page=344}}</ref> Операцията е наименована в чест на [[император]] [[Фридрих I Барбароса]], водач на [[Трети кръстоносен поход|Трети кръстоносен поход]] през 12-ти век. Датата за нашествието е зададена за 15 май 1941.<ref name="brackman344" /> В Съветския съюз, говорейки пред генералите си през декември, Сталин споменава отнасяниятапризивите на Хитлер доза атака срещу Съветския съюз в ''[[Mein Kampf]]'' и казва, че винаги трябва да са готови да отблъснат германска атака и че Хитлер мисли, че на Червената армия ще са необходими четири години да се подготви. Следователно, "ние„ние трябва да се подготвим много по-рано"рано“ и "ще„ще се опитаме да отложим войната с още две години."“<ref name="berthon47">{{citation|first1=Simon|last1=Berthon|first2=Joanna| last2=Potts|title=Warlords: An Extraordinary Re-creation of World War II Through the Eyes and Minds of Hitler, Churchill, Roosevelt, and Stalin|publisher=Da Capo Press|year=2007|isbn=0-306-81538-9}}</ref>

През есента на 1940 високопоставени германски служители написватизготвят меморандум за опасноститерисковете от нашествие в Съветския съюз. ТеСпоред казват, четях Украйна, Белорусия и Балтийските страни ще станатсе превърнат в икономическа тежест за Германия.<ref name="gorodetsky69">{{citation|last=Gorodetsky|first=Gabriel|title =Grand Delusion: Stalin and the German Invasion of Russia|publisher=Yale University Press|year=2001 |isbn=030008459|pages=69–7069 – 70}}</ref> Друг германски служител твърди, че руснаците в тяхната настояща бюрократична форма се безобидни, а окупацията няма да донесе ползваполза за Германия и "защо да не се варят до нас в своя влажен болшевизъм."<ref name="gorodetsky69" />

Хитлер игнориране геманскитеприема икономическирисковете, посочвани от германските отрицателиикономисти и казва на [[Херман Гьоринг]], че "всички от всички страни винаги повдига икономически опасения срещу заплашителна война с Русия. Отсега„отсега нататък той няма да слуша повече такова говорене и отсега нататък той ще спрезапуши ушите сиуши, за да получи умствен покой."“<ref name="ericson162">Ericson, ''Feeding the German Eagle'', p. 162</ref> Това е предадено на генерал Георг Томас, койтоподготвил подготвя докладидоклад за отрицателнитеотрицателни икономически последици от нашествие в Съветския съюз, —освен чеако щеикономиката бъдему нетнане икономическаостане загуба,невредима освени аконефтените залежи в Кавказ не себъдат завзети с първия удар и той внася корекции, за да пленизадоволи невредимХитлер.<ref name="ericson162" />

[[File:Bundesarchiv Bild 183-B01718, Ausstellung "Planung und Aufbau im Osten".jpg|thumb|250px|[[Рудолф Хес]] и други на изложбата от март 1941 на [[Хайнрих Химлер]] "Строеж„Строеж и планиране в Изтока"Изтока“]]

През лятото на 1941, германският идеолог [[Алфред Розенберг]] предлага завоюваната съветска територия да бъде администрирана в следните Райхскомисариати:

Германската политика цели да унищожи политически Съветския съюз в съответсвие с [[геополитика|геополитическата]] идея ''[[Lebensraum]]'' ("„''[[Drang nach Osten]]''"“) за ползата на бъдещи поколения "„[[Нордическа раса|Нордическа]] [[арийска раса|арийска]] [[господарска раса]]"“ .<ref name="Hartmann" />

Операция Барбароса трябва да комбинира северна атака срещу [[Ленинград]], символично превземане на Москва и икономическа стратегия за захващанезавземане на петролните полета вна югаюг отвъдот Украйна. Хитлер и неговите генерали имат разногласия относно кои от тези аспекти да получат приоритет и къде трябва Германия да фокусира енергиитеенергията си; решаването за приоритета изисква компромис. Хитлер сесчита считасебе си за политически и военен гений. Докато планира Барбароса през 1940–19411940 – 1941 в много дискусии с неговитегенералите генералиси Хитлер повтаря заповедта си: "Първо„Първо Ленинград, второ Донецкия басейн, трето Москва."<ref name="Higgins">“{{Citationhrf|title=Hitler and Russia|first=Trumbull|last=Higgins|publisher=The Macmillan Company|year=1966|pages=151}}</ref><ref>Bryan I. Fugate. Operation Barbarossa. Strategy and tactics on the Eastern Front, 1941. Novato: Presidio Press, 1984.</ref> Хитлер е убеден, че Великобритания ще искапоиска мир веднага, щом германците триумфират в Съветския съюзасъюз, истинската зона на германските интереси. Генерал [[Франц Халдер]] отбелязва в дневниците си, че чрез унищожаване на Съветския съюз, Германия ще унищожи последната надежда на Великобритания за победа.

Хитлер ставапридобива свръхуверенувереност от бързите успехи в Западна Европа и некомпетентността на Червената армия в [[Зимна война|Зимната война]] срещу Финландия през 1939–19401939 – 1940. Той очаква победа за няколко месеца и следователно не се подготвя за война, продължаваща през зимата., Това означава,така че на неговите войници липсванямат адекватнинито топли дрехи, инито подготовкаготовност за дълга капманиякампания, когато започват атаката си. Предположението, че Съветския съюз бързо ще капитулира бързо, се оказва неговотонегова фатална падениегрешка.<ref>[[AlbertАлберт SpeerШпеер]] identifiesпосочва theseтова pointsв inепизода the„Barbarossa“ на сериала [[The World At War]] series in the episode "Barbarossa".</ref>

Германците започват да събират войски пред съветската граница още преди [[Балканска кампания (Втора световна война)|кампанията на Балканите]] да е завършила. До третата седмица на февруари 1941, 680 000 германски войски са стационираниразположени на румънско-съветската граница.<ref name="shirer668">{{hrf|Shirer, William L., ''The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany'', Simon and Schuster, |1990 ISBN 0-671-72868-7, page |822</ref>}} В подготовка на настъплението Хитлер придвижва 3.2 милиона германски войници и около 500 000 войници на Оста на съветската граница, изпраща множество разузнавателни мисии над съветска територия и натрупва припаси на Изток. При все това руснаците са изненадани, най-вече заради вярванетоубеждението на [[Йосиф Сталин|Сталин]], че Третия Райх е малко вероятно Третият Райх да нападне само две години след подписването на Пакта [[Рибентроп-Молотов]]. СъветскияСъветският лидер също вярва, че е по-вероятно германците да привършат войната си с Великобритания, преди да отворят нов фронт. Той отказва да повярва на поредица предупреждения от разузнавателните си служби за струпването на германски сили, страхувайки се, че докладите на британците са дезинформация с цел подклаждането на война между Германия и СССР.<ref>Whaley, Barton:_ ''Codeword BARBAROSSA'', Cambridge, London 1973, ISBN 0-262-73038-3, pp.1–101 – 10.</ref>

Шпионинът д-р [[Рихард Зорге]] дава на Сталинсъобщава точната дата на нападението, но Зоргетъй като той и други информатори (напр. Берлинската полиция) преди това са давали преди това различни дати за нашествието, коитосигналите им са прминалипренебрегнати. мирноНяколко месеца преди самото22 нашествие.юни Британското1941 британското разузнаване, събиращо информация чрез криптоанализ [[Ултра (криптография)|Ултра]], също предупреждава Съветския съюз за предстоящо нападение няколко месеца преди 22 юни 1941.<ref name="Waller 1996, p. 192">Waller 1996, p. 192.</ref>

Стратегията, над която се съгласяват Хитлер и неговите генерали включва три отделни групи армии със задача да превземат определени региони и градове на Съветския съюз. Основните германски нападения се провеждат по исторически пътища за настъпление. [[Група армии Север]] трябва да премине през [[Балтийски страни|Балтийските страни]] в северна Русия и да превземат или унищожат град [[обсада на Ленинград|Ленинград]] (днес [[Санкт Петербург]]). [[Група армии Център]] ще напредне към [[Смоленск]] и след това [[Москва]], преминавайки през [[Беларус]] и запaданитезападните централни региони на самата Русия. [[Група армии Юг]] трябва да нападне гъсто населената земеделска централна област Украйна, да превземе [[Киев]] преди да продължи на изток през [[степ]]ите на южния СССР към [[Волга]] с цел контрол над богатия на петрол [[Кавказ]].

На 5 май 1941 Сталин изнася реч пред випускниците на военните академии в Москва, заявявайки: "Войната„Войната с Германия е неизбежна. Ако [[Вячеслав Молотов|другаря Молотов]] може да успее да отложи войната с два или три месеца това ще бъде за наше щастие, но самите вие трябва да отидете и да вземете мерки за повишаване на боеготовността на нашите сили"сили“.<ref>N. Lyashchenko, 'O vystuplenii I. V. Stalina v Kremle, 5 maya 1941', Volkogonov Papers, reel no.8, p.1.</ref>

|+'''Развитие на въоръжените сили на Съветския съюз <br> от 1939 до 1941'''<ref>[http://militera.lib.ru/research/meltyukhov/11.html Meltyukhov 2000:446] Table composed by the author according to: История второй мировой войны. Т.&nbsp;4. С.&nbsp;18; 50&nbsp;лет Вооруженных Сил СССР. М., 1968. С.&nbsp;201; Советская военная энциклопедия. T.&nbsp;I. M., 1976, С.&nbsp;56; Боевой и численный состав Вооруженных Сил СССР в период Великой Отечественной войны (1941–19451941 – 1945 гг.). Статистический сборник №&nbsp;1 (22&nbsp;июня 1941&nbsp; г.). М., 1994. С.&nbsp;10–1210 – 12; РГАСПИ. Ф.&nbsp;71. Оп.&nbsp;25. Д.&nbsp;4134. Л.&nbsp;1–81 – 8; Д.&nbsp;5139. Л.&nbsp;1; РГВА. Ф.&nbsp;29. Оп.&nbsp;46. Д.&nbsp;272. Л.&nbsp;20–2120 – 21; учтены пограничные и внутренние войска: Пограничные войска СССР в годы Второй мировой войны, 1939–19451939 – 1945. М., 1995. С.&nbsp;390–400390 – 400; РГВА. Ф.&nbsp;38261. Оп.&nbsp;1. Д.&nbsp;255. Л.&nbsp;175–177175 – 177, 340–349340 – 349; Ф.&nbsp;38650. Оп.&nbsp;1. Д.&nbsp;617. Л.&nbsp;258–260258 – 260; Ф.&nbsp;38262. Оп.&nbsp;1, Д.&nbsp;41. Л.&nbsp;83–8483 – 84; РГАЭ. Ф.&nbsp;1562. Оп.&nbsp;329. Д.&nbsp;277. Л.&nbsp;1–461 – 46, 62, 139; Д.&nbsp;282. Л.&nbsp;3–443 – 44.</ref>

В някои ключови оръжейни системи обаче съветското числено превъзходство е значително. В танкове например Червената армия има голямо количествено предимство. Тя притежава 23 106 танка,<ref>N.P.Zolotov and S.I. Isayev, "Boyegotovy„Boyegotovy byli..."“, ''Voenno-Istorichesskiy Zhurnal, N° 11: 1993, p. 77</ref> от които около 12 782 са в Западните военни окръзи (три от които са директно изправени пред фронта на германскто нахлуване). Стандартите по поддръжка и готовност обаче са ниски; липсват боепропаси и радиа и на много части липсват камиони за презареждане отвъд основното зареждане с гориво и боеприпаси.

Численото предимство на руснаците в тежко оборудване е компенсирано от далеч по-висшето обучение и готовност на германските сили. Съветският офицерски корпус и висше командване са покосени от [[Голяма чистка|Голямата чистка]] на Сталин (1936–19381936 – 1938). От 90 арестувани генерали, само шестима оцеляват чистките и само 36 от 180 дивизионни командири и само седем от 57 командири на корпус. Общо около 30 000 личен състав на Червената армия са екзекутирани,<ref>Rayfield 2004, p. 315.</ref>, а повече са депортирани в [[Сибир]] и са заменени с офицери, считани за по "политически„политически надеждни."“ Трима от петимата [[маршал на Съветския съюз|маршали]] са застреляни. Това често оставя по-млади, по-малко опитни офицери на техните места. През 1941 75% от офицерите на Червената армия са държали постовете си за по-малко от година. Средният съветски командир на ''корпус'' е 12 години по-млад от средния германски командир на ''дивизия''. Тези офицери по-неохотно вземат инициативата и често нямат обучението, необходимо за работата.

Числеността на самолетите също е далеч в съветска полза. Съветските самолети обаче са в голямата си част остарели и на съветската артилерия и&#768; липсват модерни техники за контрол на огъня.<ref>Dunnigan, ''Russian Front'', pp 93–9493 – 94</ref> Съветските части не са подготвени за нахлуването и много от самолетите им са подредени един до друг по летищата, вместо да са разпръснати, което ги прави по-лесни цели за ''[[Луфтвафе]]'' в първите дни на конфликта. Преди нахлуването на Съветските военновъздушни сили е забранено да свалят разузнавателни самолети на Луфтвафе, въпреки стотиците предвоенни разузнавателни набези.

Непосредствено след германското нахлуване в СССР Адолф Хитлер излага тезата, че Червената армия е направила обширни приготовления за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този начин германското нападение като [[превантивна война|превантивен удар]].<ref name="undricks">Teddy J. Uldricks. The Icebreaker Controversy: Did Stalin Plan to Attack Hitler? ''Slavic Review'', Vol. 58, No. 3 (Autumn, 1999), pp. 626–643626 – 643</ref> След войната това гледище е представено от някои лидери на Вермахта като [[Вилхелм Кайтел]].<ref>André Mineau. ''Operation Barbarossa: ideology and ethics against human dignity'' Rodopi, 2004. ISBN 978-90-420-1633-0</ref>

{{cquote|С оглед на факта, че Германия в настоящето държи армията си напълно мобилизирана с дислоцирани ариергардни служби, тя има капацитета да се разгърне преди нас и да удари внезапно. За да се предотврати това, считам за важно да не се остави операционната инициатива на Германското командване при каквито и да е обстоятелства, а да се очаква врага и да се нападне германската армия в момента, в който е в процес на дислоциране и преди да има време да организира фронта си и координацията н различните си части.<ref name=Radzinsky>''Stalin: The First In-depth Biography Based on Explosive New Documents from Russia's Secret Archives'', Anchor, (1997) ISBN 0-385-47954-9, pages 454–459454 – 459 </ref>}}

Според [[Виктор Суворов]] Сталин планира да използва Германия като свой заместник ("„[[Ледоразбивачът]]"“) срещу Запада. Идеята на Сталин е да се захранват агресивните планове на Хитлер срещу Европа и едва след като страните са се били помежду си и са се изтощили до известна степен СССР да направи своя удар. По тази причина Сталин осигурява значителна материална и политическа подкрепа на Адолф Хитлер, докато в същото време подготвя Червената армия да "освободи"„освободи“ цяла Европа от германската окупация. Суворов твърди, че Барбароса всъщност е превантивен удар, който капитализира върху съветските войскови концентрации непосредствено по границите от 1941. Някои други, които подкрепят идеята, че Сталин се е готвил да нападне, като [[Михаил Мелтюков]], отквърлят тази част от теорията на Суворов, твърдейки, че и двете страни са се готвели за нападение сами, не в отговор на приготовленията на другата страна.

Тази теза е привлякла вниманието на обществото в някои страни,<ref name="undricks" /> и е подкрепяна от някои историци (като Владимир Невежин, Борис Соколов, Валери Данилов, Йоаким Хофман и Марк Солонин). Тя не е приета от мнозинството западни историци.<ref name="undricks" /><ref>R. C. Raack Reviewed work(s):Was the USSR Planning to Attack Germany in 1941? by Joseph Bradley Source: Central European History, Vol. 32, No. 4 (1999), pp. 491–493491 – 493</ref>

== Ход на военните действия ==

В 2 часа през нощта на 21 срещу 22 юни в щабквартирата на [[ОКВ]] (Върховното Главнокомандване на [[Вермахта]]) се получава следната шифрограма: „По целия [[Източен фронт (Втора световна война)|Източен фронт]] се води масирана артилерийска подготовка във взаимодействие с бомбардировъчната авиация, която поразява цели на територията на противника. Танковете се изнасят на рубеж”рубеж“.

Рано сутринта на 22 юни 1941 [[Въоръжени сили|въоръжените сили]] на [[Нацистка Германия]] (Вермахтът) нападат [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], след като [[Вернер фон Шуленбург|обявяват война]]. Три групи армии - – [[група армии Север|Север]], [[група армии Център|Център]] и [[група армии Юг|Юг]] атакуват [[Червената армия]], насочвайки ударите си съответно към Ленинград, Москва и Киев. Внезапният удар на танковете, артилерията, пехотата и авиацията по целия фронт от [[Северния ледовит океан]] до [[Черно море]] сварва неподготвени съветските войски и позволява на силите на Оста да навлязат дълбоко на съветска територия.

====Група армии Север====

Срещу [[Група армии Север]] са две съветски армии. [[ОКХ]] на [[Вермахт]]а хвърля 4-та танкова група със сила от 600 танка в стика между двете съветски армии в този сектор. Целта на 4-та танкова група е да прекоси реките [[Неман]] и [[Даугава]], които са двете най-големи пречки пред напредването към Ленинград. В първия ден танковете прекосяват р. Неман и проникват 80 км. Близо до [[Расейняй]]; бронираните части са контраатакувани от 300 танка на 3-ти и 12-ти Съветски механизиран корпус. Нужни са четири дни за обкръжението и унищожението на съветските танкове, на които липсват гориво, боеприпаси и координация. До края на първата седмица Съветския механизиран корпус е загубил 90% от силата си.<ref>Glantz & House 1995, p. 51.</ref> Панцерните групи тогава прекосяват Даугава близо до [[Даугавпилс]]. Германците сега са на ударно разстояние от Ленинград. Поради влошената логистична ситуация обаче Хитлер нарежда на танковите групи да задържат позициите си докато пехотните формации ги настигнат. Заповедите за спиране продължават над седмица, което дава възможност на руснаците да изградят отбрана около Ленинград и по брега на река [[Луга]]. Още повече усложнявайки съветската позиция на 22 юни започва анти-съветското Юнско въстание в [[Литва]] и на следващия ден е обявена независима Литва.<ref>[http://ic.lms.lt/ml/161/zemlickas.htm {{икона|lt}} Gediminas Zemlickas. ''Pasaulyje—kaip savo namuose'', Mokslo Lietuva, 11 February 1998, No. 3 (161)]</ref> Около 30 000 литовски бунтовници влизат в сражение с Червената армия, като към тях се присъедняват етнически литовци от Червената армия. С пристигането на геманците още по на север въоръжена съпротива срещу русанците избухва и в Естония. Битката за Естония завърпва на 7 август, когато [[18-та армия (Вермахт)|18-та Армия]] достига брега на [[Фински залив|Финския залив]].<ref>Bergstrom 2007, p. 36.</ref>

====Група армии Център====

Москва първоначално не схваща измеренията на катастрофата, която е сполетяла Съветския съюз. [[Семьон Тимошенко|Маршал Тимошенко]] заповядва на всички съветски сили да предприемат генерална контраофанзива, но с унищожаването на депата с припаси и пълен крах на комуникациите некоординираните атаки се провалят. Жуков подписва зле-известната ''Директива на Народния комисариат по отбраната No. 3'' (той по-късно той твърди, че го е направил под натиск от Сталин), която заповядва на Червената армия да започне офанзивата. Той заповядва на войниците "да„да обкръжат и унищожат вражеската групировка близо до Сувалки и да превземат региона на [[Сувалки]] до вечерта на 26 юни"юни“ и "да„да обкръжат и унищожат вражеската групировка, нападаща в посока Владимир-Волиния и Броди"Броди“ и дори "да„да превземат региона на [[Люблин]] до вечерта на 24.6"6“<ref>asцитирано cited byот SuvorovСуворов: http://militera.lib.ru/research/suvorov7/12.html</ref> Тази маневра се проваля и дезорганизираните части на Червената армия скоро са унищожени от силите на Вермахта.

====Група армии Юг====

С провала на съветските контраофанзиви, последните значителни съветски танкови сили в Западна Украйна са вкарани в боя и Червената армия възприема отбранителна тактика, фокусирайки се върху стратегическото отстъпление под силен натиск. Съветските ВВС губят 1561 самолета над Киев.<ref name="Bergstrom 2007, p. 70">Bergstrom 2007, p. 70.</ref> [[Битка при Киев (1941)|Битката]] е огромна тактическа (Хитлер мисли стратегическа) победа, но тя е привлякла германските сили от ранната офанзива срещу Москва и отлага по-нататъшен прогрес с 11 седмици. Генерал [[Курт фон Типелскирх]] отбелязва, "Руснаците„Руснаците наистина загубиха битка, но спечелиха кампанията"кампанията“.<ref name="Bergstrom 2007, p. 70" />

До края на първата седмица и трите германски групи армии са постигнали значителни успехи. В огромния чувал„чувал“ около Минск и Бялисток обаче руснаците все още се бият; унищожаването на обкръжените в чувала войски коства на германците много жертви, а и много червеноармейци успяват да пробият обкръжението. Жертвите на Червената армия се оценяват на 600 000 убити, ранени, пленени или изчезнали.

На някои места Червената армия оказва яростна съпротива — – [[Брест]], Минск, Одеса, Киев, Ленинград, [[Смоленск]], — – срещу многократно превъзхождащия в жива сила и бойна техника враг. Тежките боеве за Смоленск задържат с повече от 2 месеца настъплението на нацистите. Градът е стратегически разположен в сухопътен коридор между [[Западна Двина]] и [[Днепър]], и през него минава най-прекият и удобен път към Москва, без да се налага да се форсират големи водни прегради. Упоритите боеве за Смоленск, както и отбранатасъпротивата на Киев принуждавапринуждават Хитлер да отклони 2-ра танкова група на юг за [[Битка при Киев (1941)|обсада на Киев]], забавяйки по този начин атаката на Москва и осигурявайки време за прехвърляне на резерви и изграждане на Московската отбранителна зона.

На 3 юли Хитлер най-сетне дава позволение на танковите групи да възстановятвъзобновят придвижването си на изток след като пехотните дивизии са ги настигнали. Дъждовна буря, типична за руското лято, обаче забавя тяхното напредване и руската отбрана успява да им устои. Забавянията дават на руснаците време да организират масивна контраатака срещу Група армии Център. Целта на Група армии Център е [[Смоленск]], който е на пътя за Москва. Изправена срещу германците е стара руска отбранителна линия, задържана от шест армии. На 6 юли руснаците нападат 3-та танкова армия със 700 танка. Германците смазват тази контраатака с помощта на съкрушителното си въздушно превъзходство. 2-ра танкова група прекосява р. Днепър и се приближава до Смоленск от юг, а 3-та танкова група, след като отблъсква съветската контраатака, се приближава към Смоленск от север. Хванати в капан между две войскови части на Вермахта са три съветски армии. На 18 юли танковите групи идват до 16 км от затваряне на обкръжението, но капанът не се затваря до 26 юли. Когато танковите групи най-сетне затварят коридора за отстъпление, в обкръжение се оказват 300 000 червеноармейци<ref>According to http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_13_08.html based on German sources (see site reference page)</ref>, но ликвидирането на войските в чувала отнема още 10 дни, през които 100 000 червеноармейци се измъкват, за да застанат на пътя на германците към Москва.

След четириседмична кампания германците осъзнават, че сериозно са подценили съветскатасъветските силасили. Операциите сега са забавени за осигуряване на припаси; забавянето трябва да се използва за адаптиране на стратегията към ситуацията. Хитлер сега вярва, че може да победи руснаците чрез икономически вреди, лишавайки ги от икономическата възможност да продължат войната. Това означава превземане на индустриалния център [[Харков]], [[Донецки басейн|Донецкия басейн]] и петролните полета на [[Кавказ]] на юг и бързо превземане на Ленинград, голям център на военна продукция, на север. Той също иска да се свърже с финландците на север.

Федор фон Бок и почти всички генерали, участващи в Барбароса, разпалено настояват за продължаване с все сили на похода към Москва. Освен психологическата важност на превземане на столицата на врага, генералите посочват, че Москва е голям център на военната промишленост и център на съветската комуникационна и транспортна система. Освен това, според разузнавателни данни, по-голямата част от Червената армия е разположена при Москва под командването на Семьон Тимошенко за отбрана на столицата. Но Хитлер е непреклонен и издава директна заповед на Гудериан, подминавайки неговия командващ офицер фон Бок, да изпрати танковете на Група армии Център на север и юг, временно прекратявайки похода към Москва.

До средата на юли под [[Припятски блата|Припятските блата]] германците стигат на няколко километра от [[Киев]]. 1-ва танкова група след това отива на юг, докато германската 17-та армия удря на изток и в промеждутъка германците хващат в капан три съветски армии при Уман. Докато германците елиминират чувала<!-- моля, пояснете -->, танковете се обръщат на север и прекосяват Днепър. Междувременно 2-ра танкова армия, отделена от Група армии Център, е прекосила р. Десна с 2-ра армия на десния фланг. Двете танкови армии сега хващат в капан четири съветски армии и части от две други.

Преди да започне атаката срещу Москва трябва да привършат операциите в Киев. Половината Група армии Център е завила на юг, в гърбагръб на киевската позиция, докато Група армии Юг се е придвижила на север от днепърското си предмостие. Обкръжаването на съветските сили в Киев е постигнатозавършено на 16 септември. ПоследваСледва жестока битка, в която руснаците са атакувани с танкове, артилерия и бомбардировки от въздуха. В крайна сметка след десет дни жесток бой германците пленяват над 600 000 съветски войници.

=== Операция Тайфун (2 октомври – 5 декември 1941)===

На 2 октомври 1941 г. започва атаката на Москва от Вермахта, т.нар. [[операция Тайфун]] - – главната цел на плана Барбароса. Операцията се ръководи от фелдмаршал [[Федор фон Бок]]. За атаката на Москва Хитлер съсредоточава повече от 1,8 милиона войници, 14 000 оръдия, 1700 танка, 1390 бойни самолета. Всичко 77 дивизии, от които 14 танкови и 8 механизирани. Червената армия разполага с 800 000 бойци, 6800 оръдия и едва 780 танка и 545 самолета. По ирония на съдбата атаката започва при идеални метеорологични условия, въпреки опасенията на германските генерали от суровата руска зима.

Главната цел на съветската отбрана е да се забави и изтощи максимално врага и да му се нанесат възможно най-големи загуби, за да се осигури достатъчно време за сформиране на резерви и подготовка на контранастъпление. За тази цел Москва е превърната в истинска крепост — – на далечните и близки подстъпи е изградена мощна и дълбоко ешелонирана отбрана, състояща се от отбранителни линии с повече от 300 км дължина и 200- – 250 км в дълбочина и включваща 8- – 9 отбранителни полоси, разположени в концентрични полукръгове около Москва, както и градски отбранителен пръстен по Садовое Кольцо.

В средата на октомври новосформираната [[26-та армия (Съветски съюз)|26-та армия]] с модерни танкове [[Т-34]] нанася мощен контраудар по фланговете на настъпващата 2-ра танкова група в района на [[Мценск]] и спира настъплението на германците на река [[Зуша]]. Това позволява на [[3-та армия (Съветски съюз)|3-та]] и [[13-та армия (Съветски съюз)|13-та армия]] да се измъкнат от вражеското обкръжение и да заемат позиции на [[Можайската отбранителна линия]]. Въпреки героичната съпротива, хитлеристките танкови колони пробиват на няколко места съветската отбрана и на 18 октомври превземат [[Можайск]] - – последния голям град пред Москва. Дори маршал Жуков признава, че пътят към столицата е открит.

В средата на ноември, след прегрупиране и попълване на загубите, германците подновяват атаките си. 3-та и 4-та танкова група от север и 2-ра танкова група от юг трябва да пробият отбраната и да обкръжат Москва, срещайки се при град [[Ногинск]] източно от столицата. На север хитлеристите превземат [[Калинин]](Твер), [[Солнечногорск]] и [[Красная поляна]] на по-малко от 26 км от Москва, овладяват Яхрома на 27- – 28 ноември, форсират от движение канала Москва-Волга и заемат стратегически плацдарм на Перемиловските височини на източния бряг на канала. На юг поради яростната съпротива 2-ра танкова група не успява да превземе [[Тула]] и заобикаля града от изток, достигайки главната магистрала за Москва при Кашира на 26 ноември.

Обаче хитлеристките войски вече са крайно изтощени от двумесечните ожесточени сражения, не разполагат с никакви резерви и изпитват остър недостиг на горива и боеприпаси. Само от 16 ноември до 5 декември Вермахтът губи 155 хиляди войници, 800 танка, 300 оръдия и 1500 самолета. Напредването на зимата и мощното партизанско движение в тила затрудняват още повече тяхното снабдяване и попълване с резерви. Едва двадесетина германски влака дневно достигат фронта, докато всеки ден в Москва пристигат между 100 и 126 влака с подкрепления, боеприпаси и въоръжение. Съветското командване прехвърля от [[Сибир]] и [[Далечен Изток|Далечния изток]] свежи сили, добре екипирани за зимни условия и подготвя мощно контранастъпление срещу врага.

На 5 декември войските на Калининския фронт на север от Москва преминават в контранастъпление, последвани на 6-и декември от Западния и Югозападния фронт южно от столицата. Въпреки суровите зимни условия още в първите дни Червената армия пробива отбраната на противника южно от Калинин и северозападно от Москва и освобождава редица населени места, а на 8 декември Хитлер издава заповед за преминаване в отбрана на целия източен фронт. За да не позволи на врага да прехвърли резерви от други участъци на фронта, съветската армия започва контранастъпление в [[Донбас]] и при Ленинград. На 12 декември е освободен Солнечногорск, на 16 декември Калинин, на 26 декември Наро-Фоминск, в началото на януари — – Можайск. Освободени са напълно Московска, Тулска и Рязанска и отчасти Калининска, Смоленска и Орловска област. Унищожени са повече от 400 000 души, 1500 танка, 2500 оръдия и повече от 2000 самолета на врага.

Въпреки че не успява да разгроми напълно [[Група армии Център]], настъплението на [[Червената армия]] отхвърля врага на 180- – 250 км от съветската столица и премахва непосредствената заплаха над Москва. Освен това загубите на Групата армии Център са толкова големи, че тя не е в състояние повече да води активни настъпателни действия. Дори след цели две години настъплението на Вермахта на [[Битка при Курск|Курската дъга]] се проваля, защото на северния участък Група армии Център не успява да изпълни задачите си (на южния участък главната съветска отбранителна полоса е пробита, но немските танкове спират настъплението си поради провала на север).

Победата при Москва има огромно политическо и военно-стратегическо значение – за първи път в хода на [[Втората световна война]] Червената армия спира настъпателния устрем на хитлеристките танкови армии, развенчава мита за тяхната непобедимост и им нанася голямо поражение. До голяма степен това се дължи и на доставките с оръжие от съюзниците през Мурманск и Каспийско море. Тя бележи и окончателния провал на плана Барбароса, падение на военния престиж на Вермахта и Германския Райх. Крахът на Хитлеровата доктрина на [[Блицкриг]]а поставя Германия пред перспективата на тежка и продължителна война, за каквато тя не е готова, нито има необходимите ресурси. [[Битка при Москва|Московската битка]] предизвестява преминаването на стратегическата инициатива в ръцете на анти-хитлеристката коалиция.

Кулминацията на Операция Барбароса идва, когато на [[Група армии Център]], която вече изпитва недостиг на припаси поради октомврийската кал, и&#768; е наредено да напредне към Москва; предни части на 38-ми Панцерен пионерски батальон на [[2-ра танкова дивизия (Вермахт)|2-ра танкова дивизия]] (38PzPi.Abtl.)<ref>Strausß, Franz Joseph, '''Die Geschichte der 2.(Weiener)Panzer Division''', pg 337. DÖRFLER im NEBEL VERLAG, Eggolsheim DE.</ref>(бронирани инженери) виждат в далечината кулите на [[Кремъл]], когато на 1 декември 1941 стигат железопътната линия на юг от град Лобня, на 16 км от Москва на 1 декември 1941. Съветските войски, добре запасени и подкрепени от свежи дивзиидивизии от Сибир, отбраняват Москва в [[битка при Москва|битката при Москва]] и отблъскват германците с напредването на зимата. Основната част на контраофанзивата е насочена срещу Група армии Център, която е най-близо до Москва. Без подслон, с малко припаси, неадекватно зимно облекло, хроничен недистиг на храна, германците нямат избор освен да изчакат зимата в замразената пустош. Германците избягват разгром от съветските контраатаки, но получават жертви от битката и студа.

Резултатът от Барбароса обаче наврежда на руснаците поне толкова зле колкото и на германците. Въпреки че германците не успяват да превземат Москва, те са завзели огромни области в западния Съветски съюз, включително целите днешни Беларус, Украйна и Балтийските страни, плюс част от самата Москва, западно от Москва. Германците са напреднали 1690 км и поддържат линеарнофронт меренс фронтлинейна дължина от 3100 км.<ref>Glantz, David, ''The Soviet-German War 1941–451941 – 45: Myths and Realities: A Survey Essay'', 11 October 2001, page 7</ref> ГерманцитеВ края на 1941 германците държат територия от 1 300 000 km2km² с население от над 75 милиона хора в края на 1941души и превземат още 650 000 km2km², преди да бъдат принудени да отстъпят при [[битка при Сталинград|Сталинград]] и [[битка при Курск|Курск.]]. Окупацията на Вермахта е брутална според директиви на Хитлер, който цели да германизира завладените територии. Това отношение отчуждава населението, докато в някои области (като Украйна) изглежда някои местни жители са готови да считат германците за освободители, помагайки им да се отърват от Сталин. Анти-германските партизански операции се интензифициратзасилват. Германците се държат упорито все лицетосъпротивляват напри съветскисъветските контраатаки, което води до големи жертви и за двете страни в много битки.

Войната на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източни фронт]] продължава четири години. Според скорошна оценка на съветските военни жертви са 8.7 милиона губят живота сизагинали в бой или в плен.<ref>Michael Ellman and S. Maksudov Soviet Deaths in the Great Patriotic War: A Note. ''Europe-Asia Studies'', Vol. 46, No. 4, Soviet and East European History (1994), pp. 671- – 680</ref> Най-скорошната германска оценка (Rüdiger Overmans) за германските жертви заключава, че около 4.3 милиона германци и 900 000 войници на Оста губят живота сизагиват в бой или съветскосъветски пленничествоплен. Операция Барбароса е най-смъртоносната военна операция в световната история.