Уикипедия

Пирот: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎История: не може и двете версии за население към 1917 г. да са верни
форматиране: 17x тире, 14x тире-числа, 2x заглавие-стил, интервал, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 2:
| име = {{PAGENAME}}
| име-местно = Пирот/Pirot
| вид = град
| знаме =
| герб = Emblem of Pirot.png
Ред 22:
}}
 
[[File:Hotel-Pirot.jpg|thumb|Центърът на Пирот с хотел "Пирот"„Пирот“]]
[[File:Pirot-Library-and-Gallery.jpg|thumb|Централният [[площад]] на Пирот с Народната [[библиотека]] и [[Галерия]]та (дясно)]]
[[File:Pirot-high-school.jpg|thumb|Пиротската [[гимназия]]]]
Ред 33:
Първото споменаване на Пирот е от [[2 век]], когато на мястото на днешния град е изградена римската станция ''Turres'' или ''Mutatio Turres''. През [[9 век]] районът е включен в състава на българската държава и споделя нейната съдба до падането ѝ под византийско и османско владичество. От 14 век е съхранената и днес крепост „[[Момчилов град (Пирот)|Момчилов град]]“, средновековен замък с много близка архитектура до крепостта [[Баба Вида]], който местната легенда свързва с българския войвода [[Момчил|Момчил юнак]], станал по-късно независим български владетел в [[Беломорие]]то и [[Родопи]]те. През [[15 век]], след падането на [[Търновско царство|Търновското царство]], за кратко е отбелязано сръбско проникване в тази част на [[Понишавие]]то. В близост до града са запазени образци на средновековната българска архитектура – църквата „Света Петка“ ([[13 век]]) и други.
 
През 15- – 17 век Пирот (на [[турски език|турски]]: ''Шехиркьой'') е център на [[вилает]]. Името означава „селище с кула“ и е пряк превод на българското Пирот, което произлиза от Пиргот – кулата. В 16- – 17 в. още са личели останки от кули край града.
 
През 1862 година в града е основана първата българска земеделска [[общополезни каси|взаимоспомагателна каса]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879- – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 27}}</ref> По време на [[Възраждане]]то градът е един от центровете на българската църковно-просветна борба. При основаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] градът е център на [[Нишавска епархия|Нишавската епархия]], която включва [[каза|казите]] Пирот и [[Трън]]. [[Феликс Каниц]], който посещава града в началото на 70-те години на ХІХ век, пише за пиротчани: {{цитат|Тогава и не подозираха, че шест години по-късно ще дойде краят на често проклинаното турско владичество, а още по-малко, тъй като винаги са се чувствали българи, че ще принадлежат на Княжество Сърбия.<ref>[http://www.scribd.com/doc/40662964/F-Kanic-Srbija-Zemlja-i-Stanovnistvo Каниц, Феликс. Србија. Земља и становништво. Од римског доба до краја XIX века, Друга књига, Београд 1986, с. 215.]</ref>|}}
 
През декември [[1877]] година, по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турска война от 1877- – 1878]] Пирот е окупиран от сръбски войски. Въпреки клаузите на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския договор]], според който Пирот е включен в състава на Българското княжество, сръбските войски остават в града, което довежда до конфликт с местните българи, водени от митрополит [[Евстатий Пелагонийски]]. С [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 година Пирот е предаден на Сърбия. Значителна част от населението му се изселва в съседния останал в България Цариброд.
 
По време на [[Сръбско-българската война]] (1885) след разбиването на сърбите при [[Сливнишко сражение|Сливница]], на 15 ноември българските войски навлизат победоносно в Пирот.
 
По време на [[Балканската война]] двама пиротчани се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.</ref>
 
По време на Първата световна война (1915 – 1918) градът е под български контрол от 15 октомври 1915.<ref name="vk" /> След разгрома на Югославия през април 1941 година от Германия градът е предаден за администриране на България. От 1942 година в Пирот излиза вестник „[[Български запад]]“.
 
== Музеи ==
* Музей на Понишавието с етнографски комплекс,
* Средновековна крепост [[Момчилов град (Пирот)|Момчилов град]] или Пиротски град, наричана и Кале (XIV век).
 
== Население ==
{|
| valign="top" |
Ред 82:
|}
 
== Личности ==
[[Файл:Appeal-from-Pirot-citizens-to-Dondukov-Korsakov-27may1878.jpg|дясно|мини|250п|Писмо на Пиротските граждани до княз Дондуков с искане за присъединяване към България, а не към Сърбия]]
;Родени в Пирот
* {{BGR-флаг}} [[Божидар Здравков]] (1884 - – 1959), български юрист и политик, кмет на Пловдив
* {{SRB-флаг}} [[Вениамин Таушанович]] (1884 - – 1952), сръбски духовник
* {{BGR-флаг}} [[Георги Манов]] (1864 - – ?), български военен деец, полковник
* {{BGR-флаг}} [[Георги Мечконев]] (1858 - – 1930), български военен деец, полковник
* {{BGR-флаг}} Георги Пенев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 544 - – 545.</ref>
* {{BGR-флаг}} [[Елисей Манов]] (? - – 1931), български обществен деец
* {{BGR-флаг}} Иван Стафанович Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 219.</ref>
* {{BGR-флаг}} [[Кирил Живкович]] (1730 - – вероятно 1807), български духовник, автор на [[Темски ръкопис|Темския ръкопис]]
* {{BGR-флаг}} [[Константин Михайлов]], български военен деец
* {{BGR-флаг}} [[Кръстьо Бахчеванов]], български военен деец, герой от [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]
* {{BGR-флаг}} [[Кръстьо Кръстев]] (1866 - – 1919), виден български литературен критик и писател
* {{BGR-флаг}} [[Михаил Кръстев]] (1877 - – 1956), български художник-график
* {{BGR-флаг}} [[Никола Манов]], български юрист и общественик
* {{BGR-флаг}} [[Петър Зъбов]], български юрист и общественик
* {{BGR-флаг}} {{SRB-флаг}} [[Слободан Сотиров]] (1926 - – ), български и сръбски художник
* {{BGR-флаг}} [[Спас Вацов]] (1856 - – 1928), български климатолог и метеоролог
* {{BGR-флаг}} [[Спас Тричков]] (1855 - – 1934), български икономист;
Други
* {{BGR-флаг}} [[Евстатий Пелагонийски]] (ок. 1832- – 1885), нишавски митрополит 1874- – 1878 г.
* {{BGR-флаг}} [[Партений Зографски]] (1818- – 1876), нишавски митрополит 1867- – 1874 г.
* {{SRB-флаг}} [[Радое Доманович]] (1873- – 1908), сръбски писател сатирик, учителствал в града 1895 г.
* {{SRB-флаг}} [[Стеван Сремац]] (1855- – 1906), сръбски писател, учителствал в града 1881- – 1883 г.
* {{BGR-флаг}} [[Георги Тодоров (кмет на Пловдив)|Георги Тодоров]] областен управител по време на Първата световна война
 
;Починали в Пирот
* {{BGR-флаг}} [[Христо Янков (зограф)|Христо Янков]] (? - – 1911), български зограф
 
== Побратимени градове ==
 
*{{flagicon|Bulgaria}} [[Монтана]], [[България]]
 
Line 120 ⟶ 119:
 
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Pirot}}
* [http://www.pirot.rs/latin/ Пирот] Официален сайт - – (на сръбски)
* [http://www.gradpirot.com ГрадПирот.ком] Информационен портал - – (на сръбски)
* [http://drevnite.com/?p=464/ Крепост Пирот - – Drevnite.com]
* С. Христов. Пиротският окръг и неговото население. София - – 1894 г. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf]
 
[[Категория:Пирот| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Пирот“.