Евалд фон Клайст: Разлика между версии

| години на служба = [[1912]] - – [[1918]]; [[1919]] - – [[1944]] г.

'''Паул Лудвиг Евалд фон Клайст''' ({{lang-de|Paul Ludwig Ewald von Kleist}}) ([[8 август]] [[1881]] - – † [[13 ноември]] [[1954]]) е немски военачалник, [[фелдмаршал]] по време на [[Втората световна война]]. Умира в съветски плен.

== Биография ==

==== Ранен живот и Първа световна война (1914- – 1918)= ===

Паул фон Клайст е роден на [[8 август]] [[1881]] г. в [[Браунфелс]], провинция [[Хесен]], [[Германска империя (1871-1918)|Германска империя]]. Произхожда от [[аристокрация|аристократичен]] [[Прусия|пруски]] род. Получава военно образование. Службата си започва като лейтенант от [[кавалерия]]та по време на [[Първата световна война]]. Взима участие в [[Битка при Таненберг|сраженията при Таненберг]] (1914- – 1915).

===== Между военен период== ===

==== Втора световна война (1939- – 1945)= ===

По време на нападението над [[Франция]] командва [[танкова група „Клайст“]], в състава на която влизат пет от общо десетте немски танкови дивизии по това време. Така Клайст става главнокомандващ на първата в историята танкова армия.

В съответствие с плана на [[Ерих фон Манщайн]], група „Клайст“ пробива фронта при река [[Маас]]. По това време Клайст се опитва да освободи генерал Гудериан от поста, след като и той, и неговият подчинен - – [[Ервин Ромел]], не се подчиняват на заповедта да спрат напредването на частите си към [[Ламанш]]а. Началникът на щаба на Вермахта - – Герд фон Рундщет, отказва да потвърди заповедта и англо-френските войски са блокирани при [[Дюнкерк]]. Само заповедта на [[Хитлер]] за преустановяване на настъплението предотвратява пълния разгром и позволява на англичаните да евакуират частите през Ламанша. Евакуирани са около 200 хиляди английски и 100 хиляди френски войници и офицери.

==== Германо-съветски фронт= ===

===== Сраженията при Уман и Киев= ====

[[Картинка:Invasion1941.jpg|мини|Положението на Източния фронт<br> - – юли-септември 1941 г.]]

През първите дни след нахлуването в СССР, 1^-ва танкова група начело с Клайст настъпва северно от [[Лвов]] в посока към [[Ровно]] и нанася поражение на съветския Югозападен фронт в [[битка при Дубно|битката при Дубно]]. На 10 юли е овладян [[Житомир]], намиращ се на 150 км от [[Киев]]. Обръщайки се на юг, войските на Клайст се съединяват с частите на [[17-та армия (Вермахт)|17^-та армия]], обкръжавайки по този начин в района на [[Уман]] голяма групировка войски на Южния и Югозападния фронтове на [[Червена армия|Червената армия]].Боевете за унищожаването на Уманския котел продължават от 2/3 до 8 август 1941г1941 г. Съветските войски понасят тежко поражение. По немски данни са пленени 103 000 съветски войници и офицери, вкл. командващите 6^-та армия ген.-лейт. И. Музиченко и 12^-та армия ген.-майор П. Понеделин, 4 командири на корпуси и 12 командири на дивизии заедно с 317 танка. Само 11 000 и то предимно тилови части успяват да се измъкнат. Освен това в боевете загиват 2 командири на корпуси и 6 командири на дивизии. Това е първата категорична немска победа на Източния фронт, заслуга за която има безспорно Евалд фон Клайст.

В средата на август [[1941]] г., групата на Клайст заема предмостие на [[Днепър]] в района на [[Днепропетровск]], създавайки заплаха за [[Донбас]]. В това време части на немската 17-та армия преминават Днепър при [[Кременчуг]]. На 10 септември, Клайст поема лично командването на Кремечугския плацдарм. На следващата сутрин танковите части на [[Вермахт]]а, започват настъпление от плацдарма, пробиват отбраната на съветската 38-ма армия и провеждат настъпление на север в направление на [[Ромни]]. За първите 12 часа танковете на Клайст се придвижват на 70 км, и наближават Ромни, 200 км източно от Киев, съединявайки се с части на 2-ра танкова група под командването на [[Хайнц Гудериан]]. Така Клайст и Гудериан извършват най-голямото обкръжение за цялата война: в котела при Киев се оказват 5 съветски армии. На [[26 септември]] сражението завършва. В плен попадат 665 хиляди войници и офицери на Червената армия<ref name="Seaton">A. Seaton “The„The Russo-German War, 1941-1945” – 1945“, NY: Praeger, 1970</ref>.

===== Сраженията при Ростов на Дон= ====

След овладяването на Киев, групата на Клайст (от този момент тя се нарича 1-ва танкова армия) е насочена към [[Ростов на Дон]] - – главна цел на кампанията и&#768; през 1941 г. Принуждавайки съветските части на Днепър да отстъпят към [[Запорожие]], армията на Клайст се придвижва на изток, а после на юг, минавайки в тил на съветските войски, които задържат 11^-та армия на Манщайн при [[Мелитопол]]. На 5 октомври частите на Клайст излизат на [[Азовско море]] при [[Бердянск]] и обкръжават при село [[Черниговка]] съветската 18^-та армия на Южния фронт. В резултат на сраженията до 10 октомври, Червената армия понася тежки загуби. В плен попадат около 100 хиляди души. На 8 октомври 1941 г.в бой загива и командващият армията ген. Андрей Смирнов.

Главнокомандващият на група армии „Юг“ - – [[Герд фон Рундщет]] смята, че в настъпващата руска зима не е необходимо да се продължи настъплението<ref>С. Митчем, "Фельдмаршалы„Фельдмаршалы Гитлера"Гитлера“, Смоленск "Русич"„Русич“, 1999, стр. 396</ref>, но Хитлер настоява, и на 17 ноември танковете на Клайст отново тръгват към Ростов. Отбраната е сломена, и през нощта на 20 ноември [[1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер]] влиза в града.

Ростов на Дон се явява важен град с половинмилионно население, който открива пътя към [[Кубан (река)|Кубан]], към нефтените полета на [[Кавказ]] и после към [[Закавказие]]то и [[Иран]]. Ето защо е можело да се очаква от Червената армия да направи опити да си върне града. Левият фланг на армията на Клайст е опасно открит, но помощ от командването не последва.<ref name = "Carel"> Paul Carrel «Hitler moves East, 1941—19431941 – 1943», Publisher: Bantam (1966) ASIN: B000CRIJSQ; стр. 300—330300 – 330 </ref> <ref name="Irving 77"> </ref>. Освен това, заради ранните студове, Дон заледява по-рано от обичайното и на [[25 ноември]] съветските войски, под командването на [[Семьон Тимошенко]] нанасят удар от юг, настъпвайки по леда на реката. След упорити и кръвопролитни боеве, на [[28 ноември]] немските части изоставят града.

===== Сражението при Харков= ====

През май 1942 г., 1^-ва танкова армия взима участие в отблъскването на съветското настъпление при [[Харков]] ([[операция „Фредерикус“]]). То започва на 12 май 1942 г. и първоначално се развива успешно. Ударните съветски групировки пробиват немската отбрана и започват застрашително да доближават Харков. Немското командване обаче успява да съсредоточи незабелязано за съветското ГРУ на южния край на Барвенковската издатина армейската група Клайст''. Тя е създадена на основа на 1^-ва танкова армия. На 17 май 1942 г. тази немска групировка започва настъпление от района на Краматорск срещу войските на Южния фронт. Клайст нанася съкрушителен челен удар по уязвимия тил на южната съветска групировка. Съветската 9-та армия на ген. Ф. Харитонов е разбита и същия ден фон Клайст завзема Барвенково, като се вклинява на 20 км. в съветската отбрана. Фон Клайст настъпва много бързо и съветските войски не успяват навреме да се прегрупират. Няма и разрешение за своевременно отстъпление от Сталин. Паралелно от север започва настъпление втора немска ударна групировка начело с фон Паулус. Руснаците все пак спират настъплението си, но е вече много късно. На 23 май 1942 г. двете немски групировки се съединяват и затварят чувала. От 24 до 29 май 1942 г. армейска група Клайст участва в унищожаването на котела. Пленени са 240 000 съветски войници. Така започналата успешна Харковска операция е пропиляна.''

===== Настъплението към Кавказ= ====

След падането на Харков, 1^-ва танкова армия е включена в състава на новосформираната [[група армии „А“]] (главнокомандващ - – фелдмаршал [[Вилхелм Лист]]). Армията на Клайст прикрива от север фланга на 17^-та армия, по време на настъплението и&#768; към Ростов на Дон. Градът е овладян на [[24 юли]], практически без бой. Група армии „А“ преминава през [[Дон (река)|Дон]] и развива настъплението към Кавказ.

===== Кубанската линия= ====

[[Картинка:Ww2 map25 Dec42 Feb43.jpg|мини|Положението на южната част на Източния фронт през зимата на 1942- – 43 г.]]

В края на ноември 1942 г., съветските войски завършват обкръжаването на 6^-та немска армия край [[Сталинград]] - – нещо, което поставя групата на Клайст в тежко положение. Става нужно групата армии бързо да се оттегли от Кавказ, но Хитлер не дава заповед за отстъпление до 27 декември. Частите на Манщайн все пак успяват да удържат натиска на Червената армия, в резултат на което 1^-ва танкова армия преминава през Дон и избягва обкръжение.

17^-таармия остава на опорните пунктове в Кавказ и под постоянно засилващия се натиск на съветските войски (74^-та, 56^-та, 18^-та, 37^-ма, 9^-та, 58^-ма и 44^-та армии) заема линия за отбрана на [[Тамански полуостров|Таманския полуостров]] (т.н. Кубанска линия). Отбраната йѝ продължава до края на август 1943 г., когато започва общо настъпление на Червената армия в [[Украйна]]. На 3 септември Хитлер дава заповед за извеждане на войските от Кубан.

==== Последни години и смърт= ===

На 1 февруари 1943 г., Клайст е произведен в чин фелдмаршал. През юли 1943 г. Хитлер заявява, че му няма доверие, защото не е националсоциалист.

Има неяснота около пленяването му. По едни данни е пленен от англичани в Югославия, а според други - – сам се предава на американците. Историкът К. Р. Дейвис, беседвал с членове на семейство Клайст, посочва, че Евалд фон Клайст е пленен от патрул на 26^-та американска дивизия на 25 април [[1945]] г. Принуден е да премине трънливия път на 27 различни затвора. Привлечен е като свидетел в работата на Нюрнбергския процес през 1945-1946г – 1946 г. През септември 1946 г. е предаден на Югославия, за да се изправи срещу обвинения във военни престъпления. През август [[1948]] е осъден но югославски народен съд на 15 г. затвор.

На 21 февруари [[1952]] г. е осъден от Върховния съд на СССР на 25 г. затвор. През март 1954 г. е прехвърлен в затвора във Владимир, където са държани германски генерали. Там руснаците му позволяват да си пише със семейството си. За пръв път от повече от 8 г. се свързва с роднините си.

Умира на [[15 октомври]] [[1954]] г. във Владимир от обща атеросклероза и артериална хипертония''. Той е немският офицер с най-висок ранг, който умира в съветски плен и единствен от Хитлеровите фелдмаршали с такава съдба. Погребан е в безименна могила в СССР.

По-големият му син Евалд е освободен през 1956 г.след 10-г. престой в сибирските лагери. Умира през 1976 г. Фрау фон Клайст живее 4 г. като вдовица и умира във [[ФРГ]] през май 1958г1958 г. Малкият син на фелдмаршала умира през 1973 г. През 1979 г. във ФРГ фелдмаршалът има 8 внуци и внучки.

== Цитирана литература ==

==== Библиография= ===

:: Notizen über Gespräche des Autors (amerikanischer Gefängnispsychiater) mit Ewald von Kleist in Nürnberg (als Zeuge beim Nürnberger Prozess) am 12. Juni und 25. Juni 1946, S. 363–386363 – 386.

* {{икона|de}} Friedrich-Christian Stahl: ''Generalfeldmarschall Ewald von Kleist.'' in: Gerd R. Ueberschär (Hrsg.): ''Hitlers militärische Elite. Vom Kriegsbeginn bis zum Weltkriegsende.'' Band 2. Primus, Darmstadt 1998, ISBN 3-89678-089-1, S. 100–106100 – 106.

==== Източници== ==

== Външни препратки ==

* {{икона|de}} Ген. Ф. Вилхелм Ернст Паулус в немския сайт - – [http://www.lexikon-der-wehrmacht.de/Personenregister/K/KleistEv.htm ''Lexikon der Wehrmacht'']

{{пост списък|Фелдмаршали (1933- – 1945)|12}}