Операция „Барбароса“: Разлика между версии

Численото предимство на руснаците в тежко оборудване е компенсирано от далеч по-висшето обучение и готовност на германските сили. Съветският офицерски корпус и висше командване са покосени от [[Голяма чистка|Голямата чистка]] на Сталин (1936 – 1938). ОтСлед 90чистките арестувани генерали,оцеляват само шестима оцеляват чисткитегенерали иот само90 арестувани, 36 от 180 дивизионни командири и само седем от 57 командири на корпус. ОбщоЕкзекутирани са общо около 30 000 личендуши от личния състав на Червената армия са екзекутирани,<ref>Rayfield 2004, p. 315.</ref>, а още повече са депортирани в [[Сибир]] и са заменени с офицери, считани за по „политически надеждни.“ Трима от петимата [[маршал на Съветския съюз|маршали]] са застреляниразстреляни. Това често оставя по-млади, по-малконо опитнинеопитни офицери на техните места. През 1941 75% от офицерите на Червената армия са държалина постоветепоста си за по-малко от година. Средният съветски командир на ''корпус'' е с 12 години по-млад от средния германски командир на ''дивизия''. Тези офицери по-неохотно вземат инициативата и често няматим обучението,липсва необходимо занеобходимото работатаобучение.

Числеността на самолетите също е далеч в съветска полза. Съветските самолети обаче са в голямата си част остарели, иа на съветската артилерия и&#768; липсват модерни техники за контрол на огъня.<ref>Dunnigan, ''Russian Front'', pp 93 – 94</ref> Съветските части не са подготвени за нахлуването и много от самолетите им са подредени един до друг по летищата, вместо да са разпръснати, което ги прави по-лесни цели за ''[[Луфтвафе]]'' в първите дни на конфликта. Преди нахлуването на Съветските военновъздушни сили е забранено да свалят разузнавателни самолети на Луфтвафе, въпреки стотиците предвоеннитехни разузнавателни набези.

В резултат, макар и на хартия Червената армия да изглежда поне равна на германската армия през 1941 г., реалността на полето е съвсем различна;: некомпетентните офицери, както и частичиячастичният недостиг на оборудване, недостатъчната моторизирана логистична поддръжка и слабото обучение поставяпоставят Червната армия в много неизгодно положение.

Москва първоначално не схваща измеренията на катастрофата, която е сполетяла Съветския съюз. [[Семьон Тимошенко|Маршал Тимошенко]] заповядва на всички съветски сили да предприемат генерална контраофанзива, но с унищожаването на депата с припаси и пълен крах на комуникациите некоординираните атаки се провалят. Жуков подписва ''Директива на Народния комисариат по отбраната No. 3'' (по-късно той твърди, че го е направил под натиск от Сталин), която заповядва на Червената армия да започне офанзивата. Той заповядва на войниците „да обкръжат и унищожат вражеската групировка близо до Сувалки и да превземат региона на [[Сувалки]] до вечерта на 26 юни“ и „да обкръжат и унищожат вражеската групировка, нападаща в посока Владимир-Волиния и Броди“ и дори „да превземат региона на [[Люблин]] до вечерта на 24.6“<ref>цитирано от Суворов: http://militera.lib.ru/research/suvorov7/12.html</ref> Тази маневра се проваля и дезорганизираните части на Червената армия скоро са унищожени от силите на Вермахта.

На 27 юни, 2-ра и 3-та танкова групи се срещат при Минск, напредвайки 320 кмkm в съветска територия и са на една трета от пътя до Москва. В огромния чувал„чувал“ между Минск и полската граница са обкръжени остатъците от 32-та съветска стрелкова, 8-ма танкова, както и по една моторизирана, кавалерийска и артилерийска дивизия.

На 3 юли Хитлер най-сетне дава позволение на танковите групи да възобновят придвижването си на изток след като пехотните дивизии са ги настигнали. Дъждовна буря, типична за руското лято, обаче забавя тяхното напредване и руската отбрана успява да им устои. Забавянията дават на руснаците време да организират масивна контраатака срещу Група армии Център. Целта на Група армии Център е [[Смоленск]], който е на пътя за Москва. Изправена срещу германците е стара руска отбранителна линия, задържана от шест армии. На 6 юли руснаците нападат 3-та танкова армия със 700 танка. Германците смазват тази контраатака с помощта на съкрушителното си въздушно превъзходство. 2-ра танкова група прекосява р. Днепър и се приближава до Смоленск от юг, а 3-та танкова група, след като отблъсква съветската контраатака, се приближава към Смоленск от север. Хванати в капан между две войскови части на Вермахта са три съветски армии. На 18 юли танковите групи идват до 16 кмkm от затваряне на обкръжението, но капанът не се затваря до 26 юли. Когато танковите групи най-сетне затварят коридора за отстъпление, в обкръжение се оказват 300 000 червеноармейци<ref>According to http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_13_08.html based on German sources (see site reference page)</ref>, но ликвидирането на войските в чувала отнема още 10 дни, през които 100 000 червеноармейци се измъкват, за да застанат на пътя на германците към Москва.

За последната си атака срещу Ленинград 4-та танкова група е подкрепена с танкове от Група армии Център. На 8 август танковете пробиват съветската отбрана; германската 16-та армия атакува на североизток, 18-та армия и естонските партизани разчистват провинцията и напредват до [[Чудско езеро|Чудското езеро]]<ref>[http://www.bdcol.ee/fileadmin/docs/bdreview/bdr-2003-9-13.pdf Tartu in the 1941 Summer War]. By Major Riho Rõngelep and Brigadier General Michael Hesselholt Clemmesen (2003). Baltic Defence Review 9</ref>. До средата на август 4-та танкова група е проникнала до 48 кмkm от Ленинград. Финландците са пробили на югоизток от двете страни на [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]], достигайки старата финландско-съветска граница.

На 9 септември Група армии Север започва последния поход, който я довежда до 11 кмkm от града. Напредването през последните 10 кмkm обаче се оказва много бавно и жертвите нарастват. На този етап Хитлер заповядва Ленинград да не бъде щурмуван, а да бъде оставен да се предаде поради глада. Лишена от своите танкови сили Група армии Център остава статична и е подложена на многобройни съветски контраатаки, особено [[битка при Елня|офанзивата при Елня]], в която германците получават първото си голямо тактическо поражение от началото на операцията. Тези атаки връщат вниманието на Хитлер към Група армии Център и нейната атака срещу Москва. Германците заповядват на 3-та и 4-та танкови групи да прекратят своята обсада на Ленинград и да поддържат Група армии Център в похода им към Москва.

Главната цел на съветската отбрана е да се забави и изтощи максимално врага и да му се нанесат възможно най-големи загуби, за да се осигури достатъчно време за сформиране на резерви и подготовка на контранастъпление. За тази цел Москва е превърната в истинска крепост – на далечните и близки подстъпи е изградена мощна и дълбоко ешелонирана отбрана, състояща се от отбранителни линии с повече от 300 кмkm дължина и 200 – 250 кмkm в дълбочина и включваща 8 – 9 отбранителни полоси, разположени в концентрични полукръгове около Москва, както и градски отбранителен пръстен по Садовое Кольцо.

В средата на ноември, след прегрупиране и попълване на загубите, германците подновяват атаките си. 3-та и 4-та танкова група от север и 2-ра танкова група от юг трябва да пробият отбраната и да обкръжат Москва, срещайки се при град [[Ногинск]] източно от столицата. На север хитлеристите превземат [[Калинин]](Твер), [[Солнечногорск]] и [[Красная поляна]] на по-малко от 26 кмkm от Москва, овладяват Яхрома на 27 – 28 ноември, форсират от движение канала Москва-Волга и заемат стратегически плацдарм на Перемиловските височини на източния бряг на канала. На юг поради яростната съпротива 2-ра танкова група не успява да превземе [[Тула]] и заобикаля града от изток, достигайки главната магистрала за Москва при Кашира на 26 ноември.

Въпреки че не успява да разгроми напълно [[Група армии Център]], настъплението на [[Червената армия]] отхвърля врага на 180 – 250 кмkm от съветската столица и премахва непосредствената заплаха над Москва. Освен това загубите на Групата армии Център са толкова големи, че тя не е в състояние повече да води активни настъпателни действия. Дори след цели две години настъплението на Вермахта на [[Битка при Курск|Курската дъга]] се проваля, защото на северния участък Група армии Център не успява да изпълни задачите си (на южния участък главната съветска отбранителна полоса е пробита, но немските танкове спират настъплението си поради провала на север).