Наречие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Морфология (езикознание), ползвайки HotCat
Ред 15:
 
===По произход===
По произход наречията се делят на обикновени (неместоименнине местоименни) и [[Местоимение|местоименни]].<ref>Стоян Стоянов (отг. ред.), Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 (1983), стр. 388</ref> Обикновените наречия произлизат от [[съществителни имена]], [[прилагателни имена]], [[Числително име|числителни имена]], [[глаголи]], [[Предлог|предлози]] и различни съчетания между тях.
# От [[съществителни имена]] – това са стари падежни форми: ''денем, нощем, горе, зиме, лете, снощи''
# От [[прилагателни имена]] - тази група наречия са образувани чрез директно заемане на определена граматична форма на прилагателното име. Характеризират се със завършеци на -'''''о''''', -'''''и''''', -'''''е''''', -'''''ата''''', -'''''ом''''', -'''''ому'''''
# От [[Числително име|числителни имена]] – тези наречия произлизат от [[Числително име|числителни]] редни: ''първо, второ, трето''
# От [[глаголи]] – тази група произлизат от стари форми за [[Причастие|сегашно деятелно причастие]] на глаголите, най-често със завършек -'''''ешком''''', -'''''ешката''''': ''тичешком, тичешката, лежешком, лежешката''
# От [[Предлог|предлози]] – съчетания от [[Предлог|предлог]] и [[съществително име]], [[прилагателно име]] или наречие: ''наляво, вляво, направо, навътре, навън''
# Местоименните наречия традиционно се причисляват към различни групи [[Местоимение|местоимения]], но по значение (вид на назовавания признак) могат да бъдат включени в едни и същи групи заедно с неместоименните. В таблицата долу са посочени основните представители на местоименните наречия, без да се изброяват всички формални, както и архаичните вече варианти: