Отваря главното меню

Промени

Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Бронзовата камбана на църквата се смята за една от най-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312-4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|language=Bulgarian|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и е отркита през 2000-те години.
 
Фреските в църквата са изрисувани в XII и XIII век от трима художници. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол [[Яков Зеведеев|апостол Яков]] за епископ на Йерусалим от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] и изображение на [[Петър Александрийски]]. Животът на патрона на църквата [[Николай Чудотворец]] също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на [[Антип Пергамски]], [[Антим Никомедийски]], [[Григорий Нисийски]] и [[Свети Прокопий|Прокопий Кесарийски]].<ref name="nikolova"/> Някои от стенописите са свалени от стените и са изпратени в [[Национален археологически музей|Националния археологически музей]] в [[София]], но някои са останали на мястото си.<ref name="melnikbgeu"/>
 
Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб [[севаст]] Владимир, брат на севаст на [[франки]]те“<ref name="nikolova"/> или „...севаст Франк“, като вторият вариант се смята за по-вероятен.<ref name="bozhilov">{{cite book|last=Божилов|first=Иван|year=1994|title=Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография|location=София|publisher=Издателство на Българската академия на науките|trans_title=The Family of the Asens (1186–1460). Geneaology and prosopography|language=Bulgarian|isbn=954-430-264-6|pages=96–97}}</ref> Надписът се свързва с управлението на Мелник от [[Алексий Слав]].<ref name="bozhilov"/>