Разлика между версии на „Ладински език (ибероромански)“

редакция без резюме
'''Ладинският''' или '''шпаньолският''' или '''ладино''' (самоназвание: ''ladino'' или ''djudeo-espanyol'') е [[романски езици|романски език]], произлязъл от [[староиспански език|староиспанския]], говорен от [[сефаради|сефарадските]] [[евреи]], заселили се по света след изгонването им от Испания в [[1492]] година.
 
Като [[еврейски езици|еврейски език]], ладинскиятладино е повлиян значително от [[иврит]] и [[арамейски език|арамейски]], както и от [[арабски език|арабски]], [[турски език|турски]] и в по-малка степен от гръцки, български и други, в зависимост от географското положение на говорещите го.
 
Подобно на много други еврейски езици, ладинскиятладино е зaплашен от [[мъртъв език|изчезване]]. Повечето говорещи ладинскиладино като майчин език са възрастни и след емиграцията на повечето в Израел, езикът не е предаден на следващите поколения. Езикът преживява леко възраждане в сефарадските общности, особено в музиката.
 
== Име ==
Произходът на името ''ladino'' е сложен. В периода преди изгонването (1492) в Испания думата означава или литературен кастилски, като противопоставен на другите диалекти, или общо романски, противопоставен на арабски.<ref>{{икона|es}} [http://buscon.rae.es/draeI/SrvltGUIBusUsual?LEMA=ladino&TIPO_HTML=2&FORMATO=ampliado#0_2 DRAE: Ladino, 2nd sense]. Buscon.rae.es. Посетен на 7 ноември 2011.</ref> (Първият речник и граматика на кастилски го нарича ''ladino'' или ''ladina''. В Средните векове думата ''латински'', често се използва в значението просто на ''език'' и в частност ''разбираем език'', a ''latiner'' или ''latimer'' означава ''преводач''.) След изгонването евреите разбират под ''ladino'' традиционния устен превод на Библията на кастилски. Чрез разпростиране на значението то започва да означава и изобщо ''кастилски''.<ref>[[Historia 16]], 1978</ref>
 
Неформално и особено в Израел, много говорещи използват ''ладино'' за обозначаване на езика. Така например той е регулиран от организация, наречена ''Autoridad Nasionala del Ladino'' ([[Национален орган на ладинския език]]). Но по-стриктно терминът е органичен до стила при превод. В [[България]] се среща мнението, че с името ''шпаньолски език'' се обозначава народният и говорим език, който има много български елементи, а ''ладински''ладино предствлява по-обработена и чиста реч, която се използва предимно в писмото.<ref>Български език, том 29, Българска академия на науките, София, 1979, стр. 141.</ref> Според уебсайта на Солунския еврейски музей:
 
{{цитат|Ладински не се говори, а е продукт на буквален дума по дума превод на ивритските или арамейски библейски или литургични текстове, правен от равините в еврейските училища в Испания. В тези преводи отделна ивритска или арамейска дума винаги кореспондира на една и съща испанска дума, освен ако не пречат някакви [[Екзегеза|егзегетични]] съображения. С други думи ладински е просто иврит облечен в испански или испански с ивритски синтаксис. Известният ладински превод на Библията [[Ферарска Библия|Biblia de Ferrara]] (1553), вдъхновява серия испански християнски Библии.<ref name="Thessaloniki Museum">[http://www.jmth.gr/web/thejews.htm Jewish Museum of Thessaloniki]. Jmth.gr. Retrieved on 19 October 2011.</ref>}}
== История ==
[[Файл:El Avenir Ladino Newspaper.jpg|дясно|мини|250п|Солунският вестник на ладински с еврейска писменост „[[Авенир]]“]]
ЛадинскиятЛадино е изнесен в Османската империя - Балканите, Северна Африка и Близкия Изток след експулсирането на испанските евреи с декрета от Алхамбра в 1492 година.<ref>[http://www.sephardicstudies.org/quickladino.html "Ladinoikonunita: A quick explanation of Ladino (Judeo-Spanish)]. Sephardicstudies.org.</ref>
 
Контактът между евреите в различните иберейски райони и езици - кастилски, леонски и португалски, води до създаване на единен диалект, който в някои аспекти се отличава от кастилската норма, формираща се паралелно в районите известни днес като Испания. Това смесване се случва още на полуострова и продължава и след изгонването. Езикът в Османската империя е известен като ''яхудиче'' - еврейски. В края на 18 век [[Фазил бин Тахир Ендруни]] пише в своето „[[Зенаннаме]]“:
{{цитат|Кастилците говорят еврейски, но не са евреи.}}
 
Близостта и взаимното разбиране между ладинскиладино и кастилски подпомага търговията между сефарадите - от Османската империя до Нидерландия и конвертите на Иберийския полуостров.
 
След изгонването на евреите, предимно от португалски произход, от Холандска Бразилия в 1654 година, ладински ладино-говорещи евреи оказват едно от влиянията върху афророманския креол [[Папиаменто]] на островите [[Аруба]], [[Бонайре]] и [[Кюрасао]].
 
С времето на ладинскиладино се натрупва значителна литература и литургична, и светска. Ранната е огранична до преводи от иврит. В края на 17 век иврит изчезва като инструмент за обучението на равините. Така в 18 век се появява литература на народния език (ладинскиладино), като ''Me'am Lo'ez'' и поезия. Към края на 19 век сефарадите в Османската империя учат в училищата на [[Световен еврейски съюз|Световния еврейски съюз]] и езикът за международните им отношения става френски. Така ладинскиятладино започва да използва френски за неологизми. Появява се нови светски жанрове - над 300 списания, вестници, историческа литература, театър, биографии.
[[Файл:Bitolya Ladino Jewish club.jpg|дясно|мини|Обява на битолския еврейски клуб, 1917]]
При относителната изолация на много общности, се появяват серия регионални ладински диалекти, много от които с трудно взаимно разбиране, дължащо се на големия брой заемки от местните езици - гръцки, турски, български и сръбски. Това заемане на лексика стига до 30% от лексикалния запас в някои диалекти. Ладинският също повлиява лексикално околните езици: например думата ''palavra'', ''дума'' ([[народен латински]] = parabola; гръцки = παραβολή) навлиза в турски, гръцки, румънски<ref name="DER">''[http://dexonline.ro/search.php?cuv=palavra&source=12 palavră]'' в ''[[Румънски етимологичен речник]]'', [[Александру Чорънеску]], [[Университет на лагуната]], [[Тенерифе]], 1958–1966: ''Cuvînt introdus probabil prin. iud. sp''.</ref> със значението „шум, глупости“ в турски и румънски и „самохвалство“ в гръцки.
Анонимен потребител