Цено Тодоров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна на шаблон
м + източник
Ред 17:
| повлиян =
| повлиял =
| награди = [[Димитровска награда]]
| подпис =
| подпис_текст =
Ред 24:
}}
 
'''Цено Тодоров Динов''' е [[българи|български]] [[художник]] [[живопис]]ец, един от доайените на [[българско изобразително изкуство|българското изобразително изкуство]] от първата половина на [[20 век]].
 
== Биография ==
Цено Тодоров е роден във Враца на [[20 март]] [[1877]] г. През 1896 г. постъпва да учи в първия випуск на [[Национална художествена академия|Държавното рисувално училище]] и през 1901 г. завършва специалност [[живопис]] в класа на проф. [[Иван Мърквичка]]. Следва специализация при [[Леон Бона]] в Националното училище за изящни изкуства на [[Академия Жулиен]], в периода 1901 1907 г.
 
През 1908 г. Тодоров пътува из [[Египет]] и [[Палестина]] и рисува [[пейзаж]]и, които изиграват голяма роля за формирането на течението на [[импресионизъм|импресионизма]] в България. Картините си излага в София по-късно през същата година и това е неговата първа [[изложба]]. По време на [[Първата световна война]] рисува [[батална живопис]] в [[Прищина]] и [[Прилеп (град)|Прилеп]].
Ред 36:
 
Участва във всички [[обща художествена изложба|общи художествени изложби]], както и в представянията на българското изобразително изкуство зад граница:
* 1911, [[Рим]] международна изложба по повод 50 години от обединението на Италия,
* 1912, [[Белград]] четвърта южнославянска изложба
* 1916, [[Берлин]] българска художествена изложба
* 1922, [[Виена]] и [[Будапеща]] българска пътуваща изложба на изящни и приложни изкуства
* 1926, [[Прага]] изложба на съвременното българско изкуство
* 1931, [[Ню Йорк]] международна изложба
* 1940, [[Атина]] групова българска изложба
* 1951, [[Москва]] обща изложба на българското изкуство
През 1952 г. прави голяма съвместна изложба с [[Владимир Димитров - Майстора]], [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]] и [[Андрей Николов]], която става повод за излизането на две книги.
 
Тодоров е носител на държавното звание [[Почетно звание „Народен“|Народен художник]], лауреат на [[Димитровска награда]], както и [[почетен гражданин]] на град София.<ref name="СО">[http://www.sofia.bg/nagradi.asp?page=pgso Удостоени със званието „Почетен гражданин на София“], сайт на Столична община.</ref>
 
Умира на 20 ноември 1953 г.
Ред 55:
Сред известните му творби са портретите на [[Пейо Яворов]] (1909, притежание на НХГ), [[Теодор Траянов]] (1909, СГХГ), портрет на майката на художника (1910, НХГ), на [[Дора Габе]] (1919), [[Боян Пенев]] (1919, НХГ), [[Димо Кьорчев]] (1925, НХГ), както и два негови [[автопортрет]]а от 1912 и 1937 г. Рисува портрети още на актьорите [[Иван Попов (актьор)|Иван Попов]] и [[Сава Огнянов]], на проф. [[Асен Златаров]].
 
Сред пейзажите му по-известни са „Люксембургската градина“ (1904, ХГ-Враца), „Река Марна при Париж“ (1907, НХГ), цикъла пейзажи от Египет и Палестина от 1908 г., „Пейзаж от Хисаря“ (1938, ХГ-Пловдив), както и един цикъл [[битова живопис]] („Жътва“, „Пазар“, „В кръчмата“).
 
Платна на Тодоров са притежание на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], [[Софийска градска художествена галерия]], много от [[художествена галерия|художествените галерии]] в България и частни сбирки.
 
== Бележки ==
<references />
 
== Източници ==
* ''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.
* Ирина Михалчева, ''„Имена в българската живопис“'', Ирина Михалчева, издателство „Български художник“, София, 1982
 
== Външни препратки ==
Line 68 ⟶ 71:
{{СОРТКАТ:Тодоров, Цено}}
[[Категория:Български художници]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Почетни граждани на София]]
[[Категория:Родени във Враца]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]