Трапецовидни ниши в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
[[File:Cserépváralja, Furgál-völgy, 1. kúp.jpg|200п|мини|вдясно|Трапецовидни ниши от Националния парк Бюк, Унгария]]
[[Файл:Ankara Statue der Muttergöttin.JPG|thumb|205x205px|Статуeтка на "Великата Богиня-майка" намерена при Чаталхююк, Турция]]
Според доц.[[Георги Нехризов]], (БАН), скалните паметници (гробници и ниши) в Централната част на Източните Родопи са основните погребални съоръжения на траките през ранната Желязна епоха.
 
Владимир Георгиев отчита, че почитането на слънцето и скалата чрез ансамблите от ниши не буди съмнение.
Ред 32:
Проф.Валерия Фол допуска, че при трапецовидните ниши може да се предполага изсичане като еднократен обреден акт и да се допусне поставянето на свещени предмети в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред. Фол предлага и хипотезата, че в деня на своята инициация (т.е. в т.н. обред на прехода от един статус в друг) младежът трябва да премине изпитание, увиснал над бездната между небето и земята и да остави дар на Великата богиня-майка (и на Сина й) в родовата ниша.
 
Проф.[[Ана Радунчева]], (БАН), не подкрепя хипотезата за поставянето в скалните ниши на глинени урни с праха на починали [[траки]]. Според нея, ако това предположение е вярно, то фрагменти от тракийска керамика с праха на кремирани покойници би трябвало да се откриват под самите скали с ниши. Засега керамичните фрагменти, които са намирани на такива места се датират към втората половина на Каменно-медната епоха. Нещо повече, именно под скалните ниши до с.[[Чомаково]] ([[Област Кърджали]]) е открит под на постройка от същата епоха. На територията на Родопите траките са практикували погребения, извършвани чрез трупоизгаряне и полагане на урните в земята в могилни или плоски гробове - т.е. няма логично обяснение на виждането за поставяне на погребалните урни в скалните ниши при това най-често на почти напълно недостъпни места.<ref>Радунчева, А, "Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи", БАН, София, 2003 г.</ref>
 
Корените на идеята за използване на най-разпространената в светилищата форма - трапецовидната (на ниши и други съоръжения) е значително древна. Още през ранния [[Неолит]] тя се използва при планииграфската схема на храмовите постройки и на тези, които са в близост до тях Според проф. Радунчева продължението на тази идея може да се проследи в някои олтари от Каменно-медната епоха открити в храмовия център до с.Долнослав и при изработването на специални глинени модели на съоръжения със същата форма. Показателен според днея е фактът, че двата най-големи басейни - тези в светилищата [[Перперек]] и до махала Аджилуолук на с.[[Татул]] са с трапецовидна форма. Изглежда избирането на формата на нишите има връзка с формата на майчиното (божественото) лоно в което се заражда и опазва живота. Радунчева е на мнение, че тази идея може да се свърже с много други фундаментални вярвания. Според нея идеята за изсичане на нишите в отвесни скали е била свързана с пост-смъртните ритуали. Когато е умирал повече или по-малко значим за дадена обществена група индивид, по всяка вероятност в планината е била изсичана ниша, през която душата на покойника е поемала към отвъдния свят. Така се отваряло пространството - своеобразна врата между световете.<ref>А.Raduncheva. Aeneolithic astronomical observations and mythological beliefs. –In: Astronomical traditions in the past cultures. S., 1996, 162-167</ref><ref>А. Радунчева, Праисторически култови места в Природопската и Родопската област. Rodopica. 2002, 1-2. 59-80.</ref><ref>А. Радунчева. Религиозната структура през късния енеолит. ГАИМ, II, 2002. 78-112.</ref>