Годфроа дьо Буйон: Разлика между версии

Роден като втори син на граф [[Йосташ дьо Булон]], Годфроа имал много по-малко възможности от по-големия си брат. Изглеждало, че Годфроа ще остане второстепенен рицар в служба на някой поземлен благородник, докато чичо му по майчина линия – [[Готфрид IV (Лотарингия)|Годфрид IV]], херцог на Долна Лотарингия, не починал без да остави наследник през 1076, завещавайки му короната си. В този период Долна Лотарингия, част от [[Свещена Римска Империя|Свещената Римска Империя]], играла важна роля със стратегическата си позиция между Франция и германските територии, затова тогавашният немски крал и бъдещ император [[Хайнрих IV]] решил да постави короната на херцогството в ръцете на собствения си син, а на Годфроа да даде малкото графство Буйон. Въпреки това Годфроа останал лоялен към императора, вземайки участие в част от конфликтите на Хайнрих, дори в този с папа [[Григорий VII]]. Едва през 1087, след редица борби за поддържане контрола над малкото земи, над които Хайнрих не поставил ръка, и години на лоялност към немския крал, Годфроа най-после си връща короната на Долна Лотарингия. Въпреки всичко, Годфроа не би имал голямо значение за кралството и [[Европа]], ако не се бе включил в първия кръстоносен поход. [[Файл:Godefroy_de_Bouillon.jpg|ляво|мини|Годфроа дьо Буйон и благородниците пред [[Алексий I Комнин]] ]]