Кюрди: Разлика между версии

|брой= 3529 – - 4540 млн.

|по_места={{Турция}}: 15 млн. <ref>http://www.milliyet.com.tr/2007/03/22/guncel/agun.html</ref> <br />

{{Иран}}: 3,35<ref>Volume 2. Dabbagh – Kuwait University. — – Iran, page 1111–11121111 – 1112. // Encyclopedia of Modern Middle East & North Africa. Second Edition. Volume 1 — – 4. Editor in Chief: Philip Mattar. Associate Editors: Charles E. Butterworth, Neil Caplan, Michael R. Fischbach, Eric Hooglund, Laurie King–Irani, John Ruedy. Farmington Hills: Gale, 2004, 2936 pages. ISBN 9780028657691 {{oq|en|With an estimated population of 67 million in 2004, Iran is one of the most populous countries in the Middle East. ... Iran’s second largest ethnolinguistic minority, the Kurds, make up an estimated 5 percent of the country’s population and reside in the provinces of Kerman and Kurdistan as well as in parts of West Azerbaijan and Ilam. Kurds in Iran are divided along religious lines as Sunni, Shi'ite, or Ahl-e Haqq.}}</ref> - – 9,2 млн.<br />

{{ТурцияИрак}}: 185,3 – 7 - 20 млн. <br />

{{ИракСирия}}: 51,3 – - 73 млн.<br />

{{СирияГермания}}: 1,3800 – -950 3 млнхил.<br />

{{Азербайджан}}: 150 - – 180 хил.<br />

{{Франция}}: 135 - – 150 хил.<br />

{{Израел}}: 100 - – 150 хил.<br />

{{Швеция}}: 90 - – 100 хил.<br />

{{Съединени американски щати|САЩ}}: 90 - – 100 хил.<br />

{{Ливан}}: 60 - – 80 хил.<br />

{{Великобритания}}: 25 - – 80 хил.<br />

{{Швейцария}}: 60 - – 70 хил.<br />

{{Русия}}: 51 - – 62 хил.<br />

{{Грузия}}: 40 - – 60 хил.<br />

{{Канада}}: 6 - – 50 хил.<br />

{{Дания}}: 8 - – 30 хил.<br />

{{Гърция}}: 20 - – 25 хил.<br />

Днес кюрдите наброяват, по разни оценки, от 29 до над 40 млн. души. В [[Турция]] живеят 14- – 20 млн, в [[Иран]] - – около 5,4- – 7,5 млн., [[Ирак]] - – около 4,5- – 7 млн. и [[Сирия]] - – около 1- – 2 млн. Близо 2 млн. кюрди са разпръснати по Европа и Америка, където са създали организирани общности. В страните от бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] живеят 200—400200 – 400 хил. кюрди - – главно в [[Азербайджан]] и [[Казахстан]].

Мнозинството от религиозните кюрди са [[мюсюлмани]] - – предимно [[сунити]] (55%), но има и [[шиити]] (20%), [[алевии]] (15%), [[Суфизъм|суфии]] и [[али-илахи]] (ахл-и хакк, ярсан). Освен тях към 2,5- – 3 млн. са привърженици на доислямската религия [[езидизъм]] и се наричат езиди. В Израел и Иран живеят около 200 хиляди кюрди-юдеи, в Турция и Сирия около 50- – 60 хиляди кюрди са християни.

Според CIA World Factbook , кюрдите образуват приблизително 20 % от общия брой на населението в Турция , или около 14.000.000 (2008) През 1980 г. Кюрдското общество в Турция е най-голямата малцинствена група в Турция [28] , и те са свързани като едно хомогенно национално общество. В периода от 1930 до 1940 г. , кюрдите в Турция са били категоризирани като планински турци. Тя класификация на кюрдите са се променили през 1980 г. [29] .

Няколко големи кюрдски въстания са избухнали през 1925 , 1930 и 1938 г., които са били смазани от турските власти и повече от 1 000 000 кюрди са били насилствено депортирани. През този период, до 1946 г. кюрдският език, фолклор и имена са били забранени в Турция . В Араратското въстание от 1930 г. са били унищожени голям брой кюрдски села, заедно с неговите жители. Турската държава по време на тези въстания е подпомагана от СССР и Иран. Въстанието е било организирано от кюрдската партия "Койбун"„Койбун“, която пък имала подписан договор с Дашнаксутин (Арменска революционна федерация) през 1927 г. До 1970 г., кюрдската лява партия на име Кюрдска социалистическа партия на Турция, се е съпротивлявала на насилието и поддържала гражданските дейности и участието на кюрдите на изборите. През 1977 г. , Мехди Зана , от същата партия е спечелил местните избори в Диарбекир . В същото време се появили още две организации: национално освобождение на Кюрдистан и Кюрдска работническа партия .

Кюрдската работническа партия е обявена от САЩ, ЕС и НАТО за терористична организация. Според тях , това е етническа сепаратистка организация, която използва насилието за постигане на целите си за създаване на независима кюрдска държава в някои части на Югоизточна Турция , [ Североизточен Ирак ] , Североизточна Сирия и Северозападен Иран. В периода от 1984 до 1999 г. , тази партия с турските власти е била в постоянни военни конфликти и размирици . По това време , много кюрдски цивилни са били местени от Ван , Шернак и Диарбекир в Западна Турция или Европа . Според някои данни , се смята, че в периода от 1993 до 1994 г. са изчезнали около 3200 кюрди, които са били тайно и масово избивани от турските власти. Но нито един от извършителите на тези престъпления, и до днес не е обвинен, нито наказан.

Кюрдите в днешен Афганистан се заселили през 16 век от Североизточен Иран, време, когато те са били изгонени от сафавидският император Шах Абас . Кюрдите избягали в Афганистан главно в Херат и други западни части на Афганистан. Кюрдите, за разлика от съседните държави, в Афганистан са притежавали някакви права. При това, за общински кмет на Кабул в 1641 г. бил избран кюрдски лидер . Днес, броят на кюрдите в Афганистан е трудно да бъде пресметнат, но според едни информация броят им е около 200 000

Кюрдите съставляват мнозинството в три провинции в Северен Ирак, които заедно формират т. нар. Иракски Кюрдистан. Кюрдите също има и в Киркук , Мосул и Багдад. Около 300,000 кюрди живеят в столицата Багдад , 50000 в Мосул и още 100,000 в Южен Ирак.

Кюрдите, под ръководството на Мустафа Барзани се включвали в борбата срещу иракският режим от 1960 до 1975 година. През март 1970 г. между Иракските власти и бунтовниците се сключва примирие с клауза за създаване на Кюрдска автономия, която да се изпълни за срок от четири години. Но вместо това иракският режим започва т.н. ,,Арабизационна програма<nowiki>''</nowiki> в богатите региони на страната населени предимно с етничесни кюрди - – Киркук и Канакин. Стига се до нова военна офанзива през 1974 г. През следващите четири години около 200 000 кюрди са насилствено депортирани в други части на страната.

През Ирано-Иракската война кюрдите указват подкрепа на Иран и това става повод за нови действия срещу тях от Иракските власти. Стотици хиляди цивилни граждани са избити и депортирани в други части на страната. През 1988 г. започва кампанията Анфал, която довежда до унищожаването на около 2000 кюрдски села и смъртта на около 50.000- – 100.000 кюрди. Срещу населението режима на Садам Хюсейн използва дори химическо оръжие.

* Гасратян М. А. Курдская проблема в Турции (1924- – 1939). М.: Наука, 1975.

* Лазарев, М. С. Курдистан и курдский вопрос (1923- – 1945). М., ИВ РАН, 2005.

* Вертяев, К. В. Курдский вопрос в политике Турции (конец ХХ - – начало века ХХІ). М., Инст. востоковедения; Инст. Ближнего Востока, 2007.