Дамаск: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 33:
 
== История ==
[[Файл:Damascus, Illustration for La Terre-Sainte et les lieux illustrés par les apôtres, by Adrien Egron, 1837 (35).jpg|thumbмини|right|250px250п|Дамаск, рисунка от 1837 г.]]
[[Файл:Damascus-30.jpg|thumbмини|right|250px250п|Дамаск в края на 19 век.]]
 
=== Дълбока древност ===
Според [[радиовъглеродно датиране|радиовъглеродното датиране]] на останки от Тал Рамад около Дамаск, около 6 300 г. пр.н.е. районът вече е бил заселен.<ref>Moore, A.M.T. ''The Neolithic of the Levant''. Oxford, UK: Oxford University, 1978. 192–198. Print.</ref> Сведенията за съществуване на човешко присъствие в Барадския басейн датират от 9 000 г. пр.н.е., но голямо селище на територията на днешен Дамаск не е имало преди 2 000 г. пр.н.е.<ref name="Burns2">{{Harvnb|Burns|2005|p=2}}</ref>
Line 46 ⟶ 47:
Дамаск се споменава в Библията ([[Битие (Библия)|Битие]]) (14:15) - съществувал е по времето на цар [[Хедорлаомер]].<ref>{{Cite journal|url=http://www.biblegateway.com/passage/?search=Genesis%2014:15&version=NIV|title=Genesis 14:15 (New International Version)|publisher=Bible Gateway|accessdate=25 November 2009|ref=harv}}</ref>
 
=== Древна и античнаАнтична история ===
През [[85 г. пр.н.е.]] Дамаск е завладян от [[набатеи]]те, а през [[64 г. пр.н.е.]] римският пълководец [[Помпей Велики|Гней Помпей]] го присъединява към Римската империя. В града се е намирала щаб-квартирата на римските легиони, воюващи по това време с персите. Известен жител на Дамаск от този период е гръцкия историк и философ-перипатетик Николай Дамаскин ({{lang-el|Νικολαος Δαμασκινος}}).
 
Line 53 ⟶ 54:
Първите християни се появяват в Дамаск още през 1 век, след посещението на [[апостол]] [[Апостол Павел|Павел]].
 
=== Арабски халифат ===
=== Ислямско-арабски времена и кръстоносни походи ===
От 661 до 762 г. Дамаск е столица на халифата на династията на [[Омаяди]]те, простирал се от [[Инд]] до [[Пиренеи]]те. После е под властта на египетски династии, а от 1076 г. е в държавата на селджукските турци. Кръстоносци правят неуспешни опити да го завладеят.
 
През 1154 г. е завладян от армията на арабския пълководец [[Нур ад-дин Зенги]]. След смъртта му през 1174 г. Дамаск преминава под властта на [[Аюбиди]]те.

=== Кръстоносни походи ===
[[Кръстоносци]]те на три3 пъти (1125, 1129 и 1148 г., последно по време на [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]]) безрезултатно се опитват да завладеят Дамаск. През 1260 г. властта в Дамаск е завзета от [[Мамелюци|египетските мамелюци]]. Периодът на тяхното управление е ознаменуван от разцвет на изкуството и занаятите. В Европа се изнася ''дамаско стъкло'' и прочутата дамаска [[стомана]], на която са наречени ''сабите-дамаскини''. На града е наречена също [[плат|тъканта]] ''дамаска''.
 
=== Османска епоха ===
Line 63 ⟶ 67:
През 1833 г. Мехмед Али, завладявайки Сирия, подчинява временно и Дамаск, но европейските съюзници на султана връщат града, заедно със Сирия, на Турция (1840 г.). От 9 до 16 юли 1860 г. Дамаск е свидетел на клането на християни от страна на [[друзи|друзите]].
 
=== Европейско управление и независима Сирия ===
От 1920 до 1943 г. Дамаск е административен център на подмандатната територия Сирия, подчинена на [[Франция]], а след провъзгласяването на независимостта на страната през 1943 г. става нейна столица.<ref>[http://geosfera.info/aziya/siriya/642-gorod-damask-stolica-sirii-gorod-buduschego.html История возникновения столицы Сирии]</ref>.
 
== География и топография ==
[[Файл:Districts_of_damascus.png|thumb|left|250px|Административна карта на Дамаск]]
[[Файл:Barada river in Damascus (April 2009).jpg|мини|Изглед на центъра на Дамаск с река Барада, в единрядък от редките моментимомент, когато е доста пълноводна]]
Градът е разположен на разстояние от около 80 km от [[Средиземно море]], на изток от [[Антиливан]]ския хребет, в [[Гута (оазис)|оазиса Гута]] върху плато, издигащо се на 680 m над морското равнище. Общата площ на Област Дамаск е 105 km², от които 77 km² от които са райони на застрояване, а останалата част е заета от планината [[Касюн]].<ref>{{cite web| url=http://dma-upd.org/PublicFiles/File/Discussion%20Papers/02_Strategy%20and%20Frameworks%20for%20the%20Damascus%20City%20Urbanization%20to%20Guide%20the%20City%20Master%20Plan%20Revision_R1.pdf?lang=en| title=Damascus Metropolitan Area Urban Planning and Development| publisher=dma-upd.org| archiveurl=http://www.webcitation.org/6Fbzwsbsz| archivedate=2013-04-04}}</ref>.
 
Районът на стария град с останки от фортификационни съоръжения се намира на южния бряг на река [[Барада]], която на практика е пресъхнала (средната дълбочина е около 3 cm). От югоизток, север и североизток Дамаск е заобиколен от районите Ал-Мидан, Саруджа и Имара. Тяхната история започва от периода на Средновековието, когато край водещите към града пътища, в непосредствена близост до гробовете на религиозни водачи, възникват селища. През [[19 век]] започва активното заселване и на склоновете на Касюн (макар че там и преди това живеят хора — предградието Ал-Салихия например се оформя близо до светилището на шейх [[Ибн Араби]]). Първоначално споменатите селища, разположени на разстояние от 2 до 3 km на север от стария град са строени от [[Кюрди|кюрдски]] военни формирования и мюсюлмански бежанци от европейските региони на Османската империя.
Line 79 ⟶ 83:
Оазисът Гута, снабдяващ се с вода от река Барада, по-рано е заобикалял Дамаск. На запад, по поречието на реката, се намира изворът Фиджех, осигуряващ града с [[питейна вода]]. Поради активното разширяване на града и построените нови жилищни и промишлени здания, оазисът намалява по размери; понастоящем водата на практика е почти изчезнала. Той е подложен и на [[замърсяване]] поради натовареното движение в града и усиленото изхвърляне на всякакви отпадъци, в това число [[отпадни води]].
 
=== Климат ===
[[Файл:Damascus-snow-ثلج-الشام.jpg|thumb|left|250px|Сняг в Дамаск]]
Климатът на Дамаск е субтропически и полупустинен. Лятото е доста горещо и практически без валежи, но е смекчено от височината на града, която е около 700 m над морското равнище. Валежите в Дамаск са рядкост. За година падат 130 mm валежи, основно през зимата. Зимата в Дамаск е по-прохладна, отколкото на повечето земи по бреговете на [[Средиземно море]], през нощите често има слани, понякога пада [[сняг]]. Средната температура през януари е около +6 °C. Лятото в Дамаск е типично за градовете със средиземноморски климат: горещо и сухо, валежи на практика липсват. Най-топлият месец е юли, чиято средна температура е +27,3 °C. Колебанията в денонощните температури са доста големи: дори и в най-горещите дни през нощите е прохладно.
Line 127 ⟶ 131:
}}
 
=== Население ===
Благодарение на високата [[раждаемост]] и постоянния [[Урбанизация|приток на хора от селските райони]], през втората половина на 20 век населението на Дамаск се увеличава съществено. Към 1943 г. в града живеят 286 хил. души, а към 1960 г. те надвишават 500 хил. души. До 1980 г. населението на Дамаск надхвърля 1 млн. жители, а през 2006 г. в областта живеят вече 1,6 млн. души. Според оценки в метрополисния регион Дамаск живеят над 2,5 млн. човека към 1 януари 2006 г.
 
Line 227 ⟶ 231:
 
== Култура ==
===; Музеи ===
 
=== Музеи ===
[[Файл:Damascus-National-Museum.JPG|thumb|right|250px|Националният музей в Дамаск]]
* [[Национален музей в Дамаск]]
* Дворец „Азем“
* Двореца Азем
* Военен музей
* Музей на арабската калиграфия
Line 241 ⟶ 244:
[[File:Alzabadani.JPG|thumb|Курортът Забадани близо до Дамаск]]
 
=== Стени и врати на Дамаск ===
Приблизителната площ на Стария град в Дамаск, обкръжен от [[земен вал]] от северната, източната и отчасти южната страна, достига 128 ха.<ref>[http://www.damascus.org.sy/?d=259&id=555 Old Damascus]</ref>
 
В Дамаск има съхранени седем7 градски порти в стените на Стария град, най-старите от които са от римския период (по часовниковата стрелка, започвайки от север от [[цитадела]]та):
 
* [[Баб-ел-Сагир]] („Малката врата“), място на две исторически погребения — тук са погребани две от съпругите на пророка [[Мохамед]].
* [[Баб-ел-Фарадис]] („Райската врата“)
Line 254 ⟶ 256:
* [[Баб-ел-Джабия]]
 
Освен тези седем7 врати, има и други, извън пределите на Стария град:
* [[Баб ел-Фарадж]]
* [[Баб Мусала]]
Line 301 ⟶ 303:
Паркът „Тишрийн“ е един от най-големите и популярни паркове в Дамаск. Тук се провежда ежегодно изложение на цветята. Също така в града се намират и други паркове: Алджахиз, Ал-Сибки, Ал-тиджяра и Алуахда. Оазисът Гута също е популярна дестинация за уикенд-почивка.
 
=== Спорт ===
[[Файл:Al-Fayhaa Stadium in Damascus, Syria as seen from Mount Qasioun.jpg|thumb|right|250px|Стадион „Ал-Абасиин“]]
Популярните видове спорт в Дамаск са [[футбол]], [[баскетбол]], [[плуване]] и [[тенис на маса]]. Много спортни клубове са базирани в Дамаск, най-известните от които са [[Ал-Джаиш]], [[Ал-Уахда]] и [[Ал-Мадж]]. Други спортни клубове в града са: СК „Барада“, СК „Казиун“, СК „Нидал“, СК „Ал Мухафаз“, СК „Ал Файха“, СК А„л Таура“, СК „Думар“ и СК „Ал Арин“. Петите и седмите се провеждат в Дамаск — съответно през 1976 г. и 1992 г.
 
Кафенета, в които се сервира [[арабско кафе]], чай и се предлагат [[наргиле]]та, често в допълнение към тях предлагат игри на карти, [[табла]] и [[шах]].<ref>Beatties and Pepper, 2001, p. 102.</ref>.
 
В града работят много центрове за отдих, включително спортни клубове, басейни и голф игрища. Сирийската Асоциация за арабски коне в Дамаск предлага широка гама от дейности и услуги за конни животновъди и ездачи.<ref>{{cite web|url=http://www.saha-sy.org/ |title=Syrian Arab Horse Association |publisher=Saha-sy.org |date= |accessdate=20 June 2010}}</ref>
Line 367 ⟶ 369:
 
{{превод от 2|ru|Дамаск|en|Damascus|58372854|572449160}}
 
{{Столици в Азия}}
{{Арабска столица на културата}}
 
[[Категория:Дамаск| ]]