Разлика между версии на „Ботевградски говор“

(без СИ)
* Сонантни (сричкообразуващи) '''р''' и '''л''': ''вр̥х'', ''гр̥п'', ''гр̥̀ло''; ''пл̥х'', ''пл̥н'', ''бл̥̀а'' (бълха).
* Преглас на гласна '''a''' след мека съгласна в '''е''': ''оздравèвам'', ''отговàрем'', ''остàвем'', ''намалèвам'', ''глобèвам'', ''скàчем'' (скачам).
* Липса на [[йотация]], т. е. на съгласна '''й''' между две гласни: ''пèапèем'' (пея), ''копàакопàем'', ''пѝапѝем'', ''вѝавѝем'', ''пèат'' (пеят).
 
== Морфологични особености ==
* Членна форма ''-а'' за мъжки род: ''кракà'', ''гр̥бà'', ''носà'', ''човèка''; ''кòн’à'', ''пàк’а'', ''злѝа''.
* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: ''чèта'', ''смèа са'', ''òда''.
* Частица за бъдеще време ''шта'' за 1 лице и ''ште'' за останалите лица (че ''шта вѝдавѝдим'', че ''шта чèтачèтем''; че ''ште вѝдишвѝдим'', ч''штее четàтчетем'', ''шта<em>че ти кàжа''кажем</em>), която може да се свързва и със съюза ''да'': ''штаче да вѝдавидиме'', ''штече да вѝдатвидат'', ''вàзе штече да e мàчно''.
* Лично местоимение за 3 лице ''той'', ''т’а'', ''то'', ''тѝа'', като [[гломеративен падеж|гломеративната падежна форма]] за мн. число е ''них'', a не ''тех'': ''и тòйон е като нѝх'', ''тѝаони нѝх са питàлепитàли''. От формата ''них'' е образувано местоименно притежателно прилагателно: ''нѝен'', ''нѝйна'', ''нѝйно'', ''нѝйни''.
 
== Прилики и разлики със съседните говори ==
3

редакции