Роберт Шуман: Разлика между версии

'''Роберт Шуман''' (на [[немски език|немски]]: ''Robert Schumann'') е [[Германия|немски]] [[композитор]] и [[пианист]], един от най-видните представители на Р[[Романтизъм|омантизмаРомантизма]] от първата половина на [[XIX век]], както и популярен музикален критик. Интелектуалец, но също така и естет, неговата музика отразява дълбоката личностна същност на Романтизма. [[Интроспекция|Интроспективен]] и често капризен, неговата ранна музика е опит да скъса с традициите на К[[Класицизъм (музика)|ласицизмаКласицизма]]. Недобре разбран по своето време, много голяма част от неговата музика днес се счита за дръзко оригинална като [[хармония]], [[ритъм]] и [[форма]]. Той стои начело на редицата от [[Романтизъм|немски романтици]].

Роберт Шуман е роден на [[8 юни]] [[1810]] г. в саксонското градче [[Цвикау]]. Баща му Фридрих Август Шуман е талантлив син на беден пастор, но поради липса на финансови средства не може да завърши висше образование. Заедно с брат си събира богата библиотека, от която децата му обогатяват своя художествен кръгозор. Фридрих се жени се за Йохана Шнабел —- дъщеря на лекар, но със значително по-ограничен духовен мир.Те имат шест деца, най-малкото от които е бъдещият композитор. Фридрих Шуман поощрява всячески влечението към изкуството у своите деца, дава им солидно образование. Роберт е умно, впечатлително и крайно сантиментално дете, със силно развито въображение и отрано проявени големи способности. Детството и юношеството прекарва в родния си Цвикау, тогава наброяващо едва 5000 жители - занаятчии, търговци и чиновници, с ограничен [[културен живот]].

На шестгодишна възраст Роберт вече свири доста добре на пиано и даже съчинява няколко танцувални пиескипиеси. Баща му, като забелязва дарбата и интереса на детето към музиката, му купува концертен [[роял]]. На седемгодишна възраст Роберт учи [[пиано]] при музикалния педагог Йохан Готфилд Кунтч. Момчето възприема леко и бързо изпълнителското изкуство, проявява голяма самостоятелност. Учуденият Кунтч казва: {{Цитат|Момчето свири по начин, съвсем различен от този, който му показвам, но изпълнението му винаги е така убедително и оригинално, че аз мога да му давам съвсем малки упътвания. Хората ще заговорят за него.|}}
Често свири на пиано с учителя си, на четири ръце, произведения от [[Йозеф Хайдн|Хайдн]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Йохан Непомук Хумел|Хумел]] и други.

Роберт Шуман получава образованието си в гимназията в родния си град. Запознава се с произведенията на [[Байрон]] и Жан Пол и става техен страстен поклонник. Привлечен е от професионалната литературна работа и се увлича от [[Филология|филологията]]. Неговите литературни съчинения в училище са на много високо ниво и често пише статии за енциклопедиите за издателската дейност на баща си. В младежките си години се колебае дали да се посвети на литературата или на музиката. По-късно в своите произведения ще отрази настроенията и впечатленията си от литературните произведения на Романтизма.

След смъртта на баща си, в [[1828]] г. по настояване на овдовялата си майка, Роберт Шуман постъпва в у[[Лайпцигски университет|ниверситета в Лайпциг]], за да учи п[[Право|раво]], но страстта му към музиката продължава. На следващата година се премества в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]], а две години по-късно, със съгласието на майка си, започва да взема уроци по пиано при известния тогава Фридрих Вик и по композиция при Г. Дорн. Потопява се изцяло в музиката, опитвайки се да навакса времето, изгубено в университета. Наклонностите му обаче не са само в областта на музиката, тъй като под влияние на баща си Роберт е и много добър [[литератор]] и [[Новела|новелист]]. Заедно с брат си се заемат с дейността на книжарницата и на издателската къща ''"Братя Шуман"'' (Gebruder Schumann) в Цвикау, наследство от баща им.

Шуман не успява да реализира мечтата си да стане голям пианист, тъй като при своите фанатични експерименти, упражнявайки се с механично устройство да укрепи мускулите на ръцете, вместо да усъвършенства техниката си на пианист, през [[1831]] - [[1832]] г. губи възможността си да използва безименния пръст на дясната си ръка. Тогава решава да се посвети на композирането. Интроспективен и оригинален с първите си композиции Шуман се опитва да скъса с традицията на класическите форми и структури, които той счита за прекалено ограничаващи. Творчеството му привлича вниманието на мнозина и се озовава в центъра на кръг от млади музиканти и любители на музиката. През своя живот той пътува много в [[Италия]]. Посещава [[Милано]], [[Бреша]], [[Венеция]] и остава очарован от италианската музика. Загубата на майка му и на двамата му братя го оставят дълбоко разстроен до края на живота му.

През [[1834]] г. Роберт Шуман решава да започне издаването на списанието за музика ''"Neue Zeitschrift fur Musik"'' (Ново музикално списание), предназначено да се противопостави на старите методи на преподаване, което според него пречи на развитието на изкуството, но също така е и срещу натрапчивото аматьорство. То се превръща в едно от най-влиятелните печатни музикални издания. Между [[1835]] г. и [[1844]] г. Шуман пише сам по-голямата част от статиите за списанието. Като негов редактор прави редица сериозни изследвания, но ранните му творби не намират подкрепа в приятелския му кръг, а за широката общественост се оказват твърде сложни. През октомври [[1838]] г. композиторът отива във [[Виена]], но в началото на април през следващата година се връща в [[Лайпциг]]. Става доктор по [[философия]] в Лайпцигския университет. През този период Шуман се влюбва в дъщерята на своя учител, [[Клара Шуман|Клара Вик]], която също е талантлива пианистка и композиторка. Когато ѝ прави предложение за женитба, нейният баща е категорично против, тъй като въпреки огромния талант на Роберт, той вижда в него липсата на душевно равновесие. Въпреки това на [[12 септември]] [[1840]] г. двамата влюбени се женят. Първите години от съвместния им живот са много щастливи и се оказват изключително плодотворни за младия композитор. Впоследствие им се раждат осем деца.

Шуман, който дотогава е бил посветен изключително на композиции за пиано, започва да създава камерни и симфонични произведения. През [[1843]] г. композициите му се различават с по-разнообразен състав, но сред тях преобладават хоровите творби (без съмнение най-неразбраните от работата на Шуман). Основателят на консерваторията в Лайпциг - [[Феликс Менделсон Бартолди]], кани Шуман да преподава и той приема. Една година по-късно заедно със съпругата си предприемат турне в [[Руска империя|Русия]], където са приети с големи почести. Посещават [[Санкт Петербург]] и [[Москва]], а след това Лайпциг и [[Дрезден]]. Тогава за първи път се проявяват признаците на нервното разстройство на композитора.

След възстановяването си Роберт Шуман поема ръководството на местното филхармонично дружество ([[1847|1847 г.]]), а през [[1848]] г. основава смесени хорови общества. Две години по-късно е обявен за генерален директор по музика в [[Дюселдорф]]. Но симптомите на психическата му нестабилност се влошават. Шуман страда от [[амнезия]], остава замислен в продължение на часове и заради състоянието му през есента на [[1853]] г. не подновяват договора му. Заедно със съпругата си посещават [[Нидерландия|Холандия]], но той отново получава нервни пристъпи. През [[1854]] г. се опитва да сложи край на живота си, хвърляйки се в [[Рейн]]. Изпратен е на лечение в психиатрична болница в [[Ендених]], близо до [[Бон]]. В продължение на две години е подпомаган от съпругата си и от своя приятел [[Йоханес Брамс|Брамс]], които остават с него до смъртта му. Предполага се, че здравословните проблеми, които придружават Шуман в продължение на дълги години, се дължат на инфекция от [[сифилис]].