Железопътна гара: Разлика между версии

Когато новопостроена [[Железопътен транспорт|железопътна линия]] е минавала встрани от съществуващо [[населено място]], по необходимост железопътната гара за обслужването му (понякога първоначално само [[железопътна спирка]]) е била построявана на разстояние един, два, а и повече километра извън него. Постепенно заради възможностите за намиране на работа и препитание, както и заради удобствата на близкия транспортен достъп, гарата е ставала притегателен център за [[икономика|икономическата дейност]], свързана с населенотоблизкото, мястоа и с други съседни населени места. Около нея са разполаганисъздавани [[Предприятие|предприятия]]обслужващи обекти (за продажба на храни и напитки, търговскизанаятчийски и други), обслужващи обекти[[Предприятие|предприятия]], заселвали се заинтересувани от тях хора, строели се жилищни сгради, образувало се [[селище]] с постоянно живеещо население и необходимата му ''социална инфраструктура'' <ref>Според § 5, т. 75 от Допълнителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135163904 Закона за устройство на територията], „социална инфраструктура“ са сгради и съоръжения – публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта.</ref>. Създаваното така около железопътната гара ново населено място е било наричано с видовия термин „'''гара'''“ и обикновено е носело в добавка обикновено името на обслужваното от гарата съществуващо населено място. Някои от тяхтези населени места с времето са разраствали дотолкова, че са били преобразувани в села или градове.

Терминът „'''га&#768;ра'''“ е означавал ''вид [[населено място]]'' в България до [[14 юли]] [[1995]] г., т. е. до влизането в сила на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България]. Съществувалите при влизането в сила на този закон населени места от вида на [[махала|махали]], [[колиби]], '''''гари''''', минни и промишлени селища придобиват след влизането му в сила статут на '''''[[село|села]]''''' <ref>Съгласно § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България].</ref>. <ref>Прилагането на § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2133622784 Закона за административно-териториалното устройство на Република България] по отношение на населените места от вида „'''''гара'''''“ е създало двойки близко разположени села с едно и също име в една и съща община, което създава неудобства както за населението, така и за местната администрация – въпреки че двете едноименни села имат различен код по [[ЕКАТТЕ]]. Местната администрация избягва неудобството, като запазва думата „гара“ в името на съответното село. Такъв е случаят, ''например'', при [[Гара Лакатник]], [[Гара Бов]], [[Гара Орешец]].</ref>

Населени места от вида „гара“ са били, ''например'', [[гараГара Лакатник]], гара [[Гара Бов]], [[гараГара Орешец]], [[Кресна|гара Пирин]] <ref>Сега град Кресна.</ref>, гара [[Хитрино]], [[Стамболийски (град)|гара Кричим]] <ref>Сега град Стамболийски.</ref> и други.