Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
|портрет = BASA-568K-2-157-1-Konstantin Stoilov.jpg
|длъжност = [[Министър-председател на България]]
|мандат_нач = [[28 юни]] [[1887]] г.
|мандат_край = [[20 август]] [[1887]] г.
|назначен от = [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|Регентския съвет]]
|монарх =
|предшестван от = [[Васил Радославов]]
|наследен от = [[Стефан Стамболов]]
|втори_мандат_нач = [[19 май]] [[1894]] г.
|втори_мандат_край = [[18 януари]] [[1899]] г.
|втори_мандат_назначен от = [[Фердинанд I]]
|втори_мандат_предшестван от = [[Стефан Стамболов]]
|втори_мандат_наследен от = [[Димитър Греков]]
|роден_дата = [[23 септември]] [[1853]] г.
|роден_място = [[Пловдив]], [[Османска империя]]
|починал_дата = {{Дата на смърт и години|1901|3|23|1853|9|23}}
|починал_място = [[File:Flag of Bulgaria.svg|23px25px]] [[София]], [[Княжество България|България]]
|партия = [[Консервативна партия]]<br> [[Народна партия]]
|професия = [[юрист]] • [[политик]]
== Биография ==
=== Произход, образование и ранна работа ===
[[Файл:Plovdiv-Konstantin-Stoilov-house.jpg|мини|300px|Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив.]]
Константин Стоилов е роден на [[23 септември]] [[1853]] г. в [[Пловдив]], [[Османска империя]]. Баща му е [[Стоил Константинов]] от [[Стара Загора]], а майка му [[Мария Моравенова]] е от видния копривщенски род [[Моравенови]].<ref name="kokerov">Кокеров, Георги. [http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm ''Създател на българската държавност''. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов]. Във: Списание „НИЕ“, 2000 г., № 6. Посетен на 06 юли 2015 г.</ref>
 
=== Политическа дейност ===
==== В Учредителното събрание (1879) ====
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|300px|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.]]
 
Стоилов се завръща в България скоро след [[Освобождението]]. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в [[София]], където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в [[Учредителното събрание]], което се събира в [[Търново]], за да изработи конституцията на [[Княжество България]].<ref name="guesheva">Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57-58. В: [http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1284383224.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, 2009]. Посетен на 06.07.2015.</ref>
 
==== В опозиция (1884–1886) ====
След оставката си от кабинета Цанков, Стоилов се оттегля закраткоза кратко от политическия живот и започва адвокатска практика.{{hrf|Радев|1990|425}} През 1884 година той става действителен член на [[Българското книжовно дружество]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> През същата година е избран за депутат в [[IV Обикновено народно събрание]]. Един от водачите на парламентарната опозиция срещу [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Петко Каравелов]]. Оспорва като нереалистични законопроектите на [[Петко Каравелов|Каравелов]] за финансиране на жп линията Вакарел – Цариброд и експлоатиране на железниците от държавата, приети от мнозинството през януари 1885 година.{{hrf|Радев|1990|440-441}}
 
След избухването на [[Сръбско-българската война]] през 1885 Стоилов е мобилизиран в армията. Участва във войната като командир на конен взвод. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.<ref name="kokerov"/>
==== Като министър-председател (1894–1899) ====
{{Вижте също|Правителство на Стоилов (1894–1899)}}
[[Файл:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|дясно|мини|250п|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.]]
[[File:BASA-313K-1-2536-16-The cabinet of Konstantin Stoilov, 1894.jpeg|мини|250px|Министрите в правителството на Константин Стоилов. Източник: ДА „Архиви“]]
Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893 година Стоилов се включва в така наречената „Обединена опозиция“, която разчита на Фердинанд да отстрани Стамболов. През май 1894, когато това става, князът назначава Стоилов за министър-председател начело на [[Правителство на Стоилов (1894)|коалиционен кабинет]] от [[Либерална партия (радослависти)|либерали]], [[Народна партия (Източна Румелия)|съединисти]] и бивши [[Консервативна партия|консерватори]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> С част от тези фракции през юни Стоилов създава [[Народна партия|Народната партия]] заедно с печатния ѝ орган – вестник [[Мир (вестник)|„Мир“]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> Печели парламентарните избори през септември и в края на 1894 съставя чисто [[Правителство на Стоилов (1894–1899)|народняшко правителство]] като премиер и министър на вътрешните работи.{{hrf|Стателова|1999|130}}
 
12 375

редакции