Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link FA template (handled by wikidata)
м -50те +50-те
Ред 101:
 
=== Престъпност ===
Харлем отдавна е свързан с престъпност. През 20те години италианската и еврейската мафия играели главна роля в клубовете, предназначени само за бели, и в долнопробните заведения с предимно бели посетители. Мафиотът Дъч Шулц контролирал производството и разпространението на целия алкохол в Харлем през 1920 г. Афроамерикански гангстери се занимавали предимно с политически рекети, известни още като „игра на числата“. Това била схема за залагания подобна на лотарията, която можела да се играе незаконно на безброй места около Харлем. До 1925 г. в квартала имало 30 черни застрахователни банки, като някои от тях били достатъчно големи, за да прибират залозите на разстояние от 20 пресечки или 3-4 авенюта. До началото на 50те50-те години разиграваните пари нараснали на милиарди долари и служителите на реда били дълбоко корумпирани от взимане на подкупи от босовете. Шефовете станали финансови източници, осигуряващи капитал за тези, които не били достатъчно годни, за да си го получат от традиционните финансови институции, и освен това инвестирали в законен бизнес и частна собственост. Популярността на „играта на числа“ била засенчена от създаването на Ню Йоркската лотария, която давала по- големи суми и била законна. Статистиките от 1940 г. показват, че над 100 убийства се извършват за година в Харлем, но изнасилванията били рядкост. До 1950 г. всички бели напуснали Харлем и до 1960 г. средната класа на Афроамериканците изчезнала. В същото време контролът на организираната престъпност преминал от Еврейските и Италиански синдикати и в ръцете на местните Афроамериканци, Пуерторикански и Кубински групи.
 
По време на бунтовете от 1964 г. процентът на наркозависими в Харлем бил 10 пъти по- висок от нормалният за Ню Йорк, 12 пъти по-висок от този за Щатите като цяло. От 30 000 наркозависими, живеещи в Ню Йорк, от 15 000 до 20 000 били от Харлем Убийствата нараснали 6 пъти. Половината от децата в гетото израствали без един родител или оставали сираци и липсата на надзор допринесла за развитието на детската престъпност. Между 1950 г. и 1960 г. инжектирането на хероин добило широка популярност. През 1980 г. употребата на кокаин станала широко разпространена, което се разглеждало като вторична престъпност, тъй като зависимите крадели, за да могат да си плащат дозите, а дилърите често водели борби за продажби в определени райони.