Теория на обектните отношения: Разлика между версии

'''Теорията на обектните отношения''' е психодинамична теория, като част от [[Психоанализа|психоаналитичната теория]]. Теорията обяснява динамичните процеси на развитието на психиката като израстваща в отношенията между реалните други в обкръжаващата среда. "Обектите" в името на теорията тук се свързват с реалните други в света на човека, както и с [[Интернализация|интернализираните]] образи на другите. Обектните отношения са оформени първоначално от ранните взаимодействия с родителите, тоест първите хора, които отдават грижата си. Тези ранни модели могат да бъдат променени в опита, но често продължават да упражняват влияние през целия живот. Терминът "обектни отношения" е формално измислен от [[Роналд Фейърбърн|Фейърбърн]] през 1952,<ref>Fairbairn, W.R.D., (1952). ''Psychoanalytic Studies of the Personality''. London: Routledge and Kegan Paul, 1981.</ref> но линията на мислене се свързва с активността във формирането на психоанализата от 1917 нататък.<ref>Ogden, T. (2005). ''This Art of Psychoanalysis: Dreaming undreamt dreams and interrupted cries''. NY: Routledge. (p. 27). </ref> Теорията на обектните взаимоотношения е доста новаторски разработвана през 40-те и 50те50-те от британските психолози [[Роналд Фейърбърн]], [[Мелани Клайн]], [[Доналд Уиникът]], [[Хари Гънтрип]] и други.