FN FAL: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
LordBumbury (беседа | приноси) м -70те +70-те |
||
Ред 2:
'''FAL''' (''Fusil Automatique Léger '', "леко автоматично оръжие") е самозарядно [[бойно оръжие]] с избирателен огън, произвеждано от [[Белгия|белгийската]] оръжейна компания [[Fabrique Nationale d'Herstal]] (FNH).
През 1946та година във FNH започват паралелна разработката на две нови автоматични карабини, предназначени да работят с различни боеприпаси - немският промежутъчен патрон 7.92х33мм Курц, както и за по-традиционни винтовъчни боеприпаси. Разработката и на двете оръжия се води под ръководството на извесния оръжеен конструктор и ученик на Браунинг - Дидиен Сев (Dieudonne Saive). През 1949та се появява предвидената за стандартни пушечни патрони SAFN-49, като приблизително по същото време се появяват и първите прототипи по другия проект - щурмова карабина вече преработена да работи с новия английски промежутъчен патрон 7х43мм(.280). През 1950та новите белгийски щурмови карабини преминават тестове в САЩ в рамките на конкурс за превъоръжаване на армията. Американците признават достойнствата на новата карабина, но нацяло отричат концепцията за оръжие, опериращо с промежутъчен патрон. Вместо това, те създават скъсена с 12мм версия на стария си стандартен пушечен патрон .30-06, която обозначават като Т65. В рамките на стандартизационните програми на новосъздаденото NATO, новият Т65 се приема на въоръжение във всички страни на алианса като 7.62х51мм НАТО. Като реверанс за приемането на новия американски патрон от страните членки, САЩ се ангажират да приемат на въоръжение белгийската карабина след преработка към новия калибър. В последствие те се отмятат от тази договорка, приемайки на въоръжение през 1957ма година вместо белгийската FN FAL, собствената си разработка М14.
Междувременно през 1953та година новата карабина е готова за серийно производство. Първа приема FN FAL на въоръжение Канада (1955г.) под означението C1. През 1956та FN FAL се приема на въоръжение в Белгия, а на следващата година и във Великобритания под означението L1A1. През 1958 ги последва Австрия, където FN FAL се приема на въоръжение като Stg.58. В последващите години FN FAL постъпва на въоръжение в армиите на поне 70 държави. Основни производители на FN FAL освен FNH-Белгия стават австрийската фирма Steyr, RSAF Enfield и BSA във Великобритания, арсеналът Lithgow в Австралия, бразилската IMBEL и още редица други производители по света. През
Съществува твърдението, че FN FAL би могла да получи дори още по-голямо разпространение в света, стига белгийците да се бяха съгласили да продадат лиценз за производството й на ФРГ. Западно германската армия приема на въоръжение FN FAL под означението G1, по поради така стеклите се обстоятелства се принуждават да закупят лиценз за производството на оръжие в същия калибър от испанската фирма CETME, което в крайна сметка довежда до появата на основният конкурент на FN FAL - карабината Heckler- Koch G3.
| |||