Имунна система: Разлика между версии

[[ImageФайл:Neutrophil with anthrax copy.jpg|thumb|rightмини|Снимка, направена със [[сканиращ електронен микроскоп]] на [[неутрофилен гранулоцит|неутрофилен левкоцит]] (в жълто), поглъщащ [[Bacillus anthracis|антраксна бактерия]] (в оранжево)]]

==== KoстенKостен мозък ====

Тимусът ({{lang-la|thymus}}) е централен орган на лимфоцитопоезата и имуногенезата. Той има делчест строеж, а всяко делче притежава кора и сърцевина. Кората е просмукана с Т-лимфоцити. В подкапсулната зона на кората на делчетата се разполагат големи лимфоидни клетки (лимфобласти), които под влияние на хормона [[тимозин]] се разрастват и делят. Тези Т-лимфобласти, предшественици на Т-лимфоцити, идват от костния мозък. Получаващите се от Т-лимфобластите Т-лимфоцити попадат в [[кръвообращение|кръвния ток]], без да преминават през сърцевината на делчетата. В сърцевината се разполагат Т-лимфоцити от друг тип. Двата типа Т-лимфоцити се отличават помежду си по своите рецептори и маркери. Лимфоцитите от кората и сърцевината на тимуса попадат в периферните лимфопоезни органи-лимфните възли и далака, където узряват в 3 подкласа: антиген реактивни килъри, хелпери и супресори. Но в кръвния ток попадат само тези лимфоцити, които са "обучени"„обучени“ да разпознават "своето"„своето“ от "чуждото"„чуждото“. Лимфоцитите, които са придобили рецептори към собствените антигени, по правило загиват в тимуса. Но когато по неизвестни причини тези Т-лимфоцити попаднат в кръвта, тогава настъпва автоимунна реакция.

[[Птици]]те притежават добре развит тимус само в млада възраст. При настъпване на полова зрелост тимусът на птиците се намалява наполовина. Но за сметка на това те притежават друг подобен орган - – т. нар. фабрициева торбичка.

* '''Бяла далачна пулпа''' - – това е мястото, където се локализират имунокомпетентните клетки. Тя представлява съвкупност от малпигиеви телца - – особен вид лимфни фоликули, през вътрешността на които протича една [[артериола]]. Фоликулите образуват лимфоцити, с които се обогатява кръвта.

* '''Червена далачна пулпа''' - – представлява разположените между малпигиевите телца съставки на пулпата на далака: ретикуларни клетки, червени кръвни клетки, венозни синуси, кръвни [[капиляр]]и, разпадащи се кръвни клетки и кръвни пигменти, които се задържат в [[цитоплазма]]та на ретикуларните клетки на червената пулпа - – макрофагите.

Преходната област между бялата и червената пулпа се нарича "маргинална„маргинална зона"зона“ и се състои главно от Т- и В-лимфоцити и от единични макрофаги.

Лимфните възли ({{lang-la|nodus lymphoideus}}) представляват биологични филтри, разположени на пътя на лимфоносните съдове, които контролират протичащата през тях [[лимфа]]. Те са сферични, овални или бъбрековидни органи с размери от 1 до няколко сантиметра. Едната страна на лимфните възли е леко вдлъбната и се нарича врата ({{lang-la|hilus}}). През нея навлизат [[артерия|артериите]] и излизат [[вена|вените]] и изводните лимфоносни съдове. Донасящите лимфата лимфни съдове ({{lang-la|vasa afferentes}}) навлизат през обвивката на възлите откъм изпъкналата страна при преживните, [[месоядни]]те и еднокопитните животни, а при [[свиня]]та откъм хилуса. Отвън възлите са покрити с капсула, която изпраща във вътрешността им прегради (трабекули или септи). Цялата вътрешност на лимфните възли между капсулата и трабекулите при всички животни е изпълнена с ретикуларна тъкан, между клетките на която се разполагат гъсти маси от лимфоцити, с които образуват оформената лимфо-ретикуларна система на възлите, която под капсулата формира кората на лимфния възел, а във вътрешността - – сърцевината. В бримките на ретикуларанта тъкан на възлите се разполагат лимфоцити, лимфобласти, макарофаги и др. Централната част на фоликулите се нарича размножителен център. Дентритните клетки на централните части на фоликулите са особена разновидност на макрофаги, коити притежават способност да фиксират с помощта на [[рецептор]]и имуноглобулини, а чрез тях и антитела, предизвикващи имунния отговор.

Възлите допринасят и за предвижването на лимфата, което става чрез свиване на гладката мускулатура на капсулата - – трабекулите.

* '''Сливици с трапчинки''' ({{lang-la|foveolae tonsillares}}) - – представляват овални образования, получени от нагъването на лигавицата в посока към подлежащите тъкани. Трапчинките на сливиците (крипти), които са на брой от 5 до 10 и повече при отделни видове сливици, при различните животни се разклоняват и образуват вторични трапчинки. Епителят на лигавицата на сливицата е многослоен плосък невроговен, който е просмукан от лимфоцити, между които има и гранулоцити, излизащи от съдовете, които кръвоснабдяват сливиците. Лимфоцитите се образуват в лимфните фоликули и се насочват в проприята, където образуват дифузната част на сливиците и в епитела. Микроорганизмите и други чужди вещества, които попадат върху сливиците и техните трапчинки, се фагоцитират от гранулоцитите, които загиват масово. Сливици с трапчинки са небцовите сливици при коня, преживните, свинята и човека, тубарната сливица ({{lang-la|tonsilla tubaria}}) при свинята и надграклянната сливица ({{lang-la|tonsilla paraepiglotica}}) при свинята, [[коза]]та и [[овца]]та.

* '''Сливици без трапчинки''' - – представляват една по-широка и по-дебела гънка на лигавицата. Такива са небцовите сливици при месоядните, фарингеалната тонзила при всички домашни животни и при човека, и тубарната тонзила при приживните.

== ИзточнициБележки ==