Стоил войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
(резюмето е премахнато)
Ред 18:
Подпомогнат от [[Кондьо Кавръков]], [[Михаил Гаджалов]] и др., изградил лагер в [[Стара планина]] в местността Кушбунар, където били пренесени оръжия, боеприпаси и храна, и който трябвало да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети.
[[File:Паметник на Стоил Войвода.jpg|thumb|300px|ляво|Паметник на Стоил Войвода (Сатма чешма)]]
След избухването на въстанието към четата му се присъединява четата на Иларион Драгостинов и [[Георги Обретенов]]. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72-ма души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. На 10 май четата води бой при село [[Нейково]] (Котленско), където Стоил Войвода е ранен, а знаменосецът [[Стефан Серткостов]] е убит. Знамето се поема от Стоил Войвода. На чело на останалите 4-ма въстаници, Стоил Войвода е повторно ранен, и оставаспира между селата [[Близнец]] и [[Бинкос]], Сливенско. На 13 май в местността Чешме, при село [[Бинкос]] е заловен от потеря. Заради невъзможносттадръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му набучена на кол в село Близнец.
Голяма вреда на движението нанесъл пристигналият от Влашко деец на БРЦК - [[Петър Топалов]], който убеждавал сливенските революционери да изчакат четата на [[Таньо Стоянов]] от Влашко. След тази агитация мнозина дейци се отказали от въстание. За да избегнат провал на делото, апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов решили да вдигнат бунта незабавно. След избухването на въстанието към четата на Стоил войвода се присъединява четата на Драгостинов и Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72-ма души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг.
 
На 10 май четата води бой при село [[Нейково]] (Котленско), където Стоил Войвода е ранен, а знаменосецът [[Стефан Серткостов]] е убит. Знамето се поема от Стоил Войвода. На чело на останалите 4-ма въстаници, Стоил Войвода е повторно ранен и остава между селата [[Близнец]] и [[Бинкос]], Сливенско. На 13 май в местността Чешме, при село [[Бинкос]] е заловен от потеря. Заради невъзможността да върви е обезглавен. Турците занасят главата му набучена на кол в село Близнец.
 
Ежегодно на лобното място на войводата, източно от с. Близнец, се организира поклонение в негова памет и в памет на четата му.
Line 27 ⟶ 25:
{{българи-мъниче}}
[[Категория:Участници в Априлското въстание]]
[[Категория:Хора от областОбласт Силистра]]
[[Категория:Български хайдути]]