Шипченска планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Планина с Шаблон:Планина
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 1:
"Маказа".
{{Планина
| име = Шипченска планина
| изглед =
| изглед-описание =
| карта = България
| гео-ширина = 42.738
| гео-дължина = 25.253
| местоположение = България ([[Област Габрово]], [[Област Стара Загора]])
| част-от = [[Стара планина]]
| връх =
| височина = Исполин 1523,4
| вид =
| възраст =
| вулканичен-пояс =
| последно-изригване =
| първо-изкачване =
| най-лесен-маршрут =
| карта-файл2 =
}}
'''Шипченска планина''' е [[планина]], дял от [[Стара планина|Средна Стара планина]], в области [[Област Габрово|Габрово]] и [[Област Стара Загора|Стара Загора]], между [[Химитлийски проход|Химитлийския проход]] и [[Тревненска планина]].
 
Шипченска планина се издига в централната част на [[Стара планина|Средна Стара планина]] с посока изток-запад, с дължина около 25 км и ширина от 15 до 25 км. На запад долината на река [[Росица (река)|Росица]], [[Химитлийски проход|Химитлийския проход]] (Ясеновски проход, 1210 м) и долината на река Лешница (ляв приток на [[Тунджа]]) я отделят от [[Калоферска планина]], а на изток долината на [[Дряновска река]] (от басейна на [[Янтра]]), седловина висока 1061 м и долината на [[Мъглижка река]] (ляв приток на [[Тунджа]]) — от [[Тревненска планина]]. На север по линията [[Габрово]] — [[Трявна]] преминава условната граница със [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], която я отделя от [[Габровски възвишения|Габровските височини]], а на северозапад рида Осениковец чрез седловина висока 865 м се свързва с предбалканския [[Черновръшки рид]]. На юг със стръмни склонове се спуска към [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]].
 
Билото на планината е плоско с височина 1250-1500 м, с отделни заоблени слабо изразени върхове. Най-висока точка е връх '''Исполин''' (1523,4 м), разположен в западната ѝ част. Други по-високи върхове са: Атово падало (1495 м), Бедек (1488 м), Хаджи Димитър (1441 м), Столетов (1326 м), Малуша (1312 м) и др. Южните склонове, обърнати към [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]] са стръмни с дълбоко всечени речни долини (леви притоци на [[Тунджа]]), в подножието заети от изразителни наносни конуси. Северните склонове са по-полегати и дълги, разчленени от река [[Янтра]] и горните ѝ притоци.
 
Образувана е върху Шипченската антиклинала. Изградена е от палеозойски кристалинни скали, триаски, юрски, кредни и терциерни седиментни скали. Почвите са предимно кафяви горски. Южните склонове са обезлесени, скалисти, силно еродирани, на места залесен с иглостни гори. Букови гори, примесени с габър са запазени само по долините на реките. Северните склонове във високите пояси са обрасли с гъсти букови гори, а ниските части в по-голямата си част са обезлесени и частично заети от обработваеми земи.
 
В южното подножие на планината са разположени градовете [[Шипка (град)|Шипка]] и [[Крън]] и селата [[Ясеново (Област Стара Загора)|Ясеново]], [[Енина]], [[Долно Изворово]] и [[Горно Изворово]], а по северното — няколко от кварталите на град [[Габрово]] и множество малки селца и махали в [[Област Габрово]].
 
В близост до връх Столетов през Руско-турската война 1877-1878 г. се водят ожесточени сражиния и сега на това място е построен Паметникът на Освобождението "Шипка". В близост до връх Хаджи Димитър (Бузлуджа) през 1891 г. се провежда учредителният конгрес на БСДП и през 1980-те години е изграден Дома паметник "Бузлуджа". В местността Узана се намира географският център на България. До град [[Шипка (град)|Шипка]] се намира Храм-паметника "Шипка"и Шипченския манастир, а на северния склон, недалеч от Габрово — [[Соколовски манастир|Соколовския манастир]]. В близост е и архитектурно-етнографския комплекс "[[Етъра]]".
 
В планината са изградени шест хижи: „Крачана“, "Девети март" и „Узана“ в най-западната ѝ част в близост до [[Химитлийски проход|Химитлийския проход]], а в източната ѝ част — хижите "Здравец", "Бузлуджа" и "Планинец". Почти целия северен склон на планината попада в природния парк "Българка", а по южните склонове са разположени защитените местности "Ждрелото" (над село Енина) и "Мечките" (над град Крън).
 
През средата на планината, през [[Шипченски проход|Шипченския проход]] (1195 м), от [[Габрово]] до град [[Шипка (град)|Шипка]], на протежение от 20,3 км, преминава участък от първокласен път № 5 от Държавната пътна мрежа [[Русе]] — [[Стара Загора]] — ГКПП "Маказа".
 
== Вижте още ==