Разлика между версии на „Загреб“

форматиране: 9x тире-числа, 3x тире, 11 интервала, заглавие-стил, запетая (ползвайки Advisor)
({{xx икона}} → {{икона|xx}})
(форматиране: 9x тире-числа, 3x тире, 11 интервала, заглавие-стил, запетая (ползвайки Advisor))
}}
 
'''Загреб''' ({{lang-hr|Zagreb}}), предишно име '''Аграм''' (докато е в [[Австро-Унгария]]<ref>{{cite web|url=http://slovari.yandex.ru/загреб/БСЭ/Загреб/|title=Загреб|publisher=Яндекс.Словари|description=БСЭ, 1969- – 1978|lang=ru|accessdate=2012-08-19 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6A4DkJbJE|archivedate=2012-08-21}}</ref><ref>[http://www.bse2.ru/book_view.jsp?idn=027954&page=308&format=djvu БСЭ (2 издание)]</ref>), е [[столица]]та на [[Хърватия]].
 
През [[2005]] г. населението му е от 973 667 жители, като в столичната област живеят 1 609 525 души ([[Загребска жупания|Загребска]], [[Крапинско-загорска жупания|Крапинско-загорска]] и [[Сисашко-мославска жупания]]), разположена по склоновете на планина [[Медвеница]] (височина 1035 м) и покрай бреговете на река [[Сава]] (височина 120 м). Благоприятното географското положение – в северозападната част на Панонския басейн, простиращ се до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони – предоставя възможност за търговски обмен между Централна [[Европа]] и [[Адриатическо море]].
Транспортно-търговското местоположение, индустриалната концентрация (металообработване, производство на електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика, дървообработване, кожарска, хартиена промишленост, печатарство и др.) и научно-изследователските институти са в основата на икономическия живот на града. Считан е за напреднал град (в Източна Европа), като средните доходи и цените са под нивата на Запад.
 
В Загреб са разположени централни държавни учреждения - – законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравни, културни, транспортни и др.
[[Файл:Katedrala11.jpg|мини|ляво|Загребската ктедрала, изглед от Горни град]]
 
Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от [[неолит]]а, включително [[Древен Рим|римския]] град [[Андаутония]], с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през [[1094]] г. Тогава [[Унгария|унгарският]] крал [[Ласло I]] основава [[епископ]]ство на хълма [[Каптол]]. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от [[Монголска империя|монголското]] нашествие през [[1242]] г., но след оттеглянето им крал [[Бела IV (Унгария)|Бела IV]] обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.
 
През [[14 век|14]] и [[15 век]] тези 2 общини активно се съревновават, икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на [[панаир]]и. Тези средновековни общини - – Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на [[17 век]]. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска [[архиепископ]]ия.
 
Построяването на [[железница]] ([[1860]]) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период е наричан с немското име '''Аграм'''. Сборникът [[Български народни песни (братя Миладинови)|''„Български народни песни“'']] на [[братя Миладинови]] е издаден през [[1861]] г.
; Родени в Загреб
{{колони|3|
* [[Еуген Кватерник]] (1825- – 1871), политик
* [[Яница Костелич]] (р. 1982), скиорка
* [[Златко Кранчар]] (р. 1956), футболист
; Починали в Загреб
{{колони|3|
* [[Тугомир Алаупович]] (1870- – 1958), писател
* [[Людевит Гай]] (1809- – 1872), писател
* [[Марко Дошен]] (1859- – 1944), политик
* [[Адам Мандрович]] (1839- – 1912), актьор, режисьор
* [[Анте Трумбич]] (1864- – 1938), политик
* [[Франьо Туджман]] (1922- – 1999), политик
* {{MKD-флаг}} [[Ристо Зердески]] (1906 - – 1970), актьор}}
 
; Други личности
* [[Иван Мещрович]](1883–1962)1883 – 1962), скулптор и архитект, къщата му е музей от 1952 г.
* [[Кметове на Загреб]]
 
== Побратимени градове ==
{{колони|3|
* {{flagicon|Италия}} [[Болоня]], [[Италия]] (1963)
* {{flagicon|Унгария}} [[Будапеща]], [[Унгария]] (1994)
* {{flagicon|Аржентина}} [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] (1972)
* {{flagicon|Австрия}} [[Виена]], [[Австрия]] (1994)
* {{flagicon|Япония}} [[Киото]], [[Япония]] (1972)
* {{flagicon|Полша}} [[Краков]], [[Полша]] (1975)
* {{flagicon|Португалия}} [[Лисабон]], [[Португалия]] (1977)
* {{flagicon|UK}} [[Лондон]], [[Великобритания]] (2009)
* {{flagicon|Словения}} [[Любляна]], [[Словения]] (2001)
* {{flagicon|Германия}} [[Майнц]], [[Германия]] (1967)
* {{flagicon|САЩ}} [[Питсбърг]], [[САЩ]] (1980)
* {{flagicon|Montenegro}} [[Подгорица]], [[Черна Гора]] (2006)
* {{flagicon|Босна и Херцеговина}} [[Сараево]], [[Босна и Херцеговина]] (2001)
* {{flagicon|Русия}} [[Санкт Петербург]], [[Русия]] (1968)
* {{flagicon|Албания}} [[Тирана]], [[Албания]] (2009)
* {{flagicon|Норвегия}} [[Тромсьо]], [[Норвегия]] (1971)
* {{flagicon|Китай}} [[Шанхай]], [[Китай]] (1980)}}
[[Файл:Zageb_Croatian National Theater.jpg|мини|Хърватският народен театър]]
 
18 217

редакции