Разлика между версии на „Дейвид Ливингстън“

През ноември и декември 1871 г. двамата заедно с лодки изследват северната част на [[Танганика]], като откриват устието на река Рузизи и окончателно доказват, че реката се влива, а не изтича от езерото. В последната седмица на 1871 г. двамата напускат [[Уджиджи]] и през февруари 1872 г. пристигат в [[Табора]], където Ливингстън най-накрая получава имуществото, изпратено отдавна за него от [[Занзибар]]. Стенли предлага на Ливингстън да се върнат заедно в Европа, но той отказва и в средата на март, след като оставя на Ливингстън допълнително и част от своето оборудване, храни и стоки за обменна търговия и вземайки със себе си дневника и писмата му Стенли се отправя обратно към източното крайбрежие, където достига през месец май.
 
През 1872-1873 изследва югоизточното крайбрежие на езерото Танганика, но въпреки това въпросът с изворите на [[Нил]] остава нерешен. Изпълнен с решимост да ги намери, в началото на 1873 г. Ливингстън се отправя към горното течение на река [[Луалаба]], за да я проследи оттам до устието ѝ. Но по пътя отново се разболява от малария и на 1 май 1873 г. умира недалеч от откритото от него езеро [[Бангвеулу]], без да постигне мечтата си — да открие изворите на [[Нил]]. Неговите верни африкански спътници балсамират тялото му и погребват сърцето му на място. Писмен отчет за обстоятелствата около смъртта на великия пътешественик съставя единствения грамотен член на експедицията – [[Джейкъб Уенрайт]], възпитаник на устроеният от мисионерите приют в Бомбай, Индия за освободени от робство деца-африканци. Той води и дневника по време на деветмесечното пренасяне на ковчега с тленните останки на Ливингстън на 1500 км до Багамойо на океанското крайбрежие, завършило през февруари 1874 г. От Багамойо тялото на Ливингстън е пренесено в Занзибар, а от там изпратено в [[Англия]]. Той е тържествено погребан на 18 април 1874 г. в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]], редом с гробниците на крале и най-големите знаменитости на Англия.
 
== Значение ==