Фарисеи: Разлика между версии

{{факт|Фарисейската партия е една от четирите според [[Йосиф Флавий]] с неговите "[[Юдейски древности]]". Другите са [[садукеи]]те които са наясно с тайната на вярата, но са изтикани встрани от политическия и духовен живот в [[Светите земи]] по време на царуването на [[Александра Саломе]], [[есеи]]те посветили се на светлината от изток и [[зилоти]]те с крайните [[сикарии]], които само приближават неизбежния сблъсък с Рим. Самите фарисеи принадлежат към средната класа на обществото и по някои предположения наброяват около 6000 души, според Йосиф Флавий. Ето какво твърди потомъкът на [[Макавеи]]те (който въпреки това се предава на римските власти): {{цитат|Но сред евреите тогава имаше хора, които се гордееха, че спазват строго закона на бащите. Тези мъже, назовавани кастата на фарисеите, бяха в позицията да се противопоставят на царете в най-голяма степен и да вдигнат бунт срещу тях. Когато всички в Израел дадоха гаранция за добрата си воля, покорство и подчинение към Цезаря и царското правителство, тези мъже отказаха да се закълнат и те бяха около шест хиляди.|}} Искането всички евреи да се закълнат пред императора е политическа маневра на [[Ирод Велики]] пред [[Тиберий]]. Това е и обичайна практика във всички други подчинени в политическо отношение на Рим области и царства. Под предлог, че след клетвата за вярност пред Август ще дойде ред и на поклонение пред статуите му, което е равнозначно на богохулство и духовно самоубийство - фарисеите отказват и се приготвят за всички последствия от това. За тяхната кауза работят съзнателно или не и зилотите и крайните сикарии. Въпреки предизвикателството към Цезаря, се оттървават само с наложена глоба, явно предвид обратната информация на римските [[фрументарии]]. Този почти самоубийствен, но във висша степен лицемерен акт на вярност към юдейската вяра на бащите, напълно им спечелва уважението на простолюдието което обработва земите на [[Юдея]], [[Самария]] и [[Галилея]] и принася делейки от залъка си лепта за [[Втори храм|Иродовия храм]]. Народът подкрепя афишираната и превърнала се в обществена опора неприязън към римския [[фиск]] и нетърпимост към езичеството.|2015|12|23}}

{{факт|Около 100 г. пр.н.е., т.е. почти половин век сред сриването на [[Картаген]], се започва със [[зугот]]а една борба за демократизиране на тогавашната юдейска религия на дедите. Убедени във всеприсъствието на Бог, фарисеите надяват [[картагенски маски]] за да разчупат религиозния монопол на садукейските свещеници от [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]]. Фарисеите започват свободно да интерпретират [[Тора]]та твърдейки, че човек може да се покланя на Бог навсякъде и започват масово да строят синагоги именно с тази цел - в началото на 1 век почти цялата [[Римска империя]], особенно [[Средиземноморие]]то, е осеяно със синагоги. Според фарисеите това е угодно Богу и е от полза за народа, за да може същия да има пряка връзка с Яхве и това да не е задължително опосредствявано от садукейските книжници, стареи и свещеническо съсловие групирано около Храма. По този начин усилията им за децентрализиране на религиозната власт в Израел се увенчават с успех и се трасира пътя към началото на [[юдейско-римски войни|юдейско-римския конфликт]]. От друга страна синагогата се превръща освен в молитвен дом, но и в място където всички евреи могат да общуват свободно, запазвайки съпричастност и към вярата на общите си деди. Въпреки това, израилевия народ започва да усеща проявата на двойните им стандарти при прилагането на строгия Мойсеев закон, който е един за народа, а друг за самите фарисеи обявили се за законници и божии стражи на земята. Постепенно техният авторитет започва да се руши, псевдозаконническата им [[казуистика]] става отблъскваща, проправяйки пътя на [[талмудизъм|талмудизма]]. Лицемерието им е придружавано с изключителна дребнавост и рестриктивност при прилагане на религиозните норми спрямо обикновените хора. Общественото им поведение, високомерието и презрението им към простолюдието, които те считали за "проклето поради невежеството му", става отблъскващо и нетърпимо за всички останали. Поради това фарисеите от "народни трибуни" и декларативни обществени авторитети в съвременното им юдейско общество обсебват ролята на "безспорни лидери" на цялата еврейска общност и особено на тази в [[Еврейска диаспора|диаспора]]та. Постепенно тяхно главно занимание е "с гордост да пресмятат как постоянно расте броят на привържениците на тяхната партия - колко много са те в [[Александрия]], [[Вавилон]], [[Дамаск]], [[Антиохия]]". Чувството им за величие и самодостатъчност и липсата на нормална и устойчива комуникация с обикновените хора ги превръща трайно в лицемери. Освен всичко останало, фарисеите не отговарят и на обществените очаквания и не се превръщат в изразители на изконните духовни стремления на еврейските предци от времето на [[Голямата асамблея]]. След отказа си да положат клетва за вярност пред Рим, те остават единствените легални опозиционери и изразители на [[месия|месиански]] очаквания в различие от старите садукеи посветени в тайните на юдаизма. Техните очаквания обаче вече са изработили рамката на бъдещия [[Месия]] по свой тертип. Започва бунтовно трептене, жужене и брожение сред изведнъж нароилото се в началото на нашата ера многобройно еврейско население по цялата империя наброяващо 5-6 милиона или 10% от цялото.|2015|12|23}} Началото на [[революционна ситуация|революционната ситуация]] се поставя с противопоставянето на прословутото преброяване в Юдея, Самария и Галилея, когато в [[Назарет]] пристига благата вест, а във [[Витлеем]] за преброяването се появява Спасителят. [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2002-04-20&article=114749]

{{факт|Делото на [[Стар завет|старозаветния]] водач [[Ездра]], който се стреми да усвои текста и учението на [[Тора]]та, е продължено от хора, станали известни като [[книжници]]. По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидим ([[хасиди]]те), т.е. "верните на Бога". Фарисеите са онази малка група сред хасидите, която се разграничава от политическите и религиозните становища на мнозинството през [[2 век пр.н.е.]] Царица [[Александра Саломе]] (76-67 г.пр.Хр.) дава на фарисеите ръководна власт над юдеите и оттогава те доминират в [[Синедрин]]a, макар и като малцинство. В [[Нов завет|новозаветни]]те времена в сравнение с другите партии в [[Юдея]] се приема, че са настроени проримски, тъй като се отдръпват фарисейски и от [[бунт]]овниците по време на [[Първо еврейско въстание|Голямото въстание]] (виждайки, че въстанието е неуспешно), осъществявайки [[колаборационизъм|колаборационистична]] [[политика]], благодарение на която те заедно с [[християни]]те ([[ранни християни|ранните християни]]) са единствената юдейска [[секта]] от периода непосредствено преди и в началото на нашата ера, която оцелява. Фарисеите са в основата на последвалия [[равин]]ски [[юдаизъм]] в периода след [[70]] г. (след като в хода на [[Обсада на Йерусалим (70)|Юдейската война]] [[Тит]] разрушава [[Вторият храм|Втория храм]]). До [[2 век]] те се неоспорими водачи на евреите. Винаги афиширани като малка група, те са само около 6000 по времето на [[Ирод Велики]].|2015|12|23}}