Болест: Разлика между версии

'''Заболяването''' е болестно състояние, '''болест''' (на [[латински език|лат.]] ''morbus''), това е състояние на [[организма]], предизвикано от действието на прекомерно силни или необичайни [[дразнител]]идразнители, протичащо при нарушена [[хомеостаза]] и понижено качество и ефективност на жизнените процеси. Проявява се с ограничена приспособяемост към условията на средата. Представлява дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него.

Когато става дума за неинфекциозни и не остри заболявания (състояния), заболяваниятате преминават през следното развитие:

# генетичнаГенетична склонност. Това означава, че пациентът може да има генетична предразположеност към определен род заболявания.

# конституционалнаКонституционална склонност (особено в [[хомеопатия]]та). Конституционалната склонност към определена род състояния, заболявания, физиологични тенденции (не от правния термин [[конституция]], а от английското ''constitute'' – съставям) може да включват, но може и да не включват генетична предразположеност. Това означава, че пациент с проблемни зъби може да произхожда от семейство с много здрави зъби като цяло и липса на склонност към такъв род проблеми.

#първиПърви симптоми. Слаба проява. (виж още [[под оптимално здраве]])

; Развитие, влошаване:

#характерниХарактерни симптоми. Симптомите този пътТе са видими или разпознаваеми.

#влошенаВлошена симптоматика.

#хронично[[Хронично болният|Хронично състояние]].

# влошеноВлошено хронично състояние.

#кризисноКризисно състояние.

# летален[[Леталност|Летален изход]].

; Отшумяване, затихване:

# Постепенно или отведнъж възвръщане в началното конституционално състояние на здраве.

# Пълно здраве (не само предходните симптоми са изчезнали, но организмът в цялост е здрав).

Според повечето лекари [[Симптом|симптомите]] и заболяванията трябва да се лекуват още при проявапроявата наим. първитеХомеопатите симптоми, единимат по-различен подход е този на хомеопатите, коитокато твърдят, че при дадена ''конституция'' винаги има склонност към определен род симптоми, но заболяването трябва да се третира така, че пациентът да е със „здрава конституция“, тоест пълно здраве, здравен максимум за определена конституция. Често конституциите в хомеопатията са наричани „типове“ или още „лекарствени типове“.

Обхваща периодът от началото на действие на [[Патогенен|патогенния фактор]] до появата на първия клиничен признак. При [[Инфекциозна болест|инфекциозните заболявания]] [[Латентен стадий|латентния стадий]] се нарича [[инкубационен период]]. През този период организмите са клинично здрави и не показват видими признаци на заболяване. На молекулно, клетъчно и органно ниво се развиват патологични изменения, предизвикани от действието на патогенния фактор. Развиват се и защитно-приспособителни реакции. В някои от случаите последните могат да доведат до унищожаване на патогенния агент. Латентният период има различна продължителност и се определя както от силата и специфичните особености на патогенния фактор така и от състоянието на реактивността на организма.

През този период патологичните процеси изцяло доминират над защитно-приспособителните. Проявяват се вече и специфичните за болестта симптоми, благодарение на които може да се [[Диагностициране|диагностицира]] заболяването. Група признаци, които са характерни за дадени заболявания и почти винаги ги съпътстват се наричат [[Синдром|синдром на заболяването]]. При други заболявания един от симптомите е твърде специфичен и достатъчен за поставяне на диагнозата. Такива симптоми се наричат [[Патогномостични симптоми|патогномични]]. Понякога болестите могат да протекат атипично, в по-лека форма или пък отделни техни признаци не се проявяват. При други заболявания допълнително се намесва нов патогенен фактор, който добавя нови симптоми. Те могат да маскират типичната симптомология на заболяването, утежняват протичането му и често са причина за смърт.

Още от древността, а и днес, към заболяванията, които не са от групата на острите или в следствие на травма болести, има два подхода: единият, който произлиза от наблюдението, че често болестите се наблюдават в дадено семейство, тоест има [[Наследственост|унаследимост]], или както казваме днес [[Генетична обремененост|генетична склонност или предразположеност]], а другият подход е типологичен (произхождащ още от [[Хипократ]]), също наричан конституционален. <ref>Вероятно една от най–популярните конституционни теории за темперамента е развита от Ернест Кречмер, изложена през 1921 г. в книгата „Строеж на тялото и характера”. Според Е. Кречмер хората, които имат определен тип телосложение, имат и определени предразположения към дадени психически заболявания.</ref> Макар че теориите за темпераментите по-често намират приложение в [[Психология|психологията]], тази за конституцията (тоест стойка, физиология на тялото и т.н.) е прилагана и върху изследване на причините, разпространеност и разпознаване на физическите заболявания.

Тези два подхода се различават по това, че намират за произход на заболяванията различни причини: генетични и съответно типологични. Тъй като [[Генетика|генетиката]] е наука в процес на много активно развитие, днес много често се залага на генетичния подход. Той е също така доказан многократно в практиката, тъй като при наличие на [[Дезоксирибонуклеинова киселина|ДНК]] налична склонност, често заболяването се наблюдава в следващо или по-следващо поколение. И все пак, дори в рамките на семейството и дадена в проценти генетична склонност при две сестри например, едната може да развие заболяването, а другата не, и това действително се наблюдава в практиката. Това е и причината генетичната теория понякога да търпи критики, особено в случаите като този на [[Анджелина Джоли]] , която си прави двойна превантивна [[мастектомия]].

Основните признаци на болестта се установяват при клиничното обследване на организма. Те са проява на настъпилите смущения във функциите на органите и системите, на нарушенията на [[Обмяна на веществата|обмяната на веществата]] или на други отклонения в дейността на организма. '''Симптомите''' биват:

* Субективни. Това са симптомите, които показват как организмът чувства настъпилите промени в организма си, колкото и общи да са те. Външно те не се проявяват или са твърде слаби. При тези симптоми се установява основно [[болка]], тежест, [[Вертиго|виене на свят]] и други.

* Обективни. Това са достъпни за наблюдение симптоми като [[оток|отоци]], дихателни и сърдечни шумове, [[цианоза]]. Поради тази причина тези симптоми са и с по-голямо значение при диагностициране на заболяването.

* УсловносубективниУсловно-субективни. Такива са общи симптоми, проявяващи се при широк кръг от заболявания – например спиране на [[дефекация]] или пък честа дефекация, често [[уриниране]], [[колика|количен пристъп]] и други.

<u>Симптомите могат да бъдат групирани на:</u>

* Патогномични. Това са онези симптоми, които дават основание да се постави диагноза със сигурност. Такива са Телцата''телца на Бабеш-Негри'' при [[бяс|беса]], [[Bacillus anthracis|антраксните бацили]] в труповете на умрелите от [[антракс]].

<u>Според локализацията симптомите биват:</u>

* Общи. Такива са ускорен [[пулс]], [[Треска (медицина)|повишена телесна температура]], учестено [[дишане]].

<u>По отношение на прогнозата симптомите се делят на:</u>

'''Синдромът''' е сбор от симптоми, които се дължат на една и съща причина и се наблюдават едновременно или един след друг.

*''Според динамиката на протичане'':

** свръхостри (на [[латински език|лат.]] ''перакутни'') – протичат за 1-3 дни, понякога за часове или дори минути; такива са повечето [[Отравяне|отравяния]], някои [[Алергия|алергични състояния]], някои инфекциозни болести и др.;

** остри (на [[латински език|лат.]] ''акутни'') – протичат за 2-7 дни; така протичат повечето възпалителни процеси и инфекциозни болести, и др.;

** подостри (на [[латински език|лат.]] ''субакутни'') – протичат за 7-20 дни; така протичат някои [[Бактериални болести|бактериални]] и гъбични инфекции, и др.;

** хронични – продължават повече от 20 дни; така протичат повечето [[Автоимунно заболяване|автоимунни заболявания]], гъбичните инфекции, и др.

*''Според локализацията'':

** общи (генерализирани) – засягат целия организъм; такива са почти всички заразни и обменни заболявания, и др.;

** местни (локални) – засягат строго ограничени части; общите изменения в организма са незначителни; такива са повечето кожни болести, травмите (изгаряния, счупвания, изкълчвания и т.н.) и др.

*''[[Епидемиология|Според разпространението]]'':<br>

* ''Анатомична диагноза''. Това е диагнозата, при която се установява кой орган е заболял и какви са настъпилите промени в него. Например жълтеницата се проявява при заболяване на [[черен дроб|черния дроб]], но освен това е възможно да се дължи на [[хемолиза]] на [[еритроцит]]ите или възпаление на отделни части от чревния канал.

* ''Етиологична диагноза''. Тя следва анатомичната диагноза и има съществено значение както за лекуването, така и за профилактиката на заболяването. При изясняване на етиологията се изисква прилагането на един или друг вид [[антибиотик]] или химиотерапевтично средство, спрямо което микроорганизмите са най-чувствителни.

* ''Функционална диагноза''. Допълва предишните две диагнози и служи за изясняване доколко заболелият орган е в състояние да изпълнява физиологичните си функции.

* ''Патогенетична диагноза''. Поставянето и се базира на динамиката на болестния процес.

* ''Симптоматична диагноза''. Поставя се въз основа на определени симптоми, без да се изясни причината за появата им.

* ''Диагноза въз основа на лечебния ефект''. Поставя се при много заболявания при които е нужно бързото прилагане на лекарствено средство ([[антидот]]), за което се знае, че действа специфично върху даден причинител. Например ако след прилагането на ''акаприн'' се установи видимо подобряване на състоянието на животно, заболяло от [[пироплазмоза]], означава че диагнозата е поставена правилно. Този вид диагноза се нарича ''diagnosis ex juvantibus''.

* ''Ибришимов Н., Георгиев Хр., Симеонов С., Михайлов Г., Петков П., Николов Й., „Пропедевтика с клинично-лабораторна диагностика на вътрешните болести при домашните животни“, Агропрес 1995 г. ISBN 954-467-015-7''

* ''Иванов В. „Патологична физиология на домашните животни“, Земиздат 1995 г. ISBN 954-05-0331-0''