Причина за напрежението в областта Кашмир е от една страна обединяването на Кашмир с индуистката област Джаму през 1819 г. и разделянето на [[Британска Индия]] през [[1947]] г. на две държави - Индия и Пакистан. Първоначално след подялбата на Британска Индия Кашмир остава суверенно княжество, но след въоръжен конфликт територията му е разделена между Индия и Пакистан. Двете страни не постигат съгласие и всяка гледа на другата като на окупатор на нейна територия.
След това трябвав окръзите на Британска Индия, е които след последното преброяване на местното население показват, че мюсюлманското население преобладава, трябва да бъдат предоставени на Пакистан. Иначе е трябвало регионите с ислямски малцинства да останат в Индийския съюз. Този критерий не е уместен за автономните княжески държави и така погледнато и за Кашмир. Съответстващият британски закон от 1947 разпорежда, че владетелите на княжествата имат решаващата свобода да се присъединят или към Индия, или към Пакистан, или да останат независими.
След деленето Кашмир остава независим, но регионът става скоро част наот военен конфликт. Тогавашният владетел, след колебания, решава да запази сувернитетасуверенитета на държавата. След началото на инвазията от Пакистан поддържаната пущунски войници и от нестихващия бунт срещу властта владетелят на Кашмир помолил Индия за войскова помощ. За да я получи той обявява на [[26 октомври]] 1947 присъединяването на неговото княжество към Индия. В рамките на няколко дни Индия изпраща войски в кризисните региони против бунтуващите се. Пакистан не приема навлизането на армията на Индия. Ето защо още от края на колониалната власт започващзапочва Инду-Мюсюлмански конфликт се прехвърля върху държавната политика и печели все повече актуалност. Ескалацията води до започването на Индийско-Пакистанската война, която свършва през 1949 с разделянето на Кашмир на две части под опеката на ОНООН. ОтНа товаюг наот югграницата се простира Джиму и Кашмир (около две трети от територията), докато западните части остават под управлението на Пакистан. Границата между тези части съзавасъздава така наречената Контролна линия от 1949. Тя е дълга 750 километра и eе под мандата на Обединените Нации.
Положението се изостря допълнително от намесата на Китай в конфликта, който анексира през 1962 г. анексира източната територия Аксай Чин.
