Босилковци: Разлика между версии

Жътвата се очаквала с нетърпение и вълнение, с усилена предварителна подготовка - нови цървули, паламарка, точени сърпове. Интересен бил първият жътвен ден. Стопанинът на къщата или чорбаджията /ако жънат на чужда нива/ идвал по-късно на кон. Момата от жътварите забивала сноп пред него, върху който застилала забрадката си. Той пускал голяма пара с благословия за още по-голям берекет. Момите и булките се наджънвали, а мъжете връзвали тежки снопи. През дните на жътвата полето ехтяло от глъч и жални песни, които отразявали мъките и теглата на народа ни през турскоосманска робствовласт. Ето част от текста на две жътварски песни:

Благодарение на добрите поминъчни условия, първоначално, след Освобождението от петвековното турскоосманска робствовласт населението значително се увеличило. То се занимавало предимно със земеделие и скотовъдство. Съществуващите оръдия на труда от време на робството не били усъвършенствани. За обработка на земята селяните си служели с дървено рало, мотика, коса и сърп. Бедните селяни работели на богатите или наемали от тях на изполица земя. Наторяването на нивите ставало най-вече, като стадата лежали върху тях, заградени в кошари. При такава обработка естествено не е могло да се очакват високи добиви. Средните добиви от пшеницата били 120 [[килограм|kg]] от дка, а от царевицата – 180 kg. От овца се получавали по 1,5 kg вълна. Занаятчийството не заемало широк размер, но за задоволяване нуждите на местното население съществували занаятите: бъчварство, коларо-железарство, сградостроителство, шивачество и др.