Разлика между версии на „Долна Секирна“

м
-турско робство +османска власт (както е в статията)
м (-турско робство +османска власт (както е в статията))
 
== История ==
Според историците живот по тези места е имало още преди пет века. Предполага се, че село Долна Секирна е възникнало и се е оформило върху землище на старо [[траки]]йско селище.Село Долна Секирна, област Пернишка е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. От тук нататък , при съвместният им живот , те изграждат своеобразния си диалект , бит и култура; своя неповторим облик. Трябва да подчертаем , че особеното в това оформяне е , че то става в условията на притеснен живот под турскоосманска робствовласт. Още от далечното минало , та до наши дни , основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук , обаче , то си има някои особености. На първо място , за това че малките орни площи имат обикновено по – висок планински характер. На някои места има закътани валози , с дълбока наносна орна земя. Те дават по – високи добиви , но са малки по площ. Повечето ниви са пръснати по землищетона стръмни скатове , силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци” , където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място , докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра , само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла , и ако торенето не се повтори , става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по – доходнно от земеделието. Налице са добри , обширни пасища , много изворна и течаща вода и доста зелени ливади и гъсти гори съответно за тревен и листен фураж. Разбира се , с него добре се справчт семействата , имащи повече членове – мъже , жени и по – големи деца , за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен с земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски занимания.
- миньорска работа в близкият град Перник.
- Прекопаване на тунели на новостроящи се ж.п. линии.
43 645

редакции