Драгаш войвода (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м -турско робство +османска власт (както е в статията)
Ред 25:
ВЪЗНИКВАНЕ НА СЕЛОТО
 
Към средата на 19-век се основава селото под название “Ерменлуй”.Това име носи от живеещите на два километра от селото няколко Ерменски семейства югоизточно от селото.По долината на малката селска баричка която и сега минава през селото под название Ерменлуйска бара се намирали десетина воденици -Барешници собственост на богати турски Бейове през турскоосманска робствовласт,а и след освобождението – на местните богаташи от фамилиите на Радоловите и Йорговите и др.Освен местните жители и турците в селото живеели и 2-3 цигански семейства. По време на турското робство в селото не е съществувала никаква законна власт, всичко е било в ръцете на група турски паши и бейове.
 
СЕЛОТО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
 
По време на Освобождението от турскоосманска робствовласт ,селото е наброявало 20 къщи и споменатите вече баришници /воденици/ с население около 130 човека. Местните жители посрещат с радост идването на руските войски и им оказват ценно съдействие при придвижването им и при настаняването им. През 1912 година се открива училище. През 1917-21 г. селото чувствително се разраства,когато цели родове от Врачанския Балкан / Синьо бърдо, Старо село,Ребърково и др./ се заселват завинаги в Ерменлуй. Малко по-късно тук идват десетки семейства от западните Покрайнини, Добруджа,Западна и Одринска Тракия. През периода 1948 – 50 год. се построява ново училище, което през 1964 г. се разширява – 17 класни и помощни стаи. Следва строителството на фурна, административна сграда, която през 1979 година се преустрои в детска градина. Завършена е и новата административно-търговска сграда, читалище и лятно кино. Селото е водоснабдено изцяло, шосирани са и асфалтирани хиляди квадратни метри пътища, улиците са осветени. Съобщителните услуги на жителите се извършват в добре уредена поща. Много грижи се полагат за здравеопазването. Добре обзаведеният здравен участък разполага с лекар, стоматолог и акушер. Телефонизация на селото се извършва периода 1987-90 година.През същия период е построена и нова сграда за културно масова дейност с двеста местен салон за културна дейност. Днес в тази сграда се помещава администрацията на Кметството, съвременно оборудвана за улесняване административното обслужване на населението. През 2003 година бе закрит Домът за възрастни с психични разстройства който осигуряваше 65 работни места. Определящи икономиката тук са растениевъдството и животновъдството сформирани в частни кооперации и сдружения. В селото функционира мандра за преработка на млечни продукти. От 2007 година се изгражда нов дом за хора с ментални увреждания. От 2000 година селото попада в рамките на Природен парк [[Персина]], който цели съхраняването и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на околната среда. Язовирът и смесените гори в околностите на селището ,китните местности Мешелик и Дълга шума предлагат красиви кътчета за отдих, почивка и риболов.
 
== Културни и природни забележителности ==