Уикипедия

Громшин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м -турско робство +османска власт (както е в статията)
м форматиране: 16x кавички, 7x нов ред, 6x тире, 3x точка, 12 интервала, 3+ параметъра, 6lokavica (ползвайки Advisor)
Ред 13:
== География ==
Селото е разположено на левия бряг на река [[Огоста]]. От изток се намира с. [[Лехчево]], от запад с. [[Кобиляк]], север с. [[Мадан]]. На юг землището на селото граничи с [[Област Враца|Врачанска област]].
 
Землището на селото е подходящо за отглеждане на лозя, овощни култури и зърнени.
 
== История ==
Името на селото идва от старата диалектична форма " громошин ". То произлиза от думите " гром "- гръм, трясък и " шина " - – метален обръч. Това е свързано със съществувалите в селото многобройни коларо - – железарски работилници.
 
В района на село Громшин е намерена лъка от тракийска гривна с 5 розетки. Това са фибули с характерен лък с петлистни розетки, известни като фибули тип " Букьовци ". Датирането им е към края на на V и началото на IV век пр. Н. е. Фибулите са художествено изработени големи игли а закопчаване на дрехи. Съхраняват се м историческия музей на гр. Монтана.
В римски надпис намерен при с. Громшин, Монтана се определя като център с [[муниципално право]], тоест право на град със значителна територия.▼
 
▲В римски надпис намерен при с. Громшин, Монтана се определя като център с [[муниципално право]], тоест право на град със значителна територия.
Най-ранни писмени сведения за селото са дадени в турски данъчни документи, съхранявани в [[Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“]]. Турските описвачи през 1479 и 1485 г., описвайки ленните владения в санджака Никопол, дават сведение за селото и принадлежността му към Али, син на Ибрахим. В данъчните дефтери селото е изписано по начин както се произнася и до днес. <ref>Ковачев, Румен, Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век, Издателство на Народната библиотека "Св. св. Кирил и МетодиЙ", София, 1997, ISBN ▼
 
▲Най-ранни писмени сведения за селото са дадени в турски данъчни документи, съхранявани в [[Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“]]. Турските описвачи през 1479 и 1485 г., описвайки ленните владения в санджака Никопол, дават сведение за селото и принадлежността му към Али, син на Ибрахим. В данъчните дефтери селото е изписано по начин както се произнася и до днес. <ref>Ковачев, Румен, Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век, Издателство на Народната библиотека "Св„Св. св. Кирил и МетодиЙ"МетодиЙ“, София, 1997, ISBN
954-523-032-0, с. 140. </ref>
 
:„''Тимар на Али, син на Ибрахим. Преминал у него от Тимур, син на Тар паша. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат.''
 
:''Село Громшин, спадащо към Ивраджа: домакинства-22, неженени - – 2, приход -2821 акчета.
.......''“
 
В селото има паметник на загиналите във войните през 1912, 1913, 1915 - – 1918 г.
 
== Религии ==
* [[Православно християнство]].
 
В близост до селото е Градешкият манастир " Свети Пророк Предтеча и Кръстител Господен Йоан ".
Едно от преданията за манастира е свързано със село Громшин. Още по време на османска власт е съществувал стар манастир, разположен на стръмния десен бряг на р. Огоста в местността " Кърнино ".Той се е намирал на около 1500 метра от днешния манастир. И до днес мястото на този стар манастир се нарича " Пустия манастир ". Той е бил опожарен по време на кърджалийските нападения. И така преданието, свързано с Громшин, е, че брат и сестра от това село решават да възстановят опожарения манастир в местността " Кърнино " .Те прекарват там необходимите греди, камъни и шинди. Когато започват самия градеж, над тях закръжал голям орел, който се спуснал и грабнал една от шиндите и полетял на юг. Орелът пуснал дъската на мястото на днешния манастир, хората го възприели като поличба и построили манастира там. ▼
 
▲Едно от преданията за манастира е свързано със село Громшин. Още по време на османскаосманската власт е съществувал стар манастир, разположен на стръмния десен бряг на р. Огоста в местността " Кърнино ".Той се е намирал на около 1500 метра от днешния манастир. И до днес мястото на този стар манастир се нарича " Пустия манастир ". Той е бил опожарен по време на кърджалийските нападения. И така преданието, свързано с Громшин, е, че брат и сестра от това село решават да възстановят опожарения манастир в местността " Кърнино " .Те прекарват там необходимите греди, камъни и шинди. Когато започват самия градеж, над тях закръжал голям орел, който се спуснал и грабнал една от шиндите и полетял на юг. Орелът пуснал дъската на мястото на днешния манастир, хората го възприели като поличба и построили манастира там.
До с. Громшин има каменист склон с името Ръсевица. Според Анчо Калоянов това наименование има общо с етнографската група " Хърцои " и култа към бог Хърс от старобългарското езичество.▼
 
▲До с. Громшин има каменист склон с името Ръсевица. Според Анчо Калоянов това наименование има общо с етнографската група " Хърцои " и култа към бог Хърс от старобългарското езичество.
Днешният храм „[[Възнесение Господне (Громшин)|Възнесение Господне]]“ е започнат да се строи през 1925 г. от инициативен комитет, ръководен от свещеника Илия Петков Симеонов. Това става с дарения и доброволен труд на хората от селото. Иконостасът на храма е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода Филипови.<ref name="Василиев 250">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 250 |url= |accessdate=}}</ref>▼
 
▲Днешният храм „[[Възнесение Господне (Громшин)|Възнесение Господне]]“ е започнат да се строи през 1925 г. от инициативен комитет, ръководен от свещеника Илия Петков Симеонов. Това става с дарения и доброволен труд на хората от селото. Иконостасът на храма е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода Филипови.<ref name="Василиев 250">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствoизкуство |location=София |isbn= |pages= 250 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Обществени институции ==
* Народно Читалище "Светлина"„Светлина“.
 
В библиотеката на селото има 9734 книги.
 
В година идват към 130 читатели.
 
Line 51 ⟶ 57:
* Годишен [[събор]], всяка година в неделята преди [[24 май]].
 
== Личности ==
Един от известните родове в с. Громшин е родът Беловарски, от който произхождат:
* [[Борислав Беловарски]], писател-фантаст <!-- става жертва на Държавна Сигурност (ДС-6) обвинен в дисидентство (1985). Пуснат е от трудов лагер по петиция на Западни дипломати и принуден да емигрира в САЩ (виж [http://www.belovarski.com]). -->
* [[Даниел Беловарски]], уебмастър, общественик, член на инициативата [[Фондация "Движение Български Великден"|Българския Великден]] <!-- Той е основател на първият български клубен футболен сайт [http://www.cska.net], църковен настоятел в българската църква в Стокхолм, председател на Българо-Шведско Културно дружество [http://www.bulgarien.nu], спонсор на сайта на българското посолство в Стокхолм [http://www.bulgarien.se], уебмастър на движението "Български„Български Великден"Великден“ [http://www.bgvelikden.org], общински съветник от Зелената Партия [http://www.mp.se/]. За повече информация виж [http://www.belovarsky.com]. -->
 
Друг известен род в селото е родът Гачковци. Последният "Гачковец"„Гачковец“, живял в селото, е Петър Александров Димитров Гачков. Известен на всички от селото с прозвището Пенко "Синия"„Синия“. Петър Гачков е известен със занаята си, а именно "шивачът"„шивачът“ на село Громшин. Роден е на 14 април 1922 г. Като млад чиракува в шивачница, а по-късно самият той усвоява занаята и става най-известният шивач на селото. Заради майсторлъка си, той става популярен в целия регион. Един от най-добрите футболисти във футболния отбор на селото. Известен е на местните футболни терени с прозвището "Гарвана"„Гарвана“. След исторически мач между отборите на с.Громшин и един от най-старите български отбори "Славия"„Славия“ на полувремето резултатът е 3:0 в полза на с.Громшин. Мачът се играе на стадиона на село "Лехчево"„Лехчево“ и футболистите на ФК "Славия"„Славия“ не излизат за второто полувреме(това е малко известен факт, но се помни от малко останалите живи връстници и съселяни на Петър Гачков). Петър Гачков блести над останалите, което не остава незабелязано от треньорите на софийския "Славия"„Славия“. По-късно му е предложен договор (макар че по онова време няма професионален футбол) да тренира и играе в гр. София за отбора на "Славия"„Славия“, но неговият баща Александър Гачков му забранява с цел да остане и се грижи за храната на семейството. Петър Гачков е последовател на "синия"„синия“ отбор от столицата "Левски"„Левски“. Хобито му е риболовът. По-късно по време на Втората световна война, е назначен като "радист"„радист“ в гр. София. След 3 години и половина служба и след приключване на войната, той се връща в с.Громшин. Целият му живот преминава в труд и грижи за семейството му. Изключителен човек с "благ"„благ“ характер и много трудолюбив, той оставя ярка диря в спомените на хората от целия регион. След кратко боледуване, обаче, той почива на 27 декември 1995 г. Негов паметник е изграден и може да бъде видян и днес на гроба му в с.Громшин. Синът му - – Александър Петров Александров, понастоящем живее със семейството си в гр. София. Внукът му - – Петър Александров Александров, прекарал почти цялото си детство заедно с дядо си (Пенко Синия), също живее в гр. София.
 
== Други ==
Line 64 ⟶ 70:
 
== Външни препратки ==
 
== Източници ==
<references />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Громшин“.