Разлика между версии на „Леринска българска община“

редакция без резюме
Към 1895 година в Лерин българската църковна община поддържа училищата и катедралата „Свети Панталей (Панталеймон)“<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр.27</ref>.
 
През учебната 1886/1887 в околията има 13 основни училища с 14 учители и с 797 ученици. Класното училище в Лерин има един учител и 16 ученика. В 1891/1892 основните училища са 17, с 22 учители и 998 ученици, а в класното училище в Лерин преподава един учител на 7 ученици. Скоро след това основните училища са 25, с 40 учители и 1&nbsp;776 ученици, а класните училища са две, с двама учители и 22 ученика. През 1911/1912 година в град Лерин се обучават 175 български деца, в основните училища в селата 2&nbsp;353 ученици с 56 учители. Класни училища в тази година има в Лерин, Пътеле, Горно Върбени и Зелениче с 121 ученици. Общо за Леринската община 2&nbsp;474 български ученици. Същевременно в Лерин се издържа пансион за 26 деца от селата и библиотека с 750 книги. Български училища има в селата [[Търсие]], [[Суровичево]], [[Секулево]], [[Сребрено]], [[Пътеле]], [[Прекопана]], [[Попадия (Леринско)|Попадия]], [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], [[Петърско]], [[Неред]], [[Люботино]], [[Лесковец (дем Лерин)|Лесковец]], [[ЛагиноЛаген]], [[Кучковени]], [[Зелениче]], [[Живойно]], Горно Върбени, [[Долно Котори]], [[Горно Неволяни]], [[Горно Котори]], [[Горно Каленик]], [[Горничево]], [[Буф]], [[Бач]], [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]], Асеново, [[Арменско]] и [[Арменово]]<ref name="il85"></ref>.
 
Църквите с български фермани са в Горно Върбени, Арменско, Петърско, Сурович, Баница, Крушоради, Сетина, Пополжани, Каленик, Неволяни, манастирът „Св. Лука“ край Неред, параклис в Сребрено, Бач и Крапещино. В 1912 година в Леринско българсктие църкви са 46, а манастирите четири - Айтоски, Крушорадски, Нередски и Арменски. През 1912 година в Лерин е посрещнат епископ [[Неофит Видински|Неофит]], чиято обиколка по думите на В. Трифонов се превръща във „връх на славата на българщината в нашия край“<ref>Илюстрация Илинден, бр.115, стр.2-3</ref>.