Сеул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:GRE → Шаблон:GRC
форматиране: 11x нов ред, 7x тире, 2x тире-числа, 221 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 26:
'''Сеул''' (с [[хангъл]]: 서울, произнесено {{IPA|[sʌ.ul]}}, правопис по [[Система на Маккюн-Райшауер|системата на Маккюн-Райшауер]]: ''Seoul'') е [[столица]]та на [[Южна Корея]], най-големият град и икономическият, политически и културен център на страната. С население надхвърлящо 10 милиона души, Сеул е сред най-големите градове в световен мащаб. Сеулският национален столичен район с население от почти 24,5 милиона души е вторият най-голям [[метрополен регион]] в света и обхваща столичния град, агломерацията [[Инчхън]] и почти цялата провинция [[Кьонги-до]]. Почти 50% от населението на Южна Корея живее в столичната метрополия, от които 1/4 са в самия Сеул. Столичният град е разделен от широката близо километър река [[Хан (река)|Хан-ган]] (한강) (514 км). В средата на северната част на града се намира планината Нам-сан (남산) (262 м).
 
Районът на Сеул е населен от повече от две хиляди години, а самият град е създаден през 18 г. пр.не.е. като столица на [[Пекче]], една от трите корейски държави. Градът запазва статуса си на столица по времето на династията [[Чосон]] и в периода на [[Корейска империя|Корейската империя]]. Сеул е дом на голям брой паметници на културата, а четири от тях са включени в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на Юнеско за световно културно и природно наследство]] - – [[Чонмьо]] (종묘) – храмът в чест на кралете от династията Чосон (조선) (1392- – 1910 г.), дворецът [[Чхандоккун]] (창덕궁), [[Кралски гробници на династията Чосон|Кралските гробници на династията Чосон]] (조선왕릉) и крепостта [[Хвасон (крепост)|Хвасон]] (수원 화성).
 
Южнокорейската столица се счита за един от водещите глобални градове, нареждащ се сред най-важните финансови и търговски центрове в световен мащаб и също така се явява дом на множество компании, сред които Samsung, LG и Hyundai-Kia. През 2008 Сеул е обявен за шестия икономически най-силен град според списание Форбс.
 
Сеул е домакин на [[Летни олимпийски игри 1988|XXIV Летни олимпийски игри]] (17 септември 1988 – 2 октомври 1988) и е един от градове, в които се провежда XVII [[Световно първенство по футбол 2002|Световно първенство по футбол]] (31 май 2002 – 30 юни 2002).
 
== Име ==
Ред 38:
 
== История ==
 
=== Ранна история ===
[[Файл:Korea-Seoul-Amsadong-Neolithic.age-01.jpg|right|thumb|250px|Археологически обект Амса]]
Line 53 ⟶ 52:
И Сон-гхе, по-известен като [[Таечо]], [[Узурпатор|узурпира трона]] през 1392 и слага край на династията Корьо и дава началото на династията [[Чосон]], която управлява Корейския полуостров до 1897. На 29 ноември 1394 Таечо обявява Сеул за столица, а градът е пременуван на Ханян. Императорът разпорежда построяването на нови крепостни стени, изграждането на храмове и издигането на двореца [[Кьонбоккун]], който се е запазил до наши дни. Стената с дължина от 18km свързвала планините Букаксан, Инвансан, Намсан и Наксан, които обграждат града и се явяват негова естествена защита. Част от първите градски стени са запазени и могат да бъдат видяни в близост до планинските масиви. Суннйемун и Дондаемун, две от главните порти от времето на Таечо, са също запазени. Отварянето и затварянето на градските порти се известявало с всекидневното биене на звънец.
 
Между 1405 и 1412 е построен дворецът [[Чханбоккун]], а през 1616 е издигнат двореца [[Гьонхуйкун]]. Скоро след това Ханян е пременуван на Хансьон. Въпреки че градът е бил добре предпазен от здравите крепостни стени и защита му била сравнително лесна, през 1592 Хансьон е разграбен и наполовина унищожен от [[Япоска инвазия над Азия|Япоската инвазия над Азия]], продължила между 1592 и 1598. През 1635 градът е превзет от [[манджури]]те, които го напускат след като Корея се съгласява да стане васал на китайската династия [[Цин (17-20 век)|Цин]]. Едва по време на управлението на крал [[Чонджо]] (1724- – 1776) Корея изживява повторен разцвет, а в Ханян усърдно се строят нови административни и жилищни сгради. Столичният град бързо се превръща в търговския център на Корейския полустров. През 1872 кралската резиденция е върната в Кьонбоккун, който е почти напълно разрушен по време на Японската инвазия от края на XVI век.
 
=== Японска колонизация ===
Line 74 ⟶ 73:
 
== Най-нова история ==
 
С края на Корейската война започват въстановителните дейности в Сеул, а градът бързо се разраства. През 1963 населението на столицата надвишава 3 милиона души.
 
Line 84 ⟶ 82:
 
Сеул споделя сходни географски координати с [[Атина]] (37° 54′ N) и [[Лисабон]] (38° 43′ N).
 
=== Климат ===
Климатът в Сеул е смесица между [[влажен субтропичен климат|влажен субтропичен]] и [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. В Сеул налице са четири отделни сезона, а летните и зимните температурни амплитуди са ясно отчетливи. През лятото под влиянието на течение от [[Тихи Океан|Северния Тихи Океан]] времето е горещо и влажно, а температурите често надвишават 30°C. През зимата климатът в Сеул е повлиян от навлизащия от [[Сибир]] студен въздушен фронт с високо налягане, под чието въздействие се образуват западни ветрове, а температурите падат до около 0°C. Особено студените периоди обикновено обхващат града в тридневни цикли, по време на които се редуват покачвания и спадания в [[Атмосферно налягане|атмосферното налягане]], валежите от сняг са особено мразовити и често са причина за образуване на [[Поледица|поледици]]. Пролетта и есента са предимно слънчеви и сухи, а температурите благоприятни. Обилните валежи са неизменна част от Сеул, но в периода май — – септември градът попада под влиянието на Източноазиатския мусонен сезон когато се изсипват най-много валежи, дотигащи през юли и август над 300mm на квадратен метър.
 
Климатът в Сеул е смесица между [[влажен субтропичен климат|влажен субтропичен]] и [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. В Сеул налице са четири отделни сезона, а летните и зимните температурни амплитуди са ясно отчетливи. През лятото под влиянието на течение от [[Тихи Океан|Северния Тихи Океан]] времето е горещо и влажно, а температурите често надвишават 30°C. През зимата климатът в Сеул е повлиян от навлизащия от [[Сибир]] студен въздушен фронт с високо налягане, под чието въздействие се образуват западни ветрове, а температурите падат до около 0°C. Особено студените периоди обикновено обхващат града в тридневни цикли, по време на които се редуват покачвания и спадания в [[Атмосферно налягане|атмосферното налягане]], валежите от сняг са особено мразовити и често са причина за образуване на [[Поледица|поледици]]. Пролетта и есента са предимно слънчеви и сухи, а температурите благоприятни. Обилните валежи са неизменна част от Сеул, но в периода май — септември градът попада под влиянието на Източноазиатския мусонен сезон когато се изсипват най-много валежи, дотигащи през юли и август над 300mm на квадратен метър.
{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за [[Сеул]] (1971-2000г)
|Източник=[http://www.kma.go.kr/weather/climate/average_30years.jsp?yy_st=2001&stn=108&norm=M Корейска метеорологична служба]
 
| Ян_ср= | Ян_ср_валежи=21.6
| Фев_ср= | Фев_ср_валежи=23.6
| Мар_ср= | Мар_ср_валежи=45.8
| Апр_ср= | Апр_ср_валежи=77.0
| Май_ср= | Май_ср_валежи=102.2
| Юни_ср= | Юни_ср_валежи=133.3
| Юли_ср= | Юли_ср_валежи=327.9
| Авг_ср= | Авг_ср_валежи=348.0
| Сеп_ср= | Сеп_ср_валежи=137.6
| Окт_ср= | Окт_ср_валежи=49.3
| Ное_ср= | Ное_ср_валежи=53.1
| Дек_ср= | Дек_ср_валежи=24.9
| Годишно_ср= | Годишно_ср_валежи=1,344.3
| Ян_ср_мин=-6.1 | Ян_ср_макс=1.6
| Фев_ср_мин=-4.1 | Фев_ср_макс=4.1
| Мар_ср_мин=1.1 | Мар_ср_макс=10.2
| Апр_ср_мин=7.3 | Апр_ср_макс=17.6
| Май_ср_мин=12.6 | Май_ср_макс=22.8
| Юни_ср_мин=17.8 | Юни_ср_макс=26.9
| Юли_ср_мин=21.8 | Юли_ср_макс=28.8
| Авг_ср_мин=22.1 | Авг_ср_макс=29.5
| Сеп_ср_мин=16.7 | Сеп_ср_макс=25.6
| Окт_ср_мин=9.8 | Окт_ср_макс=19.7
| Ное_ср_мин=2.9 | Ное_ср_макс=11.5
| Дек_ср_мин=-3.4 | Дек_ср_макс=4.2
| Годишно_ср_мин=8.2 | Годишно_ср_макс=16.9
| Ян_а_макс=13.5 | Ян_а_мин=-22.0
| Фев_а_макс=18.7 | Фев_а_мин=-19.8
| Мар_а_макс=23.0 | Мар_а_мин=-15.3
| Апр_а_макс=29.8 | Апр_а_мин=-4.6
| Май_а_макс=32.4 | Май_а_мин=4.6
| Юни_а_макс=37.4 | Юни_а_мин=7.0
| Юли_а_макс=38.4 | Юли_а_мин=11.9
| Авг_а_макс=38.1 | Авг_а_мин=12.5
| Сеп_а_макс=36.0 | Сеп_а_мин=3.9
| Окт_а_макс=29.6 | Окт_а_мин=-2.6
| Ное_а_макс=24.0 | Ное_а_мин=-11.5
| Дек_а_макс=19.6 | Дек_а_мин=-18.1
| Годишно_а_макс=38.4 | Годишно_а_мин=-22.0
| Друго=Брой на дните с валежи
| Ян_друго=7.1
Line 181 ⟶ 179:
 
== Политика ==
 
Сеул се управлява от градски съвет и от правителство на сеулския метрополен регион. Градският съвет се състои от 104 члена, които се избират през 4 години. Кметът от своя страна представлява метрополното правителство и се избира директно на всеки 4 години. Човекът, който ще заеме позицията на кмет на столичния град се определя от президента на Южна Корея. Кметът има трима заместник-кмета, от които двама отговарят за администрацията и един за политическите въпроси. Всичките 25 района се ползват с определена автономност, в която е включено и правото да имат собствен кмет. Районните кметове се избират от жителите на всеки гу.
 
Line 262 ⟶ 259:
 
== Икономика ==
От края на Корейската война до наши дни Сеул е постоянен процес на модернизация. Благодарение на бързата [[индустриализация]] и разцвета на местната икономика столичният град се превръща в един от най-важните икономически центрове в Азия. В периода 1989 - – 1998 южнокорейската иконимика годишно се увеличава с 11,6%, като Сеул е отговорен за най-съществената част от растежа ѝ. Към 1997 [[безработица]]та възлиза на едва 2,7%, но в края на същата година Южна Корея е въвлечена в [[Азиатска финансова криза|азиатската финансова криза]]. В резултат на този неочакван срив, в национален мащаб безработицата скача до 9%, а [[брутен вътрешен продукт|брутният вътрешен продукт]] се свива с 5,5%. Въпреки това страната успява бързо и умело да се измъкне от кризата, а положението в Сеул бързо се възвръща в рамките на нормалното. Въпреки че Сеул представлява 0,6% от територията на Южна Корея, градът е отговорен за 21% от държавния БВП. Благодарение на успешната [[децентрализация|политика на децентрализация]], започната още по време на японската колонизация, Сеул е изгубил позицията си на основен индустриален център в страната, но в сферата на услугите градът продължава да бъде най-важен.
 
От края на Корейската война до наши дни Сеул е постоянен процес на модернизация. Благодарение на бързата [[индустриализация]] и разцвета на местната икономика столичният град се превръща в един от най-важните икономически центрове в Азия. В периода 1989 - 1998 южнокорейската иконимика годишно се увеличава с 11,6%, като Сеул е отговорен за най-съществената част от растежа ѝ. Към 1997 [[безработица]]та възлиза на едва 2,7%, но в края на същата година Южна Корея е въвлечена в [[Азиатска финансова криза|азиатската финансова криза]]. В резултат на този неочакван срив, в национален мащаб безработицата скача до 9%, а [[брутен вътрешен продукт|брутният вътрешен продукт]] се свива с 5,5%. Въпреки това страната успява бързо и умело да се измъкне от кризата, а положението в Сеул бързо се възвръща в рамките на нормалното. Въпреки че Сеул представлява 0,6% от територията на Южна Корея, градът е отговорен за 21% от държавния БВП. Благодарение на успешната [[децентрализация|политика на децентрализация]], започната още по време на японската колонизация, Сеул е изгубил позицията си на основен индустриален център в страната, но в сферата на услугите градът продължава да бъде най-важен.
 
В Сеул са разположени представителствата на повече южнокорейски компании, както и почти всички седалища на международни фирми. Най-добре развитите [[Индустрия|индустрии]] в града са химическата, текстилната, машиностроителната, производството на бяла и черна техника и производството на хартиени материали. От регистрирани към 1999 година 75,285 предприятия на територията на Сеул, едва 232 имат наети повече от 300 работници, а малките и средни предприятия имат средно по шест работника. Сред най-важните южнокорейски компании със седалища в Сеул са Samsung, LG, Hyundai, Kia и SK Group.
Line 270 ⟶ 266:
 
== Транспорт ==
 
=== Летища ===
 
Южнокорейската столица се обслужва от две международни летища. [[Международно летище Гимпхо]], първоначално прилежащо към град [[Гимпхо]], но през 1963 включено към Сеул, е единственото от края на Корейската война до 2001, което обслужва международни полети до Сеул. Март 2001 е открито [[Международно летище Инчхън]] на остров Йончон в Инчхън. След откриването му поетатпно всички международни полети са прехвърлени от Гимпхо в Инчхън. Към този момент Гимпхо обслужва основно вътрешни полети и няколко международни линии до [[Летище Токио|Ханеда]] в Токио, [[Летище Кансай|Международно летище Кансай]] в [[Осака]] и летище [[Шанхай-Хунцяо (летище)|Хунцяо]] в [[Шанхай]]. Поради това изместване значимостта на Гимпхо за международната авиация е значително спаднала.
 
Line 280 ⟶ 274:
 
== Култура ==
== Образование ==
 
== Образование ==
Сеул е и образователният център на Южна Корея. В града се намират 36 висши учебни заведения, най-реномираните сред които [[Държавен университет Сеул]], [[Корейски университет|Корейския университет]], [[Университет Йонсей]], [[Университет Сункюнкван]] и [[KAIST]].
 
Line 289 ⟶ 282:
 
== Спорт ==
 
Сеул разполага с над 12 хиляди спортни съоръжения, мнозинството от които са за обществено ползване. Около 700 от тези институции са публична собственост или принадлежат на частни предприятия. Общо 28 от базите са част от администрираната от града инфраструктура и сред тях са четири стадиона, които се използват за [[футбол]], [[бейзбол]] и [[лека атлетика]]. Десет от сеулските окръзи разполагат със собствени спортни бази, а четири други са в процес на изграждането на такива.
 
Най-известната спортна база в столичния град е Сеулският спортен комплекс в окръг Сонпха, чиято площ възлиза на 0,59km². В този комплекс през 1986 се провеждат [[X азиатски игри]], през 1988 - – [[XXIV летни олимпийски игри]], както и Пара-олимпийските игри по-късно същата година. В комплекса влизат Олимпийският стадион с капацитет от 100 хиляди души, стадион за бейзбол, [[Басейн|закрит басейн]], спортна зала, терен за лека атлетика и спортно училище.
 
През 2002 Южна Корея и Япония са домакини на [[Световно първенство по футбол 2002|XVII световно първенство по футбол]], във връзка с което в район Мапхо е построен чисто нов стадион с капацитет от 65 хиляди места, разположени на общо 7 нива. Стадион [[Санам (стадион)|Санам]] (서울 월드컵 경기장) или Seoul World Cup Stadium е строен в периода октомври 1998 - – ноември 2001. От 2001 насам стадионът е официалният терен на [[Южнокорейски национален отбор по футбол|Южнокорейския национален отбор по футбол]], а от 2004 Санам е дом на първодивизионния [[ФК Сеул]].
 
В Сеул са разположени централата на [[Световна федерация по таекуон-до|Световната федерация по таекуон-до]] и Световната академия по таекуон-до [[Куккивон]].
 
== Побратимени градове ==
Сеул е побратимен с общо 24 града <ref>http://english.seoul.go.kr/gtk/cg/cityhall.php?pidx=6</ref>:
{|
Line 332 ⟶ 324:
== Източници ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Seoul}}
* [http://english.seoul.go.kr/ Официална страница на английски език]