Кръстьо Асенов: Разлика между версии

'''Кръстьо Хаджипетров Асенов''', наричан '''Мечката''', '''Огнениот даскал''' и '''Черкеза'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.64, 103</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]], [[Енидже Вардар|ениджевардарски]] войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].

 

Асенов е роден в 1877 година в [[Сливен]]. Племенник е на легендарния войвода [[Хаджи Димитър]] и по-малък брат на революционера от ВМОРО [[Йордан Асенов]]. Завършва гимназия във [[Варна]] и става учител. По-късно постъпва във Висшето училище в София (днес [[Софийски университет]] „Свети Климент Охридски“). Включва се в борбата за освобождение на [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] под влиянието на [[Гоце Делчев]]. Запознава се с Яне Сандански, докато учителства в село [[Лешко]]. Взема дейна роля в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“. През 1902 година действа в района по десния бряг на Струма. [[Струмишки революционен окръг|Струмишкият деец]], учителят [[Васил Драгомиров]] пише за Асенов:

 

{{цитат|Кръстьо Асенов беше много нервозен човек. Той замина за Кукушка околия. Но вечерта преди да замине удари шамар за нищо на един кротък, честен и почтен селянин. Не можах да се стърпя, направих му строга забележка и го накарах да се извини.<ref>Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 159.</ref>}}

[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Асенов (десети във втората колона).]]

Преди началото на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] в 1903 година е войвода на Кукушката сборна чета и води сражения при [[Арджанско езеро|Арджанското езеро]] на 6 юни, където загива [[Милан Делчев]], и при село [[Постол]] на 16 юни. Поради зачестилите сражения и големите потери в района се прехвърля в [[Паяк планина]]. На Илинден в село [[Корнишор]] четите на Кръстьо Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на [[Апостол войвода]], [[Трайко Гьотов]] и [[Иван Карасулията]] се обединяват. Там пред 250 четници става освещаването на знамето.<ref>Петров, Благой. Наранената земя, Алкор, 1995, Бургас.</ref> Кръстьо Асенов решава да обвърже това събитие със сватбата си с [[Ана Малешевска]], дъщеря на [[Никола Малешевски]]. Мнозинството от четниците тълкуват това като лошо предзнаменование, но активната подкрепа от войводата Трайко Гьотов неутрализира напрежението. Според дееца на ВМОРО [[Ангел Динев]] въпреки това десетарите [[Гоно Бегинин]] и [[Димитър Битраков]] продължават сплетните, след което Кръстьо Асенов с жена си и куриера Костадин Корнишовски се изтеглят в колиба в балкана. След разменени писма между Асенов, Гьотов и Апостол войвода се разбират четниците Костадин Корнишорски, Киро Новоселски и Мицо Динов Големанов да отведат Асенов и жена му при четата, за да продължат бойните действия. По-късно Мицо Големанов застрелва от упор спящия Кръстьо Асенов, както е инструктиран от Гоне Бегинин.<ref>[http://www.promacedonia.org/sg/sg_2_2b.html Гоцев, Слави. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, Издателство на Отечествения фронт София, 1988, стр. 170.]</ref> След като част от четниците се изтеглят в Гевгелийско се формира съд в лицето на Сава Михайлов, Аргир Манасиев, Стефан Димитров от Битоля, Христо Стоянов Чолака от Маренци, Божил Попстаматов, Трайко Гьотов и Кольо Колищърков. Физическият убиец на Асенов Мицо Големанов е осъден на смърт и присъдата му е изпълнена, Гоно Бегинин е заловен в края на годината в София и смъртната му присъда е препотвърдена, но не е изпълнена по желание на брата на Кръстьо Йордан Асенов<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.341-345.</ref>.