Марк Юний Брут: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
'''Марк Юний Брут''' ([[латински език|лат.]] Marcus Iunius Brutus) е римски [[сенат]]ор от периода на Късната [[Римска република]]. Става известен като един от убийците на [[Цезар]].
 
Произхождал от плебейски род и вероятно е роден през [[79 пр.н.е.]]. Син е на [[Марк Юний Брут (военен трибун)|Марк Юний Брут]] и сестрата на [[Марк Порций Катон Младши]], [[Сервилия Цепионис|Сервилия]], любовница на [[Юлий Цезар]]. Брут бил осиновен от брата на своята майка [[Квинт Сервилий Цепион]].
 
Брут в началото бил противник на [[Помпей]], убил в [[Галия]] баща му, но после се присъединил към него, когато той защитавал делата на [[оптимати]]те. При [[битка при Фарсала|битката при Фарсала]] в [[Тесалия]] през ([[48 пр.н.е.]]), Брут минал на страната на Цезар, който приятелски го приел и през 46 г. му дал да управлява [[Цизалпийска Галия]], а през [[44 пр.н.е.]] станал и [[претор]], след което той получил за управление [[Македония (римска провинция)|Македония]].
 
И въпреки всичко Брут застанал начело на заговора против Цезар. [[Касий]] го привлякъл на своя страна. Примерът на Брут подбудил и други знатни римляни да участват в заговора срещу Цезар. В заговора били въвлечени около 60 сенатори. Целта им била, с убийството на Цезар да възстановят републиканския строй. Решили да го нападнат на [[15 март]] [[44 пр.н.е.]] по време на последното заседание на сената преди Цезар да замине на Изток. По време на заседанието един от заговорниците приближил Цезар уж да го моли за амнистия на заточения си брат. Към него се присъединили и останалите заговорници. След като един от тях дръпнал Цезар за тогата, което било знак за нападението, останалите извадили кинжали и започнали да нанасят удари. В пиесата на Шекспир "Юлий„Юлий Цезар"Цезар“ последните думи на диктатора са "[[Et tu, Brute?]]" („И ти ли, Бруте?"). Според Светоний Цезар казал на гръцки "και„και συ, τεkνον?" ("kai„kai su, tecnon"tecnon“, "дори„дори ти, дете мое?") (De Vita Caesarum, Liber I Divus Iulius, LXXXII).
 
След като го убили, на Брут и останалите заговорници не се удало да увлекат подире си и народа. След погребението на Цезар тълпата се втурнала с факли към домовете на Брут и [[Касий]]. Същата година [[Марк Антоний]] убеждава римляните да прогонят убийците на Цезар. На следващата година самият Марк Антоний тръгва с легионите си да прогони от Модена [[Децим Брут]] и го убива. В [[Битка при Филипи|битката при Филипи]] въпреки, че първоначално Брут побеждава [[Октавиан]], той в крайна сметка е победен и се самоубива. Брут е женен за [[Порция Катона]], дъщерята на [[Катон Млади]], която е и негова първа братовчедка. С нея има един син, който през 43 пр. н. е. умира.
 
[[File:Brogi, Carlo (1850-1925) - n. 16585 - Roma - Museo Capitolino - Marco Giunio Bruto, busto in marmo..jpg|thumb| Мраморен бюст на Марк Юний Брут в Капитолийския музей в Рим на скулптора Карло Броги (1850- – 1925)]]
{{Родословно дърво на Брут}}
 
== Външни препратки ==
*{{икона|en}} [http://www.greektexts.com/library/Plutarch/Marcus_Brutus/eng/index.html Информация за Марк Юний Брут от ''www.Greektext.com'']