Гай Касий Лонгин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
Малко е известно за ранните години на Гай Касий. Женен е за [[Юния Терция]], дъщеря на [[Сервилия Цепиона]] и сестра по майчина линия на [[Марк Юний Брут]], от която има син. Учи философия в [[Родос]] при [[Архелай]] и научава добре [[Гръцки език|гръцки]]. Първата му служба е на [[квестор]] при [[Марк Лициний Крас]] през [[53 пр.н.е.]], като се доказва като способен военен. Пътува с Крас до провинция [[Сирия (римска провинция)|Сирия]] и се опитва да го разубеди от нападение над [[Парти|партите]], предполагайки, че са построили укрепления на [[Ефрат]]. Крас не послушва Касий и така се стига до [[битката при Кара]], по време на която той отново игнорира плановете на Касий за укрепване на римските редици. Резултатът е най-голямото поражение на Рим от [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]] дотогава. Касий успява да запази остатъците от армията с помощта на легата на Крас, Гай Октавий (Gaius Octavius). Армията от своя страна се опитва да направи Касий своя нов командир, но той отказва от лоялност към Крас. Крас е убит от предателските предводители по време на отстъплението от Кара, но Касий успява да избяга с 500 конници и да се събере още веднъж с легионите. За две години Касий управлява провинция Сирия като [[пропретор]], защитавайки границата от партските нахлувания до пристигането на нов [[проконсул]]. При последното нахлуване загива партският военачалник, а войската на партите се разбягва. [[Марк Тулий Цицерон]], по това време управител на [[Киликия]], изпраща на Касий своите поздравления за победата.
Със завръщането му в Рим две години по-късно, избухването на гражданската война между Цезар и [[Гней Помпей]] спасява Касий от изготвен от враговете му процес срещу него за изнудване в Сирия. Касий е избран за [[плебейски трибун]] през [[49 пр.н.е.]] и се отказва от бъдещето си с [[Оптимати|оптиматите]], бягайки от Италия, когато Цезар минава [[Рубикон]]. Касий се среща с [[Помпей]] в Гърция и е направен командир на неговия флот. През [[48 пр.н.е.]] Касий доплува с корабите си до [[Сицилия]], където напада и изгаря голяма част от флота на Цезар. След това той продължава да напада кораби в близост до италийския бряг. Новината за разгрома на Помпей в [[битката при Фарсала]] принуждава Касий да се отправи към [[Хелеспонт
Цезар прави Касий [[легат]], изпозвайки го във войната срещу същия този Фарнак, към когото Касий се е стремял да се присъедини. Касий обаче отказва да се включи във войната срещу Катон и Сципион Африкански, избирайки вместо това да се оттегли в Рим. Той прекарва следващите две години без служба и несъмнено задълбочава приятелството си с Цицерон. През [[44 пр.н.е.]] той става ''[[претор|praetor peregrinus]]'' с надеждата за провинция Сирия през следващата година. Назначаването на по-младия от него [[Марк Юний Брут]] за ''praetor urbanus'' дълбоко го засегва и задълбочава омразата на Касий към диктатора. Въпреки че официално Касий му е простил, Цезар изглежда го е подозирал. Касий е един от най-дейните заговорници срещу Цезар, спечелвайки главните убийци за своята кауза. На [[Мартенски Иди|мартенските иди]] през 44 пр.н.е. Касий подтиква своите съучастници и Цезар бива убит. Касий и заговорниците наричат себе си „освободители“ (''liberatores''). Тържествуването им обаче не продължава дълго, тъй като [[Марк Антоний]] се добира до властта и настройва обществото срещу тях.
Ред 22:
== Източници ==
*[[Плутарх]], Brutus
*[[Апиан]], Bürgerkriege 2, 113.
{{Превод от|en|Gaius Cassius Longinus|126453101}}
| |||