Флавий Василиск: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
'''Флавий Василиск''' ({{lang-la|Flavius Basiliscus}})<ref>Пълното му име е известно единствено от ''[[Fasti consulares]]''; навсякъде другаде той е споменат просто като Василиск (Martindale).</ref> (починал [[476]]/[[477]]) е император на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] от династията на Лъв, който управлява за кратко ([[9 януари]] [[475]]–[[август]] [[476]]), когато император [[Зенон]] е прогонен от [[Константинопол]] вследствие на бунт.
Василиск е брат на императрица [[Елия Верина]], съпруга на император [[Лъв I]] ([[457]]–[[474]]). Роднинството му с императора му позволява да преследва военна кариера, която, след малки първоначални успехи, приключва през [[468]], когато той
Василиск успява да се добере до властта през [[475]], възползвайки се от непопулярността на император Зенон,
Борбата между Василиск и Зенон попречва на Източната империя да се намеси при падането на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]], което се случва в ранния [[септември]] [[476]]. Когато вождът на [[херули]]те
== Произход и ранна кариера ==
Вероятно от балкански произход,<ref name="elton">Елтън.</ref> Василиск е брат на [[Елия Верина]], съпруга на [[Лъв I]]. Има спорове относно това дали Василиск е чичо на вожда на херулите Одоакар. Тази връзка се базира на интерпретирането на един фрагмент от [[Йоан Антиохийски]] (209.1), който гласи, че Одоакар и [[Армат]], племенникът на Василиск, са братя.<ref>Krautschick.</ref> Въпреки това не всички учени приемат тази интерпретация, тъй като изворите не казват нищо за чуждестранен произход на Василиск.<ref>Макджордж.</ref> Известно е, че Василиск е имал съпруга, Зенона, и поне един син, Марк.
Line 31 ⟶ 30:
== Катастрофална експедиция срещу вандалите ==
[[Image:Cap Bon NASA.jpg|thumb|200px|[[Кап Бон]], в днешен [[Тунис]], е мястото, където византийската флота, предвождана от Василиск, акостира, за да нападне [[вандали|вандалската]] столица [[Картаген]].]]
Line 42 ⟶ 40:
Сардиния и Либия са вече покорени от Марцелин и Ираклий, когато Василиск пуска котва на ''Promontorium Mercurii'', сега [[Кап Бон]], намиращ се срещу Сицилия, на около четиридесет мили от Картаген. Гейзерих моли Василиск да му отпусне пет дни, през които да напише условията си за мир.<ref>Прокопий предполага, че Гейзерих е придружил молбата си за мир с подкуп.</ref> По време на преговорите Гейзерих събира своите кораби и ненадейно напада римската флота. Вандалите напълнили много плавателни съдове със запалителни материали. През нощта тези [[брандер]]и били придвижени срещу неохраняваната и нищо неподозираща римска флота. Византийските командири се опитали да спасят някои кораби от унищожение, но тези маневри били блокирани от нападението на други вандалски съдове.<ref name="smith" />
Василиск побягва в разгара на битката.<ref>Йоан, лейтенант на Василиск, когато бива пленен от вандалите, отказва амнистията, обещана му от Гензон, синът на Гейзерих, и скача през борда, облечен в тежка броня, с което се удавя в морето. Последните му думи били, че не може да понесе да се предаде на тези
▲Василиск побягва в разгара на битката.<ref>Йоан, лейтенант на Василиск, когато бива пленен от вандалите, отказва амнистията, обещана му от Гензон, синът на Гейзерих, и скача през борда, облечен в тежка броня, с което се удавя в морето. Последните му думи били, че не може да понесе да се предаде на тези "нечестиви кучета" - вандалите, тъй като вандалите всъщност били [[арианство|ариани]] (Прокопий).</ref> Половината от флотата е изгорена, потопена или пленена, а останалата половина последва бягащия Василиск. Цялата експедиция се проваля. Ираклий се оттегля през пустинята в [[Триполитания]], удържайки тази позиция в продължение на две години, докато не е отзован; Марцелин се оттегля в Сицилия, където е настигнат от Василиск;<ref name=friell /> генералът обаче бива убит, вероятно по подстрекателство на [[Рицимер]], от един от собствените си капитани; а кралят на вандалите изразява своята изненада и удовлетворение, че самите римляни премахват най-големите му антагонисти.<ref name="smith" />
След завръщането си в Константинопол, Василиск се укрива в църквата [[Света София (Константинопол)|Света София]], за да избегне гнева на народа и отмъщението на императора. Чрез посредничеството на Верина, Василиск се сдобива с имперското опрощение и е наказан само със заточение в [[Хераклея]], Тракия.<ref name="bury">[[Джон Бъри|Бъри]].</ref>
== Възкачване на престола ==
През [[471]] и [[472]] Василиск помага на Лъв I да се отърве от германското влияние в своя двор, помагайки при убийството на [[алани|аланския]] ''magister militum'' [[Аспар]]. Смъртта на Аспар става причина за бунт в [[Тракия]], предвождан от тракийския [[остготи|остгот]] [[Теодорих Страбон]], и Василиск е изпратен да потуши бунта, задача, с която той успешно се справя с помощта на своя племенник [[Армат]]. През [[474]] той получава титлата ''caput senatus'',
След смъртта на Лъв, Зенон, който е
▲През [[471]] и [[472]] Василиск помага на Лъв I да се отърве от германското влияние в своя двор, помагайки при убийството на [[алани|аланския]] ''magister militum'' [[Аспар]]. Смъртта на Аспар става причина за бунт в [[Тракия]], предвождан от тракийския [[остготи|остгот]] [[Теодорих Страбон]], и Василиск е изпратен да потуши бунта, задача, с която той успешно се справя с помощта на своя племенник [[Армат]]. През [[474]] той получава титлата ''caput senatus'', "пръв сред сенаторите".<ref name="martindale"/>
▲След смъртта на Лъв, Зенон, който е "варварин" с [[Исаврия|исаврийски]] произход, но в същото време зет на Лъв, се възкачва на императорския трон след краткото управление на собствения му син [[Лъв II]] ([[474]]). "Варварският" произход на императора поражда сред народа на [[Константинопол]] антипатия към Зенон. Освен това силният германски дял сред военните, предвождани от Теодорих Страбон, ненавижда исаврийските офицери, които Лъв I довежда, за да намали зависимостта си от остготите. И накрая, Зенон се отчуждава от своя исаврийски военачалник [[Ил]], който бива подкупен от Василиск. В основата на заговора стои Верина, която подбужда народен бунт срещу императора. Въстанието, подкрепено от Теодорих Страбон, Ил и Армат, е успешно и Верина убеждава императора да напусне града. Зенон побягва към родните си земи, взимайки със себе си част от исаврите, живеещи в Константинопол, както и имперската хазна. Тогава Василиск е провъзгласен за ''август'' на [[9 януари]] [[475]]<ref>Съществува хороскоп, направен в деня на коронацията на Василиск —[[12 януари]] [[475]] в 9 часа сутринта, направен най-вероятно от привърженик на Зенон. Хороскопът, запазен заедно с хороскопите на други двама узурпатори при Зенон чрез арабски източници, правилно предсказва, че краят на управлението на Василиск ще дойде след две години. Вж {{cite book |last=Barton |first=Tamsyn |title=Power and knowledge: Astrology, physiognomics, and medicine under the Roman Empire |year=2002 |month=Dec |publisher=University of Michigan Press |id=ISBN 0-472-08852-1 |pages=p. 60 }}</ref> в палата Хебдомон от дворцовите министри и сената.<ref> Обичаят позволявал на сената на признае узурпатор за император, с което Василиск става новият законен владетел. Това обаче е първото приемане на властта с военна сила през последните сто години (Friell).</ref> Градската тълпа си отмъщава на Зенон, убивайки почти всички от останалите в града исаври.<ref name="bury" /><ref name="friell">Friell.</ref>
Отначало като че ли всичко тръгва добре за новия император, който дори се опитва да създаде нова династия, като удостоява своята съпруга Елия Зенона с титлата ''[[август (титла)|августа]]'' и прави своя син Марк ''[[цезар (титла)|цезар]]'', а по-късно и [[август (титла)|''август'']];<ref>Василиск също така пуска в обращение монети, ознаменуващи съвместното му управление със сина му;[http://www.romancoins.info/Byzantines.html#basiliscus] Също така са сечени златни и бронзови монети в чест на Елия Зенона, ''[[Augusta]]''[http://www.wildwinds.com/coins/ric/zenonis/i.html] Монетите носят надписа <small>AVGGG</small>, като трите 'G' са тримата ''Augusti''. Вж {{cite book |last=Yonge Akerman |first=John |title=A Descriptive Catalogue of Rare and Unedited Roman Coins |origyear=1834 |year=2002 |publisher=Adamant Media Corporation |id=ISBN 1-4021-9224-X |pages=p. 383}}</ref> но въпреки това, поради неспособността му като император, Василиск бързо загубва подкрепата на повечето си привърженици.
== Управление ==
=== Финансовата криза и пожарът в Константинопол ===
Най-наболелият проблем пред новия император са оскъдните средства, останали в имперската хазна. Василиск се вижда принуден да наложи тежки данъци и да се върне към практиката на разпродаване на държавните постове, което очевидно води до масово недоволство сред населението. Той също така изнудва църквата за пари, не без помощта на префекта Епиник, отдавнашния любимец на Верина.<ref name="friell" />
В началото на управлението му в Константинопол се разразява [[Големият пожар в Константинопол|огромен пожар]], който унищожава къщи, църкви и напълно изгаря голямата библиотека, построена от император [[Юлиан Апостат|Юлиан]].<ref>Тази библиотека, която се помещавала в една базилика в близост до подземния резервоар, построен от [[Юстиниан I]], съдържала 120,000 тома, включително прочутия пергамент, дълъг 35 m, на който били написани Омировите
=== Изостряне на отношенията със съратниците му ===
Василиск разчита на подкрепата на някои ключови дворцови фигури в своя стремеж към власт. Въпреки това той бързо губи повечето от тях. Първо Василиск очуждава подкрепата на собствената си сестра, Верина, екзекутирайки ''[[magister officiorum]]'' Патрикий. Патрикий е любовник на Верина и императрицата имала планове да го издигне като император и да се омъжи за него: самият бунт срещу Зенон бил организиран с цел Патрикий да стане император. Василиск обаче надхитрил сестра си и след бягството на Зенон накарал министрите и сената да изберат него, а не Патрикий, за византийски император. Василиск заповядал Патрикий да бъде убит, тъй като офицерът бил реален кандидат за сваляне на императора; впоследствие Верина по-късно интригантствала срещу Василиск, поради екзекуцията на нейния любовник.<ref>Бъри. Според [[Кандид]], след смъртта на Патрикий Верина интригантствала в полза на Зенон, но плановете ѝ били разкрити от Василиск и единствено посредничеството на Армат спасило живота ѝ.</ref>
Line 70 ⟶ 63:
=== Религиозни противоречия ===
По това време християнската вяра е разтърсена от противоречията между [[монофизитизъм|монофизити]] и привърженици на Халкенонската вяра. Това са две противоречащи си [[христология|христологични]] позиции; според монофизитите [[Христос]] има само една божествена природа, според
▲По това време християнската вяра е разтърсена от противоречията между [[монофизитизъм|монофизити]] и привърженици на Халкенонската вяра. Това са две противоречащи си [[христология|христологични]] позиции; според монофизитите [[Христос]] има само една божествена природа, според "халкедонците" той има както човешка, така и божествена природа. [[Халкенодски събор|Съборът в Халкедон]], свикан от император [[Маркиан]] през [[451]], заклеймил монофизитизма с подкрепата на папата на запад и на много епископи на изток. Въпреки това монофизитите все още имали силни позиции: двамата монофизитски патриарси [[Тимотей II Александрийски]] и Петър Антиохийски били свалени.<ref name="catholic">"Pope St. Simplicius", ''Catholic Encyclopedia''.</ref>
От самото начало на своето управление Василиск показва, че подкрепя монофизитите. [[Захарий Схоластик]] предава как група египетски монофизитски монаси, чувайки за смъртта на император Лъв, се преместили от Александрия в Константинопол, за да се обърнат с петиция към Зенон в полза на Тимотей, но с пристигането им в столицата, те вместо исаврянина открили новоизбрания Василиск. ''Magister officiorum'' Теоктист, бившият лекар на Василиск, бил брат на един от монасите, така че делегацията сполучила да говори пред Василиск и с подкрепата на Теоктист и императрицата те го убедили да върне обратно изпратените на заточение монофизитски патриарси.<ref>[[Захарий Схоластик]].</ref>
Line 78 ⟶ 70:
== Падение и смърт ==
[[Image:Tremissis-Zeno-RIC 0914.jpg|thumb|300px|[[Тремис]] на император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]]. Зенон, чието истинско име било Тарасикодиса, бил с [[Исаврия|исаврийски]] произход, поради което бил считан за
▲[[Image:Tremissis-Zeno-RIC 0914.jpg|thumb|300px|[[Тремис]] на император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]]. Зенон, чието истинско име било Тарасикодиса, бил с [[Исаврия|исаврийски]] произход, поради което бил считан за "варварин" и не бил харесван от народа на [[Константинопол]]. Василиск успешно се възползвал от неговата непопулярност, за да се добере до властта, но само за да стане непопулярен на свой ред, главно заради религиозните си убеждения.]]
Скоро след издигането си, Василиск изпраща Ил и брат му Трокунд срещу Зенон, който, сега в своите родни владения, продължил живота си на исаврийски вожд. Василиск обаче не изпълнил обещанията, които направил на двамата воначалници; освен това те получили писма от някои от главните министри в двора, с които били подтиквани да подсигурят връщането на Зенон, защото сега градът предпочитал да има исаврянин за император, пред монофизит, чиято непопулярност растяла успоредно с алчността на неговите министри.<ref name="bury" />
Line 92 ⟶ 83:
== Бележки ==
{{reflist|2}}
== Източници ==
=== Първични извори ===
<div class="references-small">
Line 111 ⟶ 98:
=== Вторични извори ===
<div class="references-small">
| |||