Животворен кръст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link FA template (handled by wikidata)
Редакция без резюме
Ред 6:
 
== Апокрифи, значение и изображения ==
Още след разпятието Христово възниква огромна [[апокриф]]на литература за събитието, като целия цикъл от [[легенда|легенди]] за '''дървото на живота''' възниква в [[Палестина]], а сред многобройните произведения по темата се откроява неканоничното [[евангелие от Никодим]], докато [[императрица]]та-майка [[света Елена|Елена]] не открива '''животворния кръст''' в [[326]] г. в [[Йерусалим]], заедно с четирите гвоздея с които Исус е бил прикован към него при разпятието Христово, заедно с табелата с [[абревиатура]]та [[INRI]] от кръста. От този момент, последван от официалното прогласяване на Константинопол за [[Новия Рим]], кръстът заменя като символ рибата на [[ранно християнство|ранните християни]], превръщайки се през [[средновековие]]то в най-изобразявания символ в света. Християнството се налага за официална (държавна) религия (а [[Константинопол]] за [[столица]] на [[Римска империя|Римската империя]]) насетне и постепенно в целия средновековен [[Евразия|евразийски]] свят без [[Персия]], [[Индия]] и [[Китай]], като [[император]] [[Юстиниан I|Юстиниан]] откривайки на [[27 декември]] [[537]] г. катедралната [[Света София (Константинопол)|Света София]] произнася станалата [[крилата фраза]]: {{цитат|[[Соломоне, аз те надминах!]]|}} По време на последната [[персийско-византийска война 602-628]], наричана от [[Лев Гумильов]] световната война на [[7 век]], император [[Ираклий]] връща от [[Ктезифон]] заграбените от [[перси]]йците християнски реликви, сред които е и животворният кръст. В двора на Ираклий се отглежда, възпитава и образова в християнски дух бъдещия владетел на [[Стара Велика България]] - – [[Кубрат]]. През средновековието [[Византия]] с нейния [[икуменизъм]] се превръща в стожер на християнския свят, съставляваща като [[държава]] според най-значимия ѝ изследовател [[Георгий Острогорски]] неразривно триединство в името на [[Света Троица]] на [[елинизъм|елинска]]та [[култура]], [[Древен Рим|древноримска]]та [[държава|държавна]] [[традиция]] и християнската [[религия]].
 
== Форма, легенди и откриване ==
Ред 14:
 
== Последващи събития ==
След като Йерусалим и Божи Гроб били загубени за християните още по времето на Ираклий, в периода [[11 век|11]] - – [[13 век]] са организирани редица [[кръстоносни походи|кръстоносни походи]], чиято крайна цел е отвоюването и възвръщането на Йерусалим, Светите места и Светите земи от ръцете на неверниците.
 
След [[трагедия|най-трагичното]] и злощастно събитие за християнския свят в края на средновековието - – [[обсада на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] от [[Мехмед II|Мехмед Завоевателя]], османските [[султан]]и откакто станали [[халиф]]и след завоюването на Йерусалим и Гроба Господен от [[Селим I]], претендирали да са владетели на дървото на живота. По повод на тези им претенции изразени в [[Писмо на запорожките казаци до турския султан|писмо]] на [[Мехмед IV]] до [[запорожки казаци|запорожките казаци]], получили достоен отговор от [[Иван Сирко]] и [[Войско Запорожское]], сцена увековечена в най-известната картина на [[Иля Репин]] - – [[запорожките казаци пишат писмо на турския султан]]. Няколко години след смъртта на Сирко, Мехмед IV загубил [[битка при Виена]], поради и което възникнал [[Източен въпрос|източния въпрос]]. Двата най-стойностни руски исторически паметника се съхраняват понастоящем съответно в [[Руска национална библиотека|Руската национална библиотека]] и [[Руски музей|Руския музей]] в бившата [[столица]] на [[Руска империя|Руската империя]] - – [[Санкт Петербург]].
 
След [[трагедия|най-трагичното]] и злощастно събитие за християнския свят в края на средновековието - [[обсада на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] от [[Мехмед II|Мехмед Завоевателя]], османските [[султан]]и откакто станали [[халиф]]и след завоюването на Йерусалим и Гроба Господен от [[Селим I]], претендирали да са владетели на дървото на живота. По повод на тези им претенции изразени в [[Писмо на запорожките казаци до турския султан|писмо]] на [[Мехмед IV]] до [[запорожки казаци|запорожките казаци]], получили достоен отговор от [[Иван Сирко]] и [[Войско Запорожское]], сцена увековечена в най-известната картина на [[Иля Репин]] - [[запорожките казаци пишат писмо на турския султан]]. Няколко години след смъртта на Сирко, Мехмед IV загубил [[битка при Виена]], поради и което възникнал [[Източен въпрос|източния въпрос]]. Двата най-стойностни руски исторически паметника се съхраняват понастоящем съответно в [[Руска национална библиотека|Руската национална библиотека]] и [[Руски музей|Руския музей]] в бившата [[столица]] на [[Руска империя|Руската империя]] - [[Санкт Петербург]].
== Символика ==
Всички християнски гробове носят [[изображение]]то на животворящия кръст в отличие от тези на неверниците и друговерците.
Ред 24:
 
== Галерия ==
<center><gallery caption="">
Image: Cristo crucificado.jpg| [[Разпятие Христово]]
Image: MinzarHamatzleva ST 04.jpg| [[Манастир на Светия Кръст|Манастирът на Светия Кръст]] в [[Йерусалим]], където според преданието е намерено Дървото на живота
Image: Gustave dore crusades the discovery of the true cross.jpg| Поклонение на Животворния Кръст, след [[Обсада на Йерусалим (1099)|превземането на Светия Град]] от [[християни]]те - – гравюра от [[Густав Доре]]
Image: Saint Helena.jpg| Статуята на Света Елена с Животворящия Кръст в [[Свети Петър (базилика)|базиликата Свети Петър]] в [[Рим]]
</gallery></center>
Ред 50:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.novinar.net/news/na-krastovden-slantceto-poema-kam-zimata_Mjc0NzszNQ==.html?qstr=Валентина%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%20%D0%94%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B020Динева На Кръстовден слънцето поема към зимата]
* [http://news.ibox.bg/news/id_561078636 Кръстовден е]
* [http://www.pravoslavie.bg/Анализи/Разпятието-на-съд Разпятието на съд], Андрей Романов
 
 
{{Шаблон:Arma Christi}}