Животворен кръст: Разлика между версии

Още след разпятието Христово възниква огромна [[апокриф]]на литература за събитието, като целия цикъл от [[легенда|легенди]] за '''дървото на живота''' възниква в [[Палестина]], а сред многобройните произведения по темата се откроява неканоничното [[евангелие от Никодим]], докато [[императрица]]та-майка [[света Елена|Елена]] не открива '''животворния кръст''' в [[326]] г. в [[Йерусалим]], заедно с четирите гвоздея с които Исус е бил прикован към него при разпятието Христово, заедно с табелата с [[абревиатура]]та [[INRI]] от кръста. От този момент, последван от официалното прогласяване на Константинопол за [[Новия Рим]], кръстът заменя като символ рибата на [[ранно християнство|ранните християни]], превръщайки се през [[средновековие]]то в най-изобразявания символ в света. Християнството се налага за официална (държавна) религия (а [[Константинопол]] за [[столица]] на [[Римска империя|Римската империя]]) насетне и постепенно в целия средновековен [[Евразия|евразийски]] свят без [[Персия]], [[Индия]] и [[Китай]], като [[император]] [[Юстиниан I|Юстиниан]] откривайки на [[27 декември]] [[537]] г. катедралната [[Света София (Константинопол)|Света София]] произнася станалата [[крилата фраза]]: {{цитат|[[Соломоне, аз те надминах!]]|}} По време на последната [[персийско-византийска война 602-628]], наричана от [[Лев Гумильов]] световната война на [[7 век]], император [[Ираклий]] връща от [[Ктезифон]] заграбените от [[перси]]йците християнски реликви, сред които е и животворният кръст. В двора на Ираклий се отглежда, възпитава и образова в християнски дух бъдещия владетел на [[Стара Велика България]] - – [[Кубрат]]. През средновековието [[Византия]] с нейния [[икуменизъм]] се превръща в стожер на християнския свят, съставляваща като [[държава]] според най-значимия ѝ изследовател [[Георгий Острогорски]] неразривно триединство в името на [[Света Троица]] на [[елинизъм|елинска]]та [[култура]], [[Древен Рим|древноримска]]та [[държава|държавна]] [[традиция]] и християнската [[религия]].

След като Йерусалим и Божи Гроб били загубени за християните още по времето на Ираклий, в периода [[11 век|11]] - – [[13 век]] са организирани редица [[кръстоносни походи|кръстоносни походи]], чиято крайна цел е отвоюването и възвръщането на Йерусалим, Светите места и Светите земи от ръцете на неверниците.

<center><gallery caption="">

Image: Gustave dore crusades the discovery of the true cross.jpg| Поклонение на Животворния Кръст, след [[Обсада на Йерусалим (1099)|превземането на Светия Град]] от [[християни]]те - – гравюра от [[Густав Доре]]

* [http://www.novinar.net/news/na-krastovden-slantceto-poema-kam-zimata_Mjc0NzszNQ==.html?qstr=Валентина%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%20%D0%94%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B020Динева На Кръстовден слънцето поема към зимата]