Дирекция „Въздушни съобщения“: Разлика между версии

След [[Първата световна война]], съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор]], България трябва да разруши военната си авиация, но получава разрешение "да„да притежава цивилна авиация"авиация“.

След вандалския акт на разрушаване с няколко ремонтирани самолета в периода 1919- – 1920 г. се превозва пощата между [[София]], [[Русе]], [[Варна]], [[Пловдив]], [[Горна Оряховица]] и [[Бургас]]. Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите се открива "Отделение„Отделение за въздухоплаване"въздухоплаване“, което с царски указ № 40 от 15.07.1924 година се преобразува в "Дирекция„Дирекция на въздухоплаването"въздухоплаването“ <ref>'''Дреников''', Иван Г., Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 г., Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004</ref>. Преоборудваните военновременни самолети превозват от 1 до 4 пътници. Закупените за нуждата на Дирекцията 17 нови самолета превозват предимно поща и след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, тази идея е изоставена. Създаденото с договор от 1926 г. смесено българо-германско дружество за авиотраспорт [[Бунавад]] обслужва линията [[София]]-[[Русе]]- [[Варна]] с 2 самолета [[Junkers F 13]] през 1927 и 1928 година. Тази дейност е прекратена поради неизпълнение от българската държава на договорните условия с партньора ''Junkers & Co''.

До [[Втората световна война]] над територията на България са организирани въздушни линии на [[Ер Франс]], [[Аерофлот]], [[Луфтханза|Дойче луфтханза]] и полският [[ЛОТ]]<ref>'''Цаков''', Цветан, Мъже и криле, Държавно издателство "Техника"„Техника“, София, 1987</ref>.

На 27 декември 1946 г. се приема Постановление на МС № 8, с което се създава '''"Дирекция "Въздушни„Въздушни съобщения"съобщения“''' (ДВС). Това е ново начало на гражданското въздухоплаване.

[[файл:Belarus-Minsk-Museum of GPW Exhibition-3.jpg|мини|250п|Ли-2 - – музеен експонат]]

С постановление от 11 март 1947 г. на ДВС се предават 3 броя военно-десантни тримоторни самолета [[Junkers Ju 52/3m|Junkers Ju 52/3m "Сова"„Сова“]], 2 броя Не-111 "Ястреб"„Ястреб“, 2 бр. двумоторни учебно-тренировъчни '''Фоке-Вулф 58''', 13 бр. '''Физлер-Щорх''' Fi 156 "Дрозд"„Дрозд“, 14 бр. FW-56 "Гълъб"„Гълъб“. Това са самолети закупени и използвани от Въздушните на Н.В. войски. Junkers Ju 52/3m, тримоторен транспортен целометалически моноплан е внесен през 1938 година. Юнкерсите са преоборудвани от военно-транспортни в пътнически в [[Балкан (завод)|Държавната самолетна фабрика (ДФС)]]. Този самолет се обслужва от екипаж от 3 души и превозва 17- – 18 пътници<ref>Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 10, 2011, с. 49</ref>.

През 1946 година ВВС на България получава 2 нови съветски военно-транспортни самолета Ли-2п. Така предназначените за военната авиация самолети също се прехвърлят в системата на гражданския транспорт. Самолетите са приети от летеца-инструктор Иван Шивачев, а известния съветски полярен летец Барилов е инструкторът провел първото обучение по ползването на тези самолети при сложни метеорологични условия и във всички часове на денонощието.

Първи главен директор на ДВС е пилотът полковник Борис Ганев от военната авиация на СССР. Негови заместници са инж. Душко Кондов по техническата част и Драган Шишков по административната част.

На [[29 юни]] [[1947]] г. на [[Летище София|летище Враждебна]] министър-председателят [[Георги Димитров]] открива първата гражданска въздушна линия София-Бургас. Първият екипаж, летял по тази линия с Junkers Ju 52/3m LZ-UNL, е в състав Никола Александров, Стефан Тосунов, Тодор Гургулиев - – борден механик и Павел Александров - – борден радист. След него излита и Ли-2 с борден номер LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. Редовните полети започват от [[1 юли]] [[1947]] г. Месец по-късно на 2 август започват полети по линията София-Варна и временни полети по линията София-Пловдив за обслужване на гостите на [[Международен панаир Пловдив|Международния панаир]] в [[Пловдив]].

С първите 2 самолета [[Ли-2|„Ли-2п“]] е положено началото на българските международни линии. На [[13 февруари]] [[1948]] г. с „Ли-2п“ LZ-LIB е открита първата линия с маршрут [[София]] - – [[Белград]] - – [[Будапеща]] - – [[Прага]].

На 15 май 1948 г. главният инспектор-пилот на ДВС Никола Александров избягва с единият правителствен самолет „Не 111“ в [[Турция]].

На 30.06.1948 г. по време на полета Варна - – София със самолет Junkers Ju 52/3m, при терористичен акт е застрелян летящия на борда, като проверяващ, директор на ДВС Борис Ганев и радиотелеграфиста Недялко Недялков, а бордния механик е ранен. Главният директор Борис Ганев е пилотирал самолета като втори пилот. Самолетът със 17 пътници на борда е отклонен от курса под управлението на организатора на терористичния акт офицера летец Страшимир Михалакиев и е приземен в [[Истанбул]]-Турция. В Турция е заведено дело за незаконно проникване на турска територия и 9-та терористи не са върнати в България, а са осъдени (може би формално) и по-късно освободени.

Последвалият втори терористичен акт е повод за поредната чистка и уволнение на смятаните за политически ненадеждни. Напуска най-опитният кадър на ДВС пилотът Иван Шивачев, и за кратко авиокомпанията остава само с 6 командири при 8 експлоатирани самолета. Международните полети се поемат от най-подготвените - – Стефан Тосунов и Желязко Радев; спешно са обучени за командири Дако Даков и Христо Пътев. <ref>Ли-2 у нас, сп. Аеро, кн. 10, 2011 г. с.51 </ref>

Първият петгодишен план предвижда увеличаването на вътрешните линии до 2365 километра, външните - – до 4565 километра, преустройство на летищата, увеличаване на самолетния парк с до 80%, обучение и квалификация на персонала. С ресурсите на българската държава и кратките срокове това е счетено за неизпълнимо.

При такава конкуренция, при това на държавни транспортни организации, 3 самолета „Юнкерс“ на ДВС са консервирани и подготвени за дългосрочно съхранение, а останалите самолети заедно с първоначалните 2 бр. „Ли-2п“ сменят цивилната регистрация с военна и преминават на служба във [[ВВС на България|Военновъздушните сили]]. Така цялата материална част на ДВС се предава на 16-ти транспортен полк на ВВС.

== Източници ==

* Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. Аеро, бр. 10, 2011, с.49.