След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония]] през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му [[Скопие]] и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София.
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО. Но през юни 1946 година къщата на Дрангов на улица „Цар Иван Шишман“ № 37 - зад черквата „Свети„[[Свети Седмочисленици“Седмочисленици (София)|Свети Седмочисленици]]“ е обкръжена. Четирийсет и пет годишният мъж решава сам да сложи край на живота си, отколкото да попадне в килията за "разпити"„разпити“<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 52.</ref><ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 292.</ref>. В една по-сетнешна справка на ДС (от 6.ХII. 1962 г. ) се лансира версията, че „при престрелка с нашите органи е убит“, последното й изречение гласи: „Той обаче убил 6 души от МВР“. Цифрата е потвърдена от донесение на агент Борис Аврамов, който съобщава, че Кирил Дрангов, преди да издъхне бил застрелял шестима от четиринайсетте агенти, изпратени да го арестуват. Гробът му и днес не е известен.
Синът му Борис, завършилзавършва [[Софийска духовна семинария|семинарията]] в София през 1976 година е поканен в [[Торонто]] от местната емиграция, за да оглави църквата на емиграцията.<ref>[http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf Въ и извънъ Македония, Спомени на Пандо Младенов, стр. 175]</ref> След падането на комунизма в България през 1989 г. дъщерята на Кирил Дрангов - Райна Дрангова - е сред създателите на [[ВМРО-БНД|ВМРО-СМД]] в София.
