|
=== Тюрки ===
Съгласно друга версия те са потомци на [[тюрки|тюркски]] племена, заселили се в тази област през XIII в. в резултат от монголското нашествия и преминали в православието от [[Тенгризъм|тенгризма]]. В полза та тази версия свидетелстват исторически източници и общата с други тюркски народи култура, а също фактът, че езикът им е близък до диалекта на [[юруци]]те (анадолски/анатолийски туркмени).
'''Българи'''
Караманското княжество е най-силният и сериозен съперник на османците в Анадола. През XIII и XIV век то е по-силно от Османското княжество. През XV в. то вече започва да губи сили, за да бъде погълнато постепенно от Османската държава в края на XV в. и да прекрати напълно съществуванието си около началото на XVI в.
"Историята на Караман" ("Караман Тарихи") или "Историята на Караманската династия" е летопис за караманците и за династията Караман в Мала Азия.
"Историята на Караман" е разказ и за компактно българско население, живяло на и около Булгар Дагъ (Планината Булгар, Българската планина) в Тороските планини.
То участвало в походи, войни, сражения, обсади и завладявания на градове и крепости предимно в Южна и Централна Мала Азия, но освен това и в други части на полуострова, а и към Сирия. Съдбата и действията на българите били преплетени със съдбата и действията на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници от 1227 до 1517 г. Тези българи имали своя 10-хилядна войска, свои бейове и владетели-ханове, дори кралица. Имали и своя територия, държавица-Булгар. Обитавали земите около и във високата, стръмна и непристъпна Българска планина (Булгар Дагъ), чийто върхове надхвърлят 3000 м. надморска височина, между градовете Ерегли, Нигде, Юргюб, Адана и Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.
В Мала Азия остават много българи, които изгубват самосъзнанието си. В градовете Бандърма, Бруса (един от кварталите там и днес се нарича "Булгаръ Махле" /към 1940 г., когато е писана книгата/), Смирна (там К. Фотинов издава първото българско списание - "Любословие" - през 1842-1844 г.) и др. те се потурчват, а другаде, като в с. Къз-Дервент, се погърчват.
Малоазийски българи са и част от "гръцките бежанци от Мала Азия", за които гръцките вестници пишат, че говорят по-добре български, отколкото гръцки.http://ziezi.tripod.com/anadol/venedikova.htm
== Характеристика на езика ==
|
