Неаполитански език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
}}
 
'''Неаполитанският език''' е [[романски езици|романски език]], говорен предимно в [[Неапол]] в [[Италия]] и в околноститеблизките му региони, както и сред някои емигрантски общности извън страната. През [[1976]] г. хората, говорещи неаполитански като майчин език, наброяват 7 047 399. Езикът няма статут на официален и не се изучава в училище.
 
== Класификация ==
Ред 34:
*Притежателните местоимения понякога се сливат със съществителното име: ''fràtemo'' (брат ми), sòreta (сестра ти), но '''o sole mio'' (слънце мое), ''a' sora soja'' (сестра му/й).
*Макар че в романските езици не е позволено да се използва неопределителен член пред притежателно местоимение касаещо одушевено лице, в неаполитанския съществуват форми като ''ń'ammico a mme'' (сравни френски ''un ami à moi'' - един мой приятел).
*За разлика от [[италиански език|италианския език]], съответствието накато спомагателнияспомагателен глагол ''avere'' (''avé'') се изпозва вместо ''essere'' при образуване на сложни времена на възвратни глаголи или глаголи за движение: се използва ''''avere'''' ''(''avé'')'' вместо ''''essere - ''aggio juto'', ''aggio venuto''.''
*По подобие на [[испански език]] за указване на притежание се използва само глаголът ''tènere'' или ''tené'', вместо ''avere''.
*Прякото допълнение, отнасящо се до лица, се образува като непряко с помощта на предлога ''а'': ''aggio visto a Pascale'' (видях Паскале), но ''aggio visto 'nu chiuovo'' (видях пирон).
Ред 41:
 
== Речник ==
Речниковият състав отразява историята на Неапол. Има много заемки от [[испански език]] (каталонски), както и от английски и арабски.
 
== Литература ==