Висше транспортно училище: Разлика между версии

м
редакция без резюме
м (Шаблон:Университет инфо → Шаблон:Висше училище)
мРедакция без резюме
[[Файл:Rhodopenbahn615.JPG|мини|ляво|350п|Теснопътен локомотив серия 615<sup>76</sup>, обслужвал жп линията [[Теснолинейка Септември - Добринище|Септември-Добринище]], изложен в двора на ВТУ.]]
 
'''Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“''' се намира в [[София]], [[България]]. Създадено е като '''Държавно железопътно училище''' с Царски [[указ]] №60№ 60 от [[1922]] г.
 
== 1922-1928 г. ==
 
== 1928-1945 г. ==
Със заповед 10 от 1928 г. на [[министър на войната|министъра на войната]] [[генерал-майор]] [[Иван Вълков]] Държавното ЖП училище се реорганизира в жп полк, а неговият [[Началник на ВТУ Тодор Каблешков|началник]] - става негов командир. Друго съществено изменение е получаваното образование на успешно завършилите. Възпитаниците на средния отдел и за двете специалности (машинна и станционна) получават полувисше образование, а тези от професионалния отдел (превозна и строителна специалност) - средно специално жп образование. Ползването на правото на полувисше образование обаче се ползва само за системата на [[Министерство на железниците, пощите и телеграфите]]. Извън ведомството образователния ценз е приравнен на средно техническо образование.
В периода 1928-1945 г. са подготвени 15 випуска. В средния отдел са подготвени и изпратени в железопътния трнспорттранспорт 630 локомотивни машиниста и 921 ръководители по движението и търговската експлоатация. В професионалния отдел - 485 влакови кондуктори и 577 надзиратели по поддържането на железния път.
 
== 1945-1950 г. ==
С [[Постановление]] на [[Министерски съвет]] (ПМС) 3 от [[29 ноември]] [[1945]] Държавното ЖП училище е реорганизирано в Държавно средно училище към Министерството на железниците, пощите и телеграфите. С това е премахната чисто военната форма на обучение, като казармения режим е заменен от полувоенен, при който на завършилите се признава отбита военна служба. През този период са подготвени пет випуска. На завършилите средния отдел се признава полувисше образование. Специалностите са две: "Машинно-локомотивна" - завършена от 165 души и "Движение и търговска" - завършена от 317 души. Професионалния отдел се закрива през [[1947]] г. Завършват със средно специално образование 157 влакови кондуктори, 171 надзирателя и 23 техници по поддържане на железния път.
 
== 1950-1958 г. ==
На основание ПМС 7 от [[3 октомври]] [[1949]] г. и Заповед 52 от [[31 януари]] [[1950]] г. на министъра на транспорта всички училища и школи от 1 януари 1950 г. се поставят под единно централно ръководство, осъществявано от отдел "Кадри" и преминават на издръжка към бюджета на Министерство на транспорта. С тази заповед става и преименуването на училището в Средно транспортно училище. В него започват да се приемат и девойки. Техният брой е бил доста ограничен и са се обучавали заедно с младежите в общи класове - за ръководители по движението и търговската служба. Срокът за обучение бил четири години, а при завършване се получавало средно техническо образование. Имало два отдела: среден и практически отдел. В средния се подготвят локомотивни машинисти, ръководители по движението и търговска служба, машинни техници и строителни техници. В практическия отдел са се подготвяли помощник локомотивни машинисти и шлосери по ремонта на подвижния състав. Със Заповед 802 от 13 декември 1951 г. на министъра на транспорта от следващата година Средното транспортно училище е преименувано на Транспортен техникум. Премахва се средния отдел, понеже не се включва в понятието "техникум", а практическия е наречен "промишлен" и от същата година преминава към Главно управление на трудовите резерви към Министерски съвет. В Транспортния техникум се подготвят средни изпълнителски кадри за железопътния транспорт по следните специалности: Експлоатация на железопътния транспорт - ръководител по движението и търговската служба, Експлоатация на железопътния транспорт - началник влак, Експлоатация и ремонт на подвижния състав - локомотивен машинист, Експлоатация и ремонт на подвижния състав - вагонен техник, строителство и поддържане на железните пътища. Подготвени са девет випуска: 562 локомотивни машиниста, 1015 ръководители по движението, 279 машинни техници и 217 строителни техници.
 
== 1958-1984 г. ==
С ПМС 76 от [[13 май]] [[1958]] г. от началото на учебната [[1958]]/[[1959]] година Транспортният техникум се преобразува в Полувисш железопътен институт (ПЖИ) с тригодишен срок на обучение. В ПЖИ има три отдела: полувисш, среден и практически. В полувисшия отдел са същите пет специалности, като през 1960 година се открива нова: Автоматика и телемеханика в железопътния транспорт. В средния отдел са се приемали курсисти за вечерно и задочно обучение, а в практическия са се обучавали младежи за пом. локомотивни машинисти.
 
Това става с ПМС 118 от 24 юли 1962 г. Установен е напълно военен режим и обучаемите се подчиняват напълно на Уставите на въоръжените сили на Народна Република България. Годишния прием достига до 900 човека. Специалностите са:
* Експлоатация на железопътния транспорт - ръководител по движението и търговската служба;
* Експлоатация на железопътния транспорт - началник влак;
През този период са подготвени 26 випуска, 5015 локомотивни машиниста, 3823 ръководители по движението, 531 началник влакове, 1921 вагонни техници, 1653 строителни техници поп железния път, 1266 електромеханици, 224 организатора и 85 техници по АСУ в транспорта
 
С указ 671 от 22 септември 1967 г. ПЖИ приема за свой патрон [[Тодор Каблешков]], първият българин - началник на железопътна гара (Белово).
 
== 1984-2000 г. ==
С Указ на Държавния съвет 1562 от 21 май 1984 г. ПЖИ "Тодор Каблешков" се преобразува във Висше военно транспортно училище "Тодор Каблешков". Определя се срокът на обучение в двете квалификационни равнища - пет години за висшия курс и три години за полувисшия. Видовете специалности във висшия курс, квалификацията "инженер-оператор в транспорта" и други. Професионалните направления и специалностите във висшия курс са съобразени с утвърдената номенклатура в страната. Поради общия характер на професионалната дейност специалностите в полувисшия курс също са отнесени към съответните професионални направления.
* ''Направление "Машиностроене и уредостроене"''
** Висш курс:
 
== От 2000 г. ==
Това става наНа [[31 август]] [[2000]] г., в изпълнение на разпоредбите на Закона„Закона за преобразуване на Строителни войски, Войските на министерството на транспорта и Войските на комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятияпредприятия“ (обнародван в ДВ бр.57/2000 г.) училището е девоенизирано. От тогава то се нарича Висше транспортно училище (ВТУ) "Тодор Каблешков" и е със статут на държавно висше специализирано училище и привежда структурите си в съответствие със Закона за висшето образование.
За учебната 2009/2010 г. училището обучава студенти за образователно-квалификационна степен "магистър" по следните специалности:
* Транспортна техника;
* Счетоводство и контрол.
{{commonscat|Todor Kableshkov University of Transport}}
 
== Ръководители на ВТУ „Тодор Каблешков“ ==
 
{| class="wikitable"
! № !! длъжност !! име !! дати
|-
| 1. || началник || полк. Георги Вълков || 1922 – 1924
|-
| 2. || началник || полк. Траян Драганов || 1924 - 1925
|-
| 3. || началник || полк. Милевой Бакърджиев || 1925 – 1928
|-
| 4. || началник || полк. Илия Сарълиев || 1928 – 1931
|-
| 5. || началник || полк. Борис Колчев || 1931 – 1933
|-
| 6. || началник || полк. Васил Милошев || 1933 – 1934
|-
| 7. || началник || полк. Никола Данаилов || 1934 – 1938
|-
| 8. || началник || полк. Георги Лекарски || 1938 – 1942
|-
| 9. || началник || полк. Симеон Дойнов || 1942 – 1944
|-
| 10. || директор || доц. Нако Дойнов || 1945 – 1946
|-
| 11. || директор || инж. Светослав Матакиев || 1946 – 1947
|-
| 12. || директор || Георги Иванов || 1947 - 1951
|-
| 13. || директор || Марин Маринов || 1951
|-
| 14. || директор || Георги Рангелов || 1952 – 1960
|-
| 15. || директор || инж. Минчо Марков || 1961 – 1962
|-
| 16. || началник || полк. Никола Жеков || 1962 – 1965
|-
| 17. || началник || полк. Йордан Златански || 1965 – 1970
|-
| 18. || началник || ген.-майор доц. Григор Жотев || 1984 – 1989
|-
| 19. || началник || полк. доц. Георги Генчев || 1989 – 1991
|-
| 20. || началник || ген.-майор к.т.н. Стефан Бъчваров || 1991 – 1993
|-
| 21. || внд началник || полк. инж. Соколов || 1993
|-
| 22. || началник || полк. инж. Михаил Карамаринов || 1993 – 1997
|-
| 23. || началник || ген.-майор доц. д-р инж. Тодор Лъжански || 1997 – 2000
|-
| 24. || ректор || проф. д.т.н. инж. Ненчо Ненов || 2000 – 2008
|-
| 25. || ректор || проф. д.т.н. инж. Петър Колев || от 2008 г.
|}
 
== Източници ==