Франсоа-Анри дьо Монморанси-Бутвил, херцог дьо Люксамбур: Разлика между версии

В началото на мирния период Люксамбур бива въвлечен в дворцовите интриги, което му коства няколкомесечен престой в Бастилията по заповед на Лувоа. След освобождаването си през 1680 той заема поста началник на гвардейците на краля. В началото на [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] той е избран за командващ армията в Нидерландия, тъй като според единодушното мнение на краля и Лувоа е единственият френски маршал, който е способен да се противопостави на Уилям III. На 1 юли 1690 г. Люксамбур печели може би най-бляскавата победа в кариерата си - над съюзническите войски на принц Валдек при [[Фльорюс (битка)|Фльорюс]]. На следващата година отново побеждава при Льоз, което се повтаря и при [[Щайнкирк (битка)|Щайнкирк]] през 1692 и при [[Неервинден (битка)|Неервинден]] през 1693 г. Много историци смятат тази последна победа за неговият най-значителен успех. След това той е наречен "'''''тапицер на Парижката Св. Богородица'''''", тъй като успява да отнесе толкова много пленени знамена в прочутата църква, че с тях е могъл да я покрие напълно отвътре. През 1694 г. е бездеен в Нидерландия, което е последната му кампания. Смъртта му в началото на 1695 г. е посрещната с облекчение от Луи XIV, който гледа на него с все по-голямо подозрение, спомняйки си, че и Конде е имал същата слава точно преди за се разбунтува срещу него през 1650 г.