Слънчева система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.167.24.104 (б.), към версия на V111P
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Solar system.jpg|thumb|300px|Мозайка на планетите в Слънчевата система, включвайки [[Луна]]та ( съотношението в размерите не е действително и [[Венера (планета)|Венера]] е представена без [[Венера (планета)#Атмосфера|нейната атмосфера]])]]
 
'''Слънчевата система''' е група [[Астрономически обект|астрономически обекти]], включваща [[Слънце]]то и всички обекти на орбита около него  [[астероид]]и, [[комета|комети]], [[планета|планети]], [[Планета-джудже|планети джуджета]], [[естествен спътник|спътници]], [[Космически прах|междупланетарен прах]] и [[газ]]. Всички те са образувани при разпадането на [[молекулярен облак]] преди около 4,6 млрд. години.
 
Основната част от [[Маса (величина)|масата]] на обектите в орбита се съдържа в осемте относително отдалечени една от друга планети, чиито орбити са с форма, близка до [[окръжност]], лежащи върху почти плосък диск, наричан [[еклиптика]]. Четирите по-малки вътрешни планети ([[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя]] и [[Марс (планета)|Марс]]), наричани [[Земеподобна планета|земеподобни планети]], са съставени главно от [[Скала|скали]] и [[метал]]и. Четирите външни планети ([[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Сатурн (планета)|Сатурн]], [[Уран (планета)|Уран]] и [[Нептун (планета)|Нептун]]), наричани [[Газов гигант|газови гиганти]], са по-масивни и са съставени предимно от [[водород]] и [[хелий]].
Ред 12:
Основният компонент на Слънчевата система е Слънцето, [[звезда]] от клас G2 в [[Главна последователност|главната последователност]], която съдържа 99,86% от известната маса на системата и е доминираща в гравитационно отношение.<ref>{{cite journal | last=Woolfson | first=M | title=The origin and evolution of the solar system | doi=10.1046/j.1468-4004.2000.00012.x | year=2000 | journal=Astronomy & Geophysics | volume=41 | pages=1.12}}</ref> Четирите най-големи тела, обикалящи около Слънцето, газовите гиганти, съдържат 99% от останалата маса, като само Юпитер и Сатурн включват повече от 90%.
 
Общата структура на известните области от Слънчевата система включва Слънцето, четири относително малки вътрешни планети, заобиколени от пояс скални астероиди, и четири газови гиганта, заобиколени от замръзнали малки обекти в [[Пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]]. Понякога тази структура се разглежда като няколко самостоятелни области  ''вътрешна Слънчева система'', включваща четирите земеподобни планети и астероидния пояс, и ''външна Слънчева система'', включваща четирите газови гиганта.<ref>{{cite web | title=An Overview of the Solar System | publisher = nineplanets.org | url = http://www.nineplanets.org/overview.html | accessdate=15 февруари 2007}}</ref> След откриването на пояса на Кайпер най-външните части на Слънчевата система се приемат за отделна област, съставена от всички обекти извън орбитата на Нептун.<ref>{{cite web | title = New Horizons Set to Launch on 9-Year Voyage to Pluto and the Kuiper Belt | first = Amir | last = Alexander | publisher = The Planetary Society | year = 2006 | url = http://www.planetary.org/news/2006/0116_New_Horizons_Set_to_Launch_on_9_Year.html | accessdate = 8 ноември 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20060222080327/http://www.planetary.org/news/2006/0116_New_Horizons_Set_to_Launch_on_9_Year.html|archivedate=2006-02-22}}</ref>
 
Орбитите на повечето големи обекти, обикалящи около Слънцето, лежат в равнини близки до тази на земната орбита, която е наричана [[еклиптична равнина]]. Орбитите на планетите са много близки до нея, докато кометите и обектите от Пояса на Кайпер често имат орбити под значителен ъгъл спрямо земната.<ref>{{cite web | title = The formation of the Kuiper belt by the outward transport of bodies during Neptune’s migration | first = Harold F | last = Levison | coauthors = Alessandro Morbidelli | url = http://www.obs-nice.fr/morby/stuff/NATURE.pdf | format = PDF | year = 2003 | accessdate = 25 юни 2007}}</ref><ref>{{cite journal | title = From the Kuiper Belt to Jupiter-Family Comets: The Spatial Distribution of Ecliptic Comets | first = Harold F | last = Levison | coauthors = Martin J Duncan | journal = Icarus | issue = 1 | year = 1997 | pages = 13- – 32 | doi = 10.1006/icar.1996.5637 | url = http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B6WGF-45M91DF-24&_user=10&_rdoc=1&_fmt=&_orig=search&_sort=d&view=c&_acct=C000050221&_version=1&_urlVersion=0&_userid=10&md5=6fa927eab9338038f6678e6fd538d2f5 | accessdate = 18 юли 2008 | volume = 127}}</ref> Освен това всички планети и повечето други обекти се движат по орбитите си в посоката на въртене на Слънцето  срещу посоката на часовниковата стрелка, гледано от северния полюс на Слънцето. Сред изключенията от това правило е [[Халеева комета|Халеевата комета]].
 
== Видове обекти ==
Ред 21:
* [[Слънце]]то, [[звезда]] от [[спектрален клас]] G2, която съдържа 99,86% от масата на системата.
* Планетите в Слънчевата система са осемте тела, наричани [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя (планета)|Земя]], [[Марс (планета)|Марс]], [[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Сатурн (планета)|Сатурн]], [[Уран (планета)|Уран]] и [[Нептун (планета)|Нептун]].
** Сравнително големи тела на орбита около планетите се наричат [[естествен спътник|спътници]], понякога още „луни“ аналогично на естествения спътник на Земята &mdash; [[Луна|Луната]]та.
** Прах и малки частици на орбита около планетите, формиращи [[Планетен пръстен|планетни пръстени]].
** Малки по размери обекти, създадени от човека, на орбита около Земята, а понякога и около други планети (виж [[изкуствен спътник]] и [[космически апарат]]).
Ред 33:
* [[Транс-нептунов обект|Транснептуновите обекти]] са ледени тела, чийто среден орбитален радиус лежи отвъд този на Нептун. Те се разделят на:
** обекти от [[пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]] с радиус на орбитата между 30 и 100 [[Астрономическа единица|AE]]. Предполага се, че са източник на кометите с краткотраен живот. Обекти от пояса с орбити подобни на Плутоновата са наричани ''[[Плутино|плутини]]''. Към тази група спадат също [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]] и неговите спътници. (Преди 2006 г. Плутон се считаше за планета.)
** Обекти от [[Облак на Орт|облака на Оорт]] (в момента хипотетични) с радиус на орбитата между 50&nbsp;000 и 100&nbsp;000 AE. Този район се смята за източник на кометите с дълготраен живот.
* В Слънчевата система има известно количество [[космически прах]], който е причина за [[Зодиакална светлина|зодиакалната светлина]]. Повечето от космическия прах се намира в равнината на [[еклиптика]]та. Част от него вероятно е с [[междузвездно пространство|междузвезден произход]].
 
Ред 48:
 
== Галактическа орбита ==
Слънчевата система е част от [[галактика]]та [[Млечен път]]  [[спирална галактика]] с диаметър от около 100 000 [[светлинна година|светлинни години]] и съдържаща приблизително 200 милиарда звезди. Слънцето е типична за Млечния път звезда.
 
По някои изчисления Слънчевата система се намира между 25 000 и 28 000 светлинни години от [[галактичен център|галактичния център]]. Тя се движи със скорост от 220 km/s по орбитата си около галактичния център и извършва едно пълно завъртане за 226 млн. години. Спрямо положението на Слънчевата система [[втора космическа скорост|втората космическа скорост]] на Млечния път е около 1000 km/s.
Ред 59:
В продължение на много векове Слънчевата система е разглеждана в рамките на [[Геоцентричен модел|геоцентричния модел]], който не позволява правилно разбиране на нейната същност и структура. С подобряване на методите за наблюдение се раждат и нови теории за Слънчевата система. Първата значима стъпка е направена от [[Николай Коперник]], който предлага [[Хелиоцентричен модел|хелиоцентричния модел]]. Задоволително кинематично обяснение на движението на планетите е дадено малко по-късно от [[Йоханес Кеплер|Йохан Кеплер]], а [[Исак Нютон]] създава и динамичен модел на движението на небесните тела.
 
Със започването на [[космическа ера|космическата ера]], множество изследвания на обекти от Слънчевата система се извършват от [[космически апарат]]и (предимно автоматични) на различни космически агенции. Първият апарат, достигнал до друго небесно тяло, е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветският]] [[Луна 2]], разбил се на повърхността на [[Луна]]та през 1959 г. Повърхността на [[Венера (планета)|Венера]] е достигната през 1965 г., на [[Марс (планета)|Марс]]  през 1976 г., на астероида [[433 Ерос]]  през 2001 г. и на спътника на [[Сатурн (планета)|Сатурн]] [[Титан (спътник)|Титан]]  през 2005 г.
 
Следните космически апарати са се сближили с обекти от Слънчевата система или са ги изследвали от орбита: [[Маринър 10]], сближил се с [[Меркурий (планета)|Меркурий]] през 1975 г.; двата апарата от мисията [[Вояджър (програма)|Вояджър]], посетили [[Юпитер (планета)|Юпитер]] през 1979 г. и Сатурн през 1980–19811980 – 1981 г. [[Вояджър 2]] посещава още и [[Уран (планета)|Уран]] през 1986 г. и [[Нептун (планета)|Нептун]] през 1989 г. В началото на 21 век двата апарата се намират далеч зад орбитата на [[Плутон (планета джудже)|Плутон]], на разстояние, по-голямо от 95 AU. Очаква се в рамките на няколко години те да навлязат в [[Хелиопауза|хелиопаузата]].
 
Най-далечният обект, достигнат от пилотирани космически апарати до момента, е Луната, посетена от мисиите [[Аполо (мисия)|Аполо]]. Последното кацане на пилотиран апарат на Луната е това на [[Аполо 17]] през 1972 г. Към 2005 г. съществуват планове за нови пилотирани мисии дотам, както и за изграждане на обитаеми [[лунна база|лунни бази]] на повърхността. За кацане на пилотиран апарат на повърхността на Марс обаче няма сериозни планове.
 
Въпреки че основните принципи за произхода на планетите се считат за разбрани, има някои важни неизяснени въпроси. Единият от проблемите е парадоксът с въртящия момент. Въпреки че в Слънцето е съсредоточена почти 99,9% от масата на цялата система, то притежава само 0,5% от общия въртящ момент. Останалите 99,5% се падат на орбиталния въртящ момент на планетите. Също така загадка е и наклонът от 7° на екваториалната плоскост на Слънцето спрямо средната орбитална плоскост на планетите.<ref>{{cite journal | last = Heller | first = C. H | year = 1993 | month = | title = Encounters with protostellar disks. I – Disk tilt and the nonzero solar obliquity | journal = The Astrophysical Journal | volume = 408 | issue = | pages = | id = }}{{cite journal | last = Kroupa | first = P | year = 1995 | month = | title = The dynamical properties of stellar systems in the Galactic disc | journal = Monthly Notices of the Royal Astronomical Society | volume = 277 | issue = | pages = | id = | url = http://de.arxiv.org/pdf/astro-ph/9508084}}</ref>
 
== Други планетарни системи ==
Ред 264:
<td align="center">0,093 – 0,141</td>
<td align="center">0,000&nbsp;14 – 0,001&nbsp;02</td>
<td align="center">76- – 990</td>
<td align="center">11500</td>
<td align="center">20</td>