Слънчева система: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.167.24.104 (б.), към версия на V111P |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Solar system.jpg|thumb|300px|Мозайка на планетите в Слънчевата система, включвайки [[Луна]]та ( съотношението в размерите не е действително и [[Венера (планета)|Венера]] е представена без [[Венера (планета)#Атмосфера|нейната атмосфера]])]]
'''Слънчевата система''' е група [[Астрономически обект|астрономически обекти]], включваща [[Слънце]]то и всички обекти на орбита около него
Основната част от [[Маса (величина)|масата]] на обектите в орбита се съдържа в осемте относително отдалечени една от друга планети, чиито орбити са с форма, близка до [[окръжност]], лежащи върху почти плосък диск, наричан [[еклиптика]]. Четирите по-малки вътрешни планети ([[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя]] и [[Марс (планета)|Марс]]), наричани [[Земеподобна планета|земеподобни планети]], са съставени главно от [[Скала|скали]] и [[метал]]и. Четирите външни планети ([[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Сатурн (планета)|Сатурн]], [[Уран (планета)|Уран]] и [[Нептун (планета)|Нептун]]), наричани [[Газов гигант|газови гиганти]], са по-масивни и са съставени предимно от [[водород]] и [[хелий]].
Ред 12:
Основният компонент на Слънчевата система е Слънцето, [[звезда]] от клас G2 в [[Главна последователност|главната последователност]], която съдържа 99,86% от известната маса на системата и е доминираща в гравитационно отношение.<ref>{{cite journal | last=Woolfson | first=M | title=The origin and evolution of the solar system | doi=10.1046/j.1468-4004.2000.00012.x | year=2000 | journal=Astronomy & Geophysics | volume=41 | pages=1.12}}</ref> Четирите най-големи тела, обикалящи около Слънцето, газовите гиганти, съдържат 99% от останалата маса, като само Юпитер и Сатурн включват повече от 90%.
Общата структура на известните области от Слънчевата система включва Слънцето, четири относително малки вътрешни планети, заобиколени от пояс скални астероиди, и четири газови гиганта, заобиколени от замръзнали малки обекти в [[Пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]]. Понякога тази структура се разглежда като няколко самостоятелни области
Орбитите на повечето големи обекти, обикалящи около Слънцето, лежат в равнини близки до тази на земната орбита, която е наричана [[еклиптична равнина]]. Орбитите на планетите са много близки до нея, докато кометите и обектите от Пояса на Кайпер често имат орбити под значителен ъгъл спрямо земната.<ref>{{cite web | title = The formation of the Kuiper belt by the outward transport of bodies during Neptune’s migration | first = Harold F | last = Levison | coauthors = Alessandro Morbidelli | url = http://www.obs-nice.fr/morby/stuff/NATURE.pdf | format = PDF | year = 2003 | accessdate = 25 юни 2007}}</ref><ref>{{cite journal | title = From the Kuiper Belt to Jupiter-Family Comets: The Spatial Distribution of Ecliptic Comets | first = Harold F | last = Levison | coauthors = Martin J Duncan | journal = Icarus | issue = 1 | year = 1997 | pages = 13
== Видове обекти ==
Ред 21:
* [[Слънце]]то, [[звезда]] от [[спектрален клас]] G2, която съдържа 99,86% от масата на системата.
* Планетите в Слънчевата система са осемте тела, наричани [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя (планета)|Земя]], [[Марс (планета)|Марс]], [[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Сатурн (планета)|Сатурн]], [[Уран (планета)|Уран]] и [[Нептун (планета)|Нептун]].
** Сравнително големи тела на орбита около планетите се наричат [[естествен спътник|спътници]], понякога още „луни“ аналогично на естествения спътник на Земята — [[Луна
** Прах и малки частици на орбита около планетите, формиращи [[Планетен пръстен|планетни пръстени]].
** Малки по размери обекти, създадени от човека, на орбита около Земята, а понякога и около други планети (виж [[изкуствен спътник]] и [[космически апарат]]).
Ред 33:
* [[Транс-нептунов обект|Транснептуновите обекти]] са ледени тела, чийто среден орбитален радиус лежи отвъд този на Нептун. Те се разделят на:
** обекти от [[пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]] с радиус на орбитата между 30 и 100 [[Астрономическа единица|AE]]. Предполага се, че са източник на кометите с краткотраен живот. Обекти от пояса с орбити подобни на Плутоновата са наричани ''[[Плутино|плутини]]''. Към тази група спадат също [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]] и неговите спътници. (Преди 2006 г. Плутон се считаше за планета.)
** Обекти от [[Облак на Орт|облака на Оорт]] (в момента хипотетични) с радиус на орбитата
* В Слънчевата система има известно количество [[космически прах]], който е причина за [[Зодиакална светлина|зодиакалната светлина]]. Повечето от космическия прах се намира в равнината на [[еклиптика]]та. Част от него вероятно е с [[междузвездно пространство|междузвезден произход]].
Ред 48:
== Галактическа орбита ==
Слънчевата система е част от [[галактика]]та [[Млечен път]]
По някои изчисления Слънчевата система се намира между 25 000 и 28 000 светлинни години от [[галактичен център|галактичния център]]. Тя се движи със скорост от 220 km/s по орбитата си около галактичния център и извършва едно пълно завъртане за 226 млн. години. Спрямо положението на Слънчевата система [[втора космическа скорост|втората космическа скорост]] на Млечния път е около 1000 km/s.
Ред 59:
В продължение на много векове Слънчевата система е разглеждана в рамките на [[Геоцентричен модел|геоцентричния модел]], който не позволява правилно разбиране на нейната същност и структура. С подобряване на методите за наблюдение се раждат и нови теории за Слънчевата система. Първата значима стъпка е направена от [[Николай Коперник]], който предлага [[Хелиоцентричен модел|хелиоцентричния модел]]. Задоволително кинематично обяснение на движението на планетите е дадено малко по-късно от [[Йоханес Кеплер|Йохан Кеплер]], а [[Исак Нютон]] създава и динамичен модел на движението на небесните тела.
Със започването на [[космическа ера|космическата ера]], множество изследвания на обекти от Слънчевата система се извършват от [[космически апарат]]и (предимно автоматични) на различни космически агенции. Първият апарат, достигнал до друго небесно тяло, е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветският]] [[Луна 2]], разбил се на повърхността на [[Луна]]та през 1959 г. Повърхността на [[Венера (планета)|Венера]] е достигната през 1965 г., на [[Марс (планета)|Марс]]
Следните космически апарати са се сближили с обекти от Слънчевата система или са ги изследвали от орбита: [[Маринър 10]], сближил се с [[Меркурий (планета)|Меркурий]] през 1975 г.; двата апарата от мисията [[Вояджър (програма)|Вояджър]], посетили [[Юпитер (планета)|Юпитер]] през 1979 г. и Сатурн през
Най-далечният обект, достигнат от пилотирани космически апарати до момента, е Луната, посетена от мисиите [[Аполо (мисия)|Аполо]]. Последното кацане на пилотиран апарат на Луната е това на [[Аполо 17]] през 1972 г. Към 2005 г. съществуват планове за нови пилотирани мисии дотам, както и за изграждане на обитаеми [[лунна база|лунни бази]] на повърхността. За кацане на пилотиран апарат на повърхността на Марс обаче няма сериозни планове.
Въпреки че основните принципи за произхода на планетите се считат за разбрани, има някои важни неизяснени въпроси. Единият от проблемите е парадоксът с въртящия момент. Въпреки че в Слънцето е съсредоточена почти 99,9% от масата на цялата система, то притежава само 0,5% от общия въртящ момент. Останалите 99,5% се падат на орбиталния въртящ момент на планетите. Също така загадка е и наклонът от 7° на екваториалната плоскост на Слънцето спрямо средната орбитална плоскост на планетите.<ref>{{cite journal | last = Heller | first = C. H | year = 1993
== Други планетарни системи ==
Ред 264:
<td align="center">0,093 – 0,141</td>
<td align="center">0,000 14 – 0,001 02</td>
<td align="center">76
<td align="center">11500</td>
<td align="center">20</td>
|