Кукленски манастир: Разлика между версии

Историческите сведения свидетелстват за водената в Кукленския манастир активна книжовна и просветна дейност, дори и през най-тъмните векове на турскотоосманската робствовласт. Още през XVI в. като книжовници се изявили йеромонах Анани и йеромонах Сидор, които дошли тук от [[Горноводенски манастир|Горноводенския манастир]]. С течение на времето, манастирът укрепнал икономически и се превърнал в книжовно средище, където се подготвят граматици, краснописци и преписвачи на църковни книги. Станал известен не само по българските земи, но и в по-далечни страни.

В края на XVII в. в манастира се оформила прочутата Кукленска художествено-калиграфска школа, в която работили добре подготвени книжовници и [[Калиграфия|калиграфи]] и се обучавали млади граматици и краснописци. Най-плодовитият от тях бил [[Кръстю Граматик]], който макар и светско лице преписал и илюстрирал в манастира доста богослужебни книги. Част от ръкописното наследство от тази епоха се съхранява в Пловдивската народна библиотека „Христо Ботев“. Той е един от най-добрите български калиграфи от епохата на турскотоосманската робствовласт<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.libplovdiv.com/index.php?option=com_content&view=article&id=212&Itemid=293&lang=bg | заглавие=Калиграфско-художествени школи и писарски средища. Образци от славянската ръкописна колекция на Пловдивската народна библиотека | достъп_дата = 13 юни 2014}}</ref>, голям майстор на декоративни букви, плетенична орнаментика и изящна миниатюра. Украсата на ''Кръстьовите минеи'' е описана от писателя и художник [[Николай Райнов]] в книгата му ''„Орнаментика и букви в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“'', издадена в София през 1925 г.