Сребриново: Разлика между версии

== История ==

От 1900 г. се води като самостоятелно селище - махала Сърбиново. Името ѝ произлиза според преданието от заселници сърби, участвали в отрядите на [[Владислав Варненчик]] в сражението в околностите на Поибрене през есента на [[1443]] г. срещу войските на султан [[Мурад]]. Другото предание е, че заселниците на махалата са дошли от Западна България - [[Пирот]]ско и били наричани сърби. Първият заселнк на махалата е дядо Чомпол (по предание от стари хора), който си направил колиба в местността "Дядов Станчов егрек" на брега там, където сега се намира моста над река Тополница, след което се преместил по-нагоре и основал махалата. <ref>(информацията е взета от книгата на Недельо Стоянов Топузов -"Поибрене страници за неговото минало") </ref> За далечното минало на село Поибрене и прилежащите към него махали (в това число и с.Сребриново) регистър от 1576 г. не ни дава сведение за съществуването на селото,като са посочени околните села около него: Белица,Мечка (Оборище),Петри&#768;ч и Панагюрище.Най-вероятно този пропуск се дължи на това ,че селото заедно с махалите били отдалечени и затънтени в непроходими гори.Защото има и такова предание,че турците не са знаели за неговото съществуване 200 години след завоеванието на България.За първи път с.Поибрене се съобщава в турски документ от 1635 год.Данните показват за наличие на чисто българско население.

 

Около село Поибрене освен махала Сърбиново (с.Сребриново) възникват още 17 махали ,водени и охранявани от войводата Тодор Ватах.Четници от селото заемат главна роля в Априлското възстание. Друг прочут войвода подвизавал се по тези места бил роденият в село Поибрене Балчо войвода.Като секбан башия той е бил натоварен да охранява турската хазна,пренасяна по долината на Тополница идваща от Мизия за Пловдив и Цариград.Често пъти той обирал парите и ги раздавал на бедното население.Жестоко наказвал проявили се турски разбойници и изедници.Балчо войвода използвал своето служебно положение и избивал турските разбойници из Средногорието,за което е издадена султанска заповед за неговото залавяне под № 206\14.Х.1689 г.

Етническия състав на населението е 100% българи.В селото никога не са живяли хора от други етноси освен българи.

Кореняшки родове са следните: Чомпалови (от тях е първият заселник на селото ),Пашови, Бодурови , Блъскови , Глухарови , Григорови , Зяпкови , Коруджиеви, Куреви (носят този прякор от човек в рода,който се хвалел,че може да пренесе на члена си през реката цяла глинена делва с дръжка отгоре с мляко), Мурджови,Петришки.

 

== Редовни събития ==