Свежен: Разлика между версии

Селото е основано през [[14 век]]. Смята се, че първите му заселници са избягалите от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 година се нарича ''Аджар'', което в превод от турски значи здрав/каменен. Според някои източници от арабски „ханджар“-кама, нож. По време на турскотоосманската робствовласт е било център на Караджадагска нахия през 18-19 век. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център, Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство. Продължение на Търновската книжовна школа през робството е Аджарската книжовна школа. Още през 17 век в църквата „Св. Георги“ е имало голяма книжовна дейност, създават се много требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. През [[1850]] е създадено [[килийно училище]], а през [[1868]] година първото българско селско [[читалище]]. На връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата [[Хаджи Димитър|Хаджи Димитър Асенов]] (1868 г.). Аджарци активно участват в Априлското въстание през [[1876]] година. Уличено в стари провинения към империята, селото е опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите орди на Сюлейман паша. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100, които са обявени за архитектурно-исторически резерват. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже — аджарци, са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е оприличена от историците с клането в Батак. След Освобождението селото възкръсва за нов живот. Могат да се видят тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.